Антоний и Клеопатра

— Да. Прав си, Долабела беше много добра компания. Но не Нерон е причината за това твое изражение, Планк. Какво има?

— Пратка от Ефес. Аз също получих, но твоята е от братовчед ти Каниний, така че сигурно казва повече — рече Планк, седна на клиентския стол и го загледа със светнали очи.

Антоний счупи печата, разви писмото на братовчед си и дълго чете, като се мръщеше и ругаеше под нос.

— Иска ми се повече хора да се бяха вслушали в предложението на Цезар и да слагат точка над началото на нова дума — оплака се той. — Аз вече го правя, Полион, Вентидий и дори Октавиан също, колкото и да не ми се иска да го призная. Така непрекъснатите драсканици се превръщат в нещо, което може да се разчете почти от пръв поглед.

Продължи нататък с четенето, накрая въздъхна и остави свитъка.

— Има ли начин да бъда едновременно на две места? — попита той Планк. — По принцип би трябвало да съм в провинция Азия и да се готвя да отвърна на атаката на Лабиен, а вместо това съм принуден да стоя в близост до Италия и да държа легионите си на бойна нога. Пакор е нахлул в Сирия и всички дребни владетелчета са заложили на партите, дори и Амблих. Каниний казва, че легионите на Сакса преминали на страната на Пакор и Сакса бил принуден да избяга в Апамея, а оттам продължил с кораб към Киликия. Оттогава никой не е чувал за него, но се носят слухове, че брат му бил убит в Сирия. Лабиен пък е зает да опустошава Киликия Педия и Източна Кападокия.

— И, естествено, не разполагаме с легиони на изток от Ефес.

— Боя се, че няма да има легиони и в Ефес. Провинция Азия ще трябва сама да се погрижи за себе си, докато не успея да оправя бъркотиите в Италия. Вече пратих заръка на Каниний да прехвърли легионите в Македония — мрачно рече Антоний.

— Това ли е единственият ти начин на действие? — попита внезапно пребледнелият Планк.

— Определено. Решил съм до края на годината да се справя с Рим, Италия и Октавиан, така че легионите ще се разположат на лагер около Аполония. Появят ли се в Адриатика, това ще бъде знак за Октавиан, че смятам да го смажа като буболечка.

— Марк — изплака Планк, — на всички им е дошло до гуша от граждански войни, а ти започваш нова! Легионите няма да се сражават!

— Моите легиони ще се сражават за мен — отвърна Антоний.

Ливия Друзила влезе в губернаторската резиденция с обичайното си спокойствие, свела кадифени клепачи над очите си — знаеше, че те са най-красивата й черта. Крий ги тогава! Естествено, вървеше малко зад Нерон, както подобава на една добра съпруга — а Ливия Друзила се бе зарекла да бъде такава. След като чу какво е сторил Антоний на Фулвия, реши никога да не допуска да попадне в подобно положение. За да надене доспехи и да размахва меч, една жена трябваше да бъде Хортензия, а тя го бе сторила само за да покаже на управниците в държавата, че римските жени, от най-видните до най-незначителните, никога няма да се съгласят да плащат данъци, щом нямат право да гласуват. Хортензия спечели сблъсъка — безкръвна победа, за най-голямо смущение на триумвирите Антоний, Октавиан и Лепид.

Това не означаваше, че Ливия Друзила смята да си мълчи плахо. Тя просто се преструваше на дребна, смирена и свенлива. В нея гореше огромна амбиция, която обаче си оставаше неразвита — тя нямаше представа как да я овладее и да я превърне в оръжие. Естествено, бе възпитана по типично римски тертип, което означаваше никакви неприсъщи за жените волности, никакво самоизтъкване и никакви явни манипулации. Нямаше желанието да бъде като майката на Гракхите Корнелия, почитана от някои жени като истинска римска богиня, защото бе страдала, беше родила и отгледала децата си, бе преживяла смъртта им и при това не беше се оплаквала много. Не, Ливия Друзила усещаше, че трябва да има и друг път към върха.

