Антоний и Клеопатра

— Идиотка! Курва! Какво целиш с тази война срещу Октавиан от мое име? С прахосването на парите, които бях оставил в Рим, Бонония и Мутина? С това, че купи легиони, само за да бъдат изгубени от такива като Планк? Че живея във военен лагер? За коя се мислиш, та смяташ, че хора като Полион са длъжни да ти се подчиняват? Жена? Да тормози и баламосва брат ми от мое име? Той е малоумник! Винаги е бил малоумник! Ако се нуждаех от още доказателства за това, фактът, че го замести жена щеше да е достатъчен! Не заслужаваш дори презрение!

Изплю се яростно и я запрати грубо на земята. Без да престава да пищи, тя запълзя настрани като наранено животно. Сега сълзите й се лееха по-бързо от кръвта.

— Антоний, Антоний! Мислех, че ще ти доставя удоволствие! Маний каза, че ще останеш доволен! — пресипнало извика тя. — Продължавах борбата ти в Италия, докато ти беше зает на Изток. Маний така каза!

Фулвия изрече думите на пресекулки. Щом чу „Маний“, яростта му внезапно утихна. Неговият освободен роб грък. Същинска змия. Всъщност не знаеше колко е гневен. Докато не я видя, нямаше представа как яростта се бе трупала в него през целия път от Ефес. Може би ако беше постъпил, както възнамеряваше първоначално, и бе потеглил към Атина направо от Антиохия, нямаше да бъде толкова вбесен.

В Ефес злословеше не само Барбаций, при това не единствено за зимата с Клеопатра. Носеше се дори злостната шега, че вкъщи Антоний обличал женски дрехи, а Фулвия се разхождала в доспехи. Други пък хихикаха, че поне един от Антониите води война, пък бил той и жена. Той трябваше да се преструва, че не чува всички тези подхвърляния, но гневът му растеше. Цялата история, разказана от Планк, не помогна, мъката, която го бе разяждала, докато не научи, че Луций е добре и в безопасност — също. Брат им Гай бе убит в Македония и само екзекутирането на убиеца донякъде бе уталожило болката. Той, най-големият брат, ги обичаше.

А любовта към Фулвия си бе отишла завинаги, помисли си Антоний, докато гледаше надолу към нея. Тъпа, тъпа женска! Да носи доспехи и публично да го кастрира!

— До утре да си се махнала от тази къща — рече той, сграбчи китката й, повлече я по пода и я остави седнала под Ахил. — Атик да запази милосърдието си за заслужилите. Още днес ще му пиша. Не може да си позволи да ме обиди, без значение колко е богат. Ти си позор като съпруга и жена, Фулвия! Вече не искам да имам нищо общо с теб. Незабавно ще те уведомя за развода.

— Но… — захлипа тя, — но аз избягах без никакви пари и имущество, Марк! Трябват ми пари, за да живея!

— Обърни се към банкерите си. Ти си богата и sui iuris жена. — Извика прислугата. — Почистете я и я изритайте оттук! — заповяда на иконома, който едва не припадна от страх. После се обърна на пети и излезе.

Фулвия седя облегната на стената дълго време, като почти не си даваше сметка за ужасените момичета, които миеха лицето й и се опитваха да избършат кръвта и сълзите. Доскоро се бе присмивала на новините за различни жени е разбити сърца, сигурна беше, че ничие сърце не може да бъде разбито. А ето че нещата се бяха променили. Марк Антоний бе разбил нейното така, че нищо не можеше да го възстанови.

Новината за отношението на Антоний към съпругата му бързо обходи Атина, но малцина изпитаха особено съчувствие към Фулвия, която бе извършила непростимото — бе узурпирала мъжки прерогативи. Отново започнаха да се разправят историите за делата й на Форума, когато се бе омъжила за Публий Клодий, наред със сцените, които бе устройвала пред вратите на Сената и вероятното й съучастничество с Клодий, когато той оскверни ритуалите на Бона Деа.

Антоний не го беше грижа какво се говори в Атина. Като римлянин, той знаеше, че живеещите в града римляни няма да си помислят нищо лошо за него.

