Заговорт Аквитания

— Нямаме и ресурси — отвърна Стоун. — Както вече обясних на господин Саймън, имам някои приятели, към които мога да се обърна за информация, но нищо от рода на това, което предложихте, тоест, не предложихте. Просто нямам нужната опорна точка, нямам хора и оборудване. Дори вече не работя за правителството.

— Тук мога да ви помогна — Уелфлийт си записа нещо. — Ще получите всичко необходимо.

— Има и друг проблем — продължи Стоун. — Колкото и внимателно да пипаме, ще задействаме някой алармен сигнал. Тези хора вярват в идеята си, не са безмозъчни екстремисти. Те са дирижирани, имат раздадени роли и всеки знае какво точно трябва да върши. Това е една прогресия, логическо капитализиране на следствията, докато всички бъдем принудени да ги приемем, да приемем неприемливото, продължаването на насилието, на всеобщите бунтове, на убийствата.

— Много добре, господине. И какво смятате да правите? Нищо?

— Разбира се, че не. Прав или не, аз повярвах на Конвърс, когато ми каза за важността на декларациите и на всички данни, с които го снабдихме. Господин Саймън има достъп до хора, до които ние нямаме. Защо да не му повярвам? Та той повтори това, което мислех и аз, само че вместо Нейтън Саймън си представях Конвърс. Но моят вариант е по-дълъг. Предпазните мерки трябва да са много по-сложни, но все пак това може да се осъществи. Свързваме се с нужните хора и минаваме в контранастъпление.

— Кого имате предвид? — остро попита Уелфлийт.

— На първо място президента. След това държавния секретар, защото имаме работа с много други държави. Веднага започва процес на проверка под най-строга тайна, несъмнено включващ и химикалите, за които не споменахме, докато намерим необвързани с тях хора — мъже и жени, в които да сме напълно сигурни. Създаваме групи, командни постове тук и в чужбина. Между другото, има един човек, който може страшно да ни помогне, казва се Билейми, от британската МИ-6, работил съм с него и е най-добрият. Занимавал се е и преди с подобни неща. Когато организираме, изпратим и засекретим групите, отвличаме Уошбърн и най-малко още двама, които познаваме от описанията в Бон. Прюдом може да ни даде имената на хората в „Сюрте“, които са одобрили сделките с оръжията и които са осигурили несъществуващите показания срещу Конвърс. И както знаете от собствената ми декларация, остров Шархьорн се държи под наблюдение. Смятаме, че е важен център. С помощта на подходящо оборудване бихме могли да го подслушваме. Въпросът е, че така разширяваме кръга на информираните. Когато познавате стратегията, можете да изградите контрастратегия, без да вдигате тревога — Стоун млъкна и погледна двамата мъже. — Ваше превъзходителство, господин Саймън, бил съм главен представител на ЦРУ на пет важни поста във Великобритания и на континента. Знам какво трябва да се направи.

— Не се и съмнявам — обади се Нейтън Саймън. — Колко време ще ти отнеме?

— Ако Негово превъзходителство може да ми осигури помощта и оборудването, от които се нуждая, с хората, които ще подбера тук и в чужбина, двамата с Дерек Билейми можем да сглобим ударна програма. Ще бъдем готови да започнем до осем-десет дни.

Саймън погледна към съдията от Върховния съд и обратно към Стоун.

— Не разполагаме с осем-десет дни — рече той. — Останаха по-малко от три.

Питър Стоун зяпна високия елегантен адвокат с тъжните проницателни очи. Усети, че кръвта се оттича от лицето му.

Писъкът на котката бе задавен от ярост. Генерал Джордж Маркъс Делавейн бавно остави слушалката. Осакатеното тяло се намираше на инвалиден стол, кръстът му беше привързан към стоманените пръти, тежките като дъха му ръце бяха къси, вените по врата — изхвръкнали. Събра длани, преплете пръсти и така ги стисна, че побеляха. Вдигна едрата си глава, сърдитите студени очи се свиха, когато погледна нагоре към униформения адютант, застанал пред писалището.

