Првото правило на магьосника

Той се усмихна, облиза върховете на пръстите си и ги плъзна по веждите си.

— Сега двамата с Ричард ще проведем разговор на четири очи. Докато той е в тази стая с мен, искам да го оставиш да говори без болката на магията. Тя ще попречи на онова, което може да се наложи да направя. Докато е тук с мен, трябва да го освободиш от контрола си. Можеш да се върнеш в покоите си. Когато свърша с него и ако е още жив, ще ти го изпратя обратно, както обещах.

Дена се поклони дълбоко.

— Живея, за да ви служа, Господарю Рал.

Тя се обърна към Ричард, лицето й беше пурпурночервено, постави пръст под брадичката му, като леко повдигна главата му.

— Не ме разочаровай, любов моя.

Търсачът се усмихна.

— Никога, Господарке Дена.

Той остави гневът да избухне само за да го почувства отново, докато я гледаше как се отдалечава. Гняв, насочен срещу нея и срещу стореното на нея. Не мисли за проблема, каза си, мисли за разрешението му. Ричард се обърна към Мрачния Рал, чието лице беше спокойно и не показваше нищо. Наложи си неговото също да не изразява нищо.

— Знаеш, че искам да знам какво пише в останалата част от книгата.

— Убий ме.

Рал се усмихна.

— Май много ни се иска да умрем, нали?

— Да. Убий ме. Точно както уби баща ми.

Мрачният Рал се намръщи, усмивката все още не слизаше от лицето му.

— Баща ти? Не съм убивал баща ти, Ричард.

— Джордж Сайфър! Ти го уби! Не се опитвай да отричаш! Ти го уби с ей тоя нож на кръста ти!

Мрачният Рал разпери ръце в престорена невинност.

— О, аз не отричам да съм убил Джордж Сайфър. Но не съм убивал баща ти.

Ричард се почувства хванат натясно.

— Какво искаш да кажеш?

Мрачният Рал го заобиколи, като не сваляше поглед от очите му, докато Ричард се опитваше да го следва, извръщайки глава.

— Доста добре. Наистина. Най-доброто, което някога съм виждал. Направено лично от великия.

— Какво?

Мрачният Рал облиза пръстите си и спря пред него.

— Мрежата на магьосника около теб. Никога не съм виждал по-добра изработка. Обгърнат си в нея като в какавида. Тук си от доста време. Доста впечатляващо; дори си мисля, че няма да мога да я разкъсам.

— Ако се опитваш да ме убедиш, че Джордж Сайфър не ми е баща, няма да успееш. Ако се опитваш да ме убедиш, че си луд, няма смисъл да полагаш усилия. Поне в това съм сигурен.

— Скъпо мое момче — изсмя се Рал, — твърде малко ме интересува кого вземаш за свой баща. Още повече около теб има хвърлена магия на магьосника, която не може да ти позволи да видиш истината.

— Така ли? Да продължаваме тогава. Кой е баща ми, щом не е Джордж Сайфър?

— Не бих могъл да знам — сви рамене Рал. — Мрежата го скрива. Но от това, което виждам, в мен се пораждат известни подозрения — усмивката изчезна от лицето му. — Какво гласи Книгата на преброените сенки?

Ричард сви рамене.

— Това ли искаш да знаеш? Разочароваш ме.

— Как така?

— Ами след онова, което е направено на кучия ти баща, си мислех, че ти със сигурност ще искаш да разбереш името на магьосника.

Очите на Мрачния Рал заискриха, докато той бавно облиза върховете на пръстите си.

— Как се казва магьосникът?

Беше ред на Ричард да се усмихне. Той широко разтвори ръце.

— Разрежи ме. Изписано е в червата ми. Ще трябва да го намериш там.

Ричард не смъкна самоуверената усмивка от лицето си; знаеше, че е беззащитен, и се надяваше да предизвика Рал да го убие. Умреше ли той, книгата умираше с него. Нито кутия, нито книга. Рал щеше да умре; тогава Калан щеше да бъде спасена. Това беше единственото, което имаше значение.

— След една седмица ще настъпи първият ден на зимата — аз ще узная името на магьосника и ще притежавам силата да го изтръгна от скривалището му и да го доведа тук.

— След една седмица ти ще си мъртъв. Притежаваш само две от кутиите.

Мрачният Рал отново облиза пръстите си и приглади с тях веждите си.

— Имам двете сега, а третата върви насам, докато ние тук си приказваме.

Ричард се опита да не му повярва. Запази лицето му безизразно.

— Смела приказка. Но все пак лъжовна. След една седмица ти ще умреш.

Рал повдигна вежда.

— Казвам ти истината. Предадоха те. Същият, който предаде теб, предаде и кутията. Ще пристигне след няколко дни.

— Не ти вярвам — равно каза Ричард.

Мрачният Рал облиза пръстите си и се обърна, тръгвайки да обикаля кръга от бял пясък.

— Така ли? Нека ти покажа нещо.