Освен това бе зает с мъчителната задача да пише писма. Първото, адресирано до Тит Помпоний Атик, беше рязко и кратко. В него се съобщаваше, че император Марк Антоний, триумвир, би бил благодарен, ако получателят не си пъха носа в делата на Марк Антоний и престане да има каквото и да било общо с Фулвия. Второто беше до Фулвия и я информираше, че бракът им е прекратен заради нейното неприсъщо за жена поведение и че й се забранява да вижда двамата си сина от него. Третото беше до Гней Азиний Полион. Антоний питаше какви са тези истории в Италия и ще бъде ли така добър да поддържа легионите си готови за поход на юг в случай, че населението на Брундизиум, което обича Октавиан, откаже на него, Марк Антоний, влизането в страната? Четвъртото писмо беше до етнарха на Атина, с което му благодареше за гостоприемството и верността на града към подходящите (подчертано) римляни, ето защо за император Марк Антоний, триумвир, е удоволствие да дари Атина с остров Егина и някои прилежащи по-малки острови. Реши, че това сигурно ще направи атиняните щастливи.

Сигурно щеше да напише още писма, ако не беше пристигнал Тиберий Клавдий Нерон, който му се представи официално веднага след като настани жена си и едва проходилия си син в една добра квартира наблизо.

— Пфу! — възкликна Нерон с яростно разширени ноздри. — Секст Помпей е същински варварин! Макар че какво друго може да се очаква от член на парвенюшки род от Пиценум? Нямаш представа какво представлява щабът му — плъхове, мишки, гниещи боклуци. Не посмях да изложа семейството си на вонята и болестите, макар че това не беше най-лошото, което можеше да предложи Помпей. Още не се бяхме настанили, а някои от така наречените му „адмирали“ започнаха да душат около жена ми — наложи се да отрежа парче от ръката на един дребосък! И представяш ли си, Помпей дори защити мръсника? Казах му какво мисля за него и качих Ливия Друзила и сина си на следващия кораб за Атина.

Антоний слушаше и разсеяно си припомни мнението на Цезар за Нерон — най-милата дума, която използваше по негов адрес, беше ineptus 31. От премълчаното Антоний реши, че Нерон е пристигнал в леговището на Секст Помпей, надувал се е като петел, заяждал се е за щяло и нещяло и накрая е станал толкова нетърпим, че Секст просто го е изхвърлил. Трудно можеше да се намери по-непоносим сноб от Нерон, а Помпеите бяха много чувствителни относно произхода си.

— И сега какво смяташ да правиш, Нероне? — попита той.

— Да живея с наличните ми средства, които не са безгранични — сурово отвърна онзи и мрачното му сатурново изражение като че ли се изпълни с още повече гордост.

— А жена ти? — лукаво подпита Антоний.

— Ливия Друзила е добра съпруга. Прави каквото й се каже, а това е повече, отколкото можеш да кажеш за твоята жена!

Типично Нероново изпълнение. Сякаш беше напълно лишен от вътрешния наставник, който да го предупреждава, че е по-добре да остави някои неща неизказани. „Трябваше да я прелъстя! — яростно си помисли Антоний. — Какъв ли живот живее, омъжена за този малоумник!“

— Доведи я на вечеря, Нероне — радостно рече той. — Приеми това като икономия — ще пратиш готвача си на пазара чак утре.

— Благодаря ти — отвърна Нерон и изправи дългото си върлинесто тяло. Отдалечи се, придържайки тогата си с лявата си ръка, като остави Антоний да се подсмихва тихо.

Появи се Планк. На лицето му беше изписан ужас.

— Ох, мътните го взели! Какво прави Нерон тук?

— Освен да обижда всеки срещнат ли? Подозирам, че е станал нежелан в щаба на Секст Помпей и му е било казано да се махне. Можеш да дойдеш на вечеря и да споделиш с мен радостта от компанията му. Ще доведе жена си, която явно е ужасно отегчителна, щом го търпи. Коя всъщност е тя?

— Негова братовчедка… всъщност доста близка роднина. Баща й е Клавдий Нерон, осиновен от прочутия народен трибун Ливий Друз, откъдето е и името й. Нерон е син на брата на Друз, Тиберий Нерон. Разбира се, тя е наследница — фамилията на Ливий Друз има доста пари. Навремето Цицерон се надяваше, че Нерон ще се ожени за неговата Тулия, но тя предпочете Долабела. Лош съпруг в много отношения, но поне беше весел тип. Ти не се ли движеше в същите кръгове, когато Клодий бе жив?