Бедата беше, че трите години брак й показаха повече от ясно, че този път изключва Тиберий Клавдий Нерон. Подобно на повечето момичета с високо положение, тя не познаваше много добре бъдещия си съпруг, знаеше само, че е неин близък роднина. При няколкото им срещи нищо в него не бе предизвикало у нея каквито и да било емоции, като се изключи презрението заради глупостта му и инстинктивното отвращение от него. Самата тя беше мургава и се възхищаваше на мъже със златиста коса и светли очи. Беше интелигентна и се възхищаваше на мъже с голям ум. Нерон не можеше да се похвали нито с едното, нито с другото. Ливия бе на петнадесет, когато баща й Друз я омъжи за първия й братовчед Нерон, а в дома, в който израсна, нямаше приапски стенописи или оформени като фалос лампи, от които едно момиче да научи това-онова за плътската любов. Затова бракът й с Нерон я разтърси. Той също предпочиташе златокоси и светлооки любовници. Онова, което го привличаше у жена му, бе благородният й произход и богатството.

Как обаче да се отърве от Тиберий Клавдий Нерон, когато бе твърдо решена да бъде добра съпруга? Изглеждаше невъзможно, освен ако някоя друга не му предложеше по-изгоден брак, а това беше много малко вероятно. Будният ум й показа още в самото начало на брака им, че хората не обичат Нерон, търпят го единствено заради патрицианския произход и вървящото с него право да заема всички постове, които Рим можеше да предложи на благородниците си. А как само я отегчаваше! Бе слушала много истории за най-големия враг на Цезар Катон Утикенски и неговата безтактност и бъбривост, но той й се струваше възвишено божество в сравнение с Нерон. Така и не заобича и сина, който му бе родила на десетия месец след сватбата. Малкият Тиберий бе смугъл, кльощав, висок, сериозен и лицемерно морален още на двегодишна възраст. Беше си създал навика да критикува майка си, защото бе чул баща си да прави същото, и за разлика от повечето деца, бе прекарал живота си в компанията на баща си. Ливия Друзила подозираше, че Нерон предпочита да държи нея и малкия Тиберий близо до себе си в случай, че някой красавец с цезаров чар реши да постави на изпитание добродетелността на съпругата му. Ама че досада! Нима глупакът не проумяваше, че тя никога няма да се унизи по подобен начин?

Ограниченият в рамките на дома живот, който бе водила, докато Нерон не се захвана с катастрофалната кампанийска афера на страната на Луций Антоний, едва й позволяваше да зърне някой от прочутите мъже, за които говореше цял Рим. Не беше виждала с очите си Марк Антоний, Лепид, Сервилий Вация, Гней Домиций Калвин, Октавиан и дори Цезар, който умря, когато тя бе на петнадесет. Затова днешният ден бе вълнуващ за нея, макар да не го издаваше по никакъв начин. Щеше да вечеря със самия Марк Антоний, най-силния човек в целия свят!

Това удоволствие едва не я подмина, когато Нерон откри, че Антоний е един от онези безобразни типове, които позволяват на жените да се излягат на мъжките кушетки.

— Ако на жена ми не бъде даден стол, ще си тръгна! — с обичайната си тактичност заяви Нерон.

Ако Антоний вече не бе намерил дребното овално лице на Нероновата съпруга за омагьосващо, това изказване щеше да предизвика мощен рев и изригване. Антоний обаче само се ухили и заповяда да донесат стол за Ливия Друзила. Когато го донесоха, той нареди да го поставят срещу неговото място на кушетката. Тъй като вечерящите мъже бяха само трима, Нерон нямаше как да възрази — все пак не беше скрита някъде зад ъгъла. Мнението му за просташката природа на Антоний обаче се затвърди от факта, че го бе забутал в края на кушетката, а бе поставил един надут никаквец като Планк по средата.

Свалянето на наметалото разкри, че Ливия Друзила носи светлобежова рокля с дълги ръкави и висока яка, но нищо не можеше да скрие прелестите на фигурата й или безупречната й, подобна на слонова кост кожа. Дълга и черна като нощта, със същия индигов нюанс в блясъка си, косата й бе вчесана скромно, прибрана назад, за да прикрие ушите, и завързана на тила. А лицето й бе възхитително! Малка, сочна червена уста, огромни очи с дълги черни мигли като ветрила, розови бузи, малък, но орлов нос — и всичко това съчетано в едно истинско съвършенство. Тъкмо когато Антоний започна да се дразни, че не може да различи какъв цвят са очите й, тя премести стола си и върху тях падна тънък лъч светлина от следобедното слънце. Изумително! Бяха много тъмносини, но по един вълшебен начин набраздени с тънки белезникави нишки. Никога преди не бе виждал такива прекрасни — и малко плашещи — очи. Ливия Друзила, направо ще те изям! — рече си той и се зае да я накара да се влюби в него.