Антоний и Клеопатра

Доставките не бяха добре организирани и всички предложения на Клеопатра в това отношение или се пренебрегваха, или се саботираха съвсем преднамерено. Но нито тя, нито Антоний обръщаха достатъчно внимание на този проблем — те бяха сигурни, че решението им да държат запасите на източния бряг е добра стратегия. За да стигне до тях, Октавиан трябваше да заобиколи Пелопонес. Само че и двамата не бяха взели предвид високите, стръмни и на места непроходими планини, които минаваха като широк гръбнак от Македония до Коринтския залив и отделяха Източна Гърция от Западна. Пътищата бяха по-скоро пътеки — ако изобщо съществуваха.

От всички легати единствено Публий Канидий осъзнаваше крещящата нужда да се докарат по море около Пелопонес повече хранителни и зърнени запаси, но Антоний се заинати и изгуби много дни, докато одобри заповедта, която след това трябваше да стигне на изток, за да бъде изпълнена. А това отнемаше време.

Оказа се обаче, че Антоний и Клеопатра не разполагат с време. Всички знаеха, че късната зима и ранната пролет даваха предимство на тези, които се намираха на източния бряг на Адриатика, и никой в командирската шатра на Антоний не вярваше, че Октавиан би могъл — или би посмял — да пресече Адриатика преди лятото. Тази година обаче всички морски богове от татко Нептун до морските лари бяха на страната на Октавиан. Духаха свежи западни ветрове — нещо напълно необичайно за сезона. Това означаваше попътен вятър за Октавиан и насрещен за Антоний, който не можеше по никакъв начин да попречи на противника си да отплава и акостира, където си пожелае.

Докато транспортните кораби пресичаха Адриатическо море от Брундизиум, Марк Агрипа отдели половината от четиристотинте си кораба и удари базата на Антоний в Метона. Победата бе пълна — след като уби Богуд, унищожи половината от корабите му и принуди останалата половина да премине на негова страна, Агрипа стори същото със Сосий на Левкас. Самият Сосий успя да избяга, но това беше слаба утеха. Сега Антоний и Клеопатра бяха напълно откъснати от снабдяването по море, независимо откъде идваше то. Изведнъж единственият начин за изхранване на войската бе продоволствията да се доставят по суша, но Антоний бе непреклонен — войниците му нямаше да се превърнат в товарни животни, нито пък във водачи на товарни животни! Нека мързеливите египтяни на Клеопатра да си заслужат хляба! Нека те да организират изхранването!

Всяко магаре и муле в Източна Гърция бе конфискувано и натоварено до последно. Оказа се обаче, че египетските водачи не се отнасяха с особено уважение към животните, пропускаха да ги напоят и гледаха безучастно как те умират, докато колоните пресичаха хребетите на Долопия. Затова хиляди гърци бяха принудени с оръжие да нарамят торби и стомни и да изминат пеша осемдесетте ужасни мили между заливите Малис и Амбракия. Сред окаяните носачи беше и грък на име Плутарх, който издържа изпитанието и години по-късно забавляваше внуците си със страшните си разкази как е мъкнел жито през ужасните чукари.

Към края на април Агрипа контролираше Адриатическо море, а всички войски на Октавиан бяха дебаркирали около Епироте Торине от подветрената страна на Коркира. Октавиан реши да направи Коркира своя основна морска база и продължи на юг със сухопътните сили, надявайки се да изненада Антоний при Акциум.

До този момент погрешните решения на Антоний се дължаха на неблагоприятния ефект, който Клеопатра оказваше върху легатите. Сега обаче той допусна кардинална грешка — прибра всички кораби в Амбракия, общо четиристотин и четиридесет съда, останали след причинените от Агрипа загуби. Предвид размерите и скоростта на корабите бе невъзможно да се очаква, че заприщеният флот ще може да излезе през тясното гърло на залива. И докато Антоний и Клеопатра стояха безсилни, останалите им бази падаха в ръцете на Агрипа — Патра, целият Коринтски залив и западен Пелопонес.

Опитът на Октавиан да избърза и да изпревари Антоний по суша се провали. Теренът бе мокър и кален, хората му страдаха от простуда. Действайки според съобщенията на съгледвачите, Антоний и убиецът Децим Турулий излязоха с няколко легиона и галатянската конница и разгромиха предните легиони. Октавиан беше принуден да спре.

Отчаяно нуждаещият се от победа Антоний се погрижи войниците му да го приветстват като император (за четвърти път в неговата кариера) и разду неоправдано много успеха си. Поради болестите и все по-малките дажби моралът в лагерите бе изключително нисък. Командирите недоволстваха, като основната заслуга за това беше на Клеопатра. Тя така и не направи опит да остане на заден план, редовно обикаляше да ругае и критикува и се държеше ледено и надменно. Не смяташе, че