— Изчезнали са — рече той с леден, но контролиран писклив глас. — Лайфхелм е отвлечен от ресторанта в Бон. Казват, че някаква линейка отпътувала с голяма скорост в неизвестна посока. Пазачите на Абрамс са били упоени и заменени с други. Откраднали са го в собствената му кола, като са го взели пред някаква синагога. Бертолдие не слязъл от апартамента на „Монтан“ и затова шофьорът се качил да му напомни дискретно за времето. Заварил жената вързана гола за леглото, а на гърдите й било написано с червило „курва“. Казала, че двама мъже са го извели с пистолет в гърба. Говорели са за някакъв самолет.

— А Ван Хедмер? — попита адютантът.

— Нищо. Нашият чаровен и разсеян африканер вечеря във Военния клуб в Йоханесбург и обеща да усили охраната си. Но той не е част от орбитата, прекалено далече е, за да бъде важен.

— Какво искате да кажете, генерале? Какво се е случило?

— Какво се е случило ли? Оня Конвърс се е случил! Сами създадохме най-съвършения си враг, полковник, и не мога да отрека, че бяхме предупредени. Хаим ни каза, изясни го и нашият човек в Мосад. Виетнамците са създали чудовище, по думите на Мосад, а ние създадохме още по-голямо. Трябваше да го убият още в Париж и задължително в Бон.

— Тогава не можехме да издадем подобна заповед — поклати глава адютантът. — Трябваше да разберете откъде идва, а ако не успеехте, бяхте длъжен да го изолирате, да го превърнете в… как се казва… парий, така че никой да не се обади, че го е изпратил. Стратегията беше непоклатима, генерале. И още е непоклатима. Никой не се появява на повърхността. Държите ги под водата и вече е прекалено късно да направят нещо.

Очите на Делавейн се разшириха, докато се вглеждаше в лицето на полковника.

— Винаги сте бил безупречен адютант, Пол. Тактично напомняте на началника си, че въпреки периодичните неуспехи решенията му са основани на непоклатима логика, която ще надделее.

— Проявявал съм и несъгласие, когато съм мислил, че е необходимо, генерале, защото всичко, което знам, съм научил от вас. И сега, в този момент, съм прав. Значи и вие сте прав.

— Да, прав бях… прав съм. Нещата вече не могат да се променят. Всичко е задействано и нищо не може да го спре. Този Конвърс, този храбър и изобретателен враг, също бе държан под повърхността, защото го принудихме да бяга. А сега и той закъсня. Във всеки случай хората, които са в ръцете му, са по-скоро символи, магнити, с които привличахме другите. Това е красотата на ясната стратегия, полковник. Когато се задвижи, нараства като океанска вълна. Подмолната сила е невидима, но неумолима. Събитията ще се диктуват само от приемливи решения. Това е моят завет, полковник.

Нейтън Саймън почти привършваше обяснението си. Беше му отнело по-малко от три минути, през които Питър Стоун остана неподвижен, приковал очи в по-възрастния мъж. Лицето му беше пепеляво, вкусът в устата — непоносим.

— Виждате тенденцията, нали? — приключи адвокатът. Протестите ще започнат в Близкия изток и ще следват слънцето и часовия пояс през Средиземноморието, Европа и ще стигнат кулминационната си точка в Канада и САЩ. Началото ще се даде от движението „За мир сега“ в Йерусалим, Бейрут, Рим, Бон, Лондон, Торонто, Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго и тъй нататък. Огромни митинги в големите градове и столиците, с участници от всички страни и правителства. Ще дойдат и хората на Делавейн. Ще възникне сблъсък, първоначално ще започнат безредици, които ще прераснат в широкомащабен хаос, вдъхновен от терористичните групи. Колите и подземната канализация ще бъдат заредени с бомби, други ще бъдат хвърлени направо на улицата, сред тълпата, и ще вдигнат втората вълна на още по-голямо насилие. Всичко това ще доведе до масово объркване и безредици, които ще поставят водещите играчи по местата им. Или по-точно в положението, което ще им позволи да изпълнят задачите си.

— Ще започнат последните нападения — тихо продума Стоун. — Добре подбрани покушения.

— Хаос — съгласи се Саймън. — Ръководителите по света са убити едновременно, падналите мантии на властта са опасни, прекалено много хора протестират, бият се помежду си, обвиняват се взаимно за случилото се. Пълен хаос.