Ричард го последва до един изпъкнал бял камък, върху който имаше гранитна плоча, поддържана от две къси набраздени колони. В центъра на плочата стояха две от кутиите на Орден. Едната от тях беше орнаментирана със скъпоценни камъни и приличаше на тази, която беше видял Ричард. Другата беше черна като нощния камък, на светлината в стаята повърхността й беше като празно пространство: това беше самата кутия, предпазната й обвивка беше свалена.

— Две от кутиите на Орден — провъзгласи Рал, протягайки ръка към тях. — За какво ми е Книгата? Книгата би била безполезна, ако не разполагам с третата кутия. Третата кутия е била у теб. Онзи, който те предаде, ми го каза. Ако кутията не беше тръгнала насам, за какво щеше да ми е Книгата? Наместо това щях да те разпоря, за да видя къде се намира кутията.

Ричард потрепери от гняв.

— Кой е предал мен и кутията? Кажи ми името му.

— Или какво? Или ще ме разпориш, за да прочетеш името по червата ми? Няма да научиш името на този, който ми помогна. Не само ти имаш достойнство.

Ричард не знаеше на какво да вярва. Рал беше прав в едно. Книгата не би му била необходима, ако не притежаваше и трите кутии. Някой наистина го беше предал. Това беше невъзможно, но сигурно беше истина.

— Просто ме убий — каза Ричард със слаб глас и извърна поглед встрани. — Няма да ти кажа. Можеш да ме разпориш, ако искаш.

— Първо трябва да ме убедиш, че говориш истината. Може да ме мамиш, че знаеш цялата книга наизуст. Може да си прочел само първата страница и да си изгорил останалото или просто да си измисляш онова, което ми каза.

Ричард скръсти ръце и хвърли поглед през рамо.

— И каква причина мога да имам, за да искам да ми повярваш?

Рал сви рамене.

— Мислех, че те е грижа за тоя Изповедник, Калан. Мислех, че се тревожиш какво й се е случило. Виждаш ли, ако не можеш да ме убедиш, че казваш истината, ще трябва да я разпоря и да хвърля един поглед на червата й, за да видя дали те не могат да кажат нещо по въпроса.

Ричард го стрелна гневно с поглед.

— Това би било най-голямата ти грешка. Ти имаш нужда от нея, за да потвърди истината на Книгата. Нараниш ли я, унищожаваш единствения си шанс.

Рал сви рамене.

— Ти го казваш. Откъде мога да съм сигурен, че ти наистина знаеш какво гласи книгата? Може да се окаже дори, че по този начин тя ще потвърди истината.

Ричард не каза нищо, мисълта му се залута в хиляди посоки едновременно. Помисли за разрешението, каза си той, не за проблема.

— Как си махнал защитната обвивка на тази кутия без Книгата?

— Книгата на преброените сенки не е единственият източник на информация за кутиите. Има и други неща, които са ми от полза — той погледна към тъмната кутия. — Отне ми цял ден и трябваше да вложа всичките си способности, за да сваля обвивката — той отново погледна към Ричард, повдигайки вежда. — Както знаеш, тя е прикрепена с магия. Но аз го направих и ще мога да го направя и с другите две кутии.

Звучеше обезкуражително, че Рал е успял да махне защитната обвивка. За да бъде отворена дадена кутия, най-напред трябва да се махне тази обвивка. Ричард се беше надявал, че без Книгата Рал няма да може да разбере как да я махне и няма да успее да отвори кутията. Тази надежда вече беше загубена.

Ричард се втренчи сляпо в покритата със скъпоценни камъни кутия.

— Страница дванадесета от Книгата на преброените сенки. Под заглавие Сваляне на Обвивките е написано: Обвивките на кутиите могат да бъдат свалени от всеки, който притежава знанието, не само от онзи, който е пуснал кутиите в действие — Ричард протегна ръка и взе покритата със скъпоценни камъни кутия от поставката. — Страница седемнадесета, третият параграф отдолу на страницата. Ако не е в часовете на мрака, а в часовете на слънцето, обвивката може да бъде махната от втората кутия по следния начин. Сложете кутията така, че слънцето да я докосва и се обърнете на север. Ако има облаци, дръжте кутията така, че слънцето да я докосва, ако облаците ги няма, но се обърнете на запад — Ричард вдигна кутията под лъчите на късното следобедно слънце. — Обърнете кутията така, че тесният край със синия камък да гледа към слънцето. Жълтият камък трябва да гледа нагоре — Ричард обърна кутията. — С втория пръст на дясната ръка върху жълтия камък в центъра отгоре, поставете палеца на дясната ръка върху бистрия камък в ъгъла долу — Ричард хвана кутията така, както се казваше в книгата. — Поставете първия пръст на лявата ръка върху синия камък върху далечната страна, палеца на лявата ръка върху рубина от близката страна — Ричард го направи. — Прочистете съзнанието си от всички мисли и на негово място поставете единствено и само образа на бяло, с черен квадрат в средата. Дръпнете двете ръце встрани и обвивката ще се отдели с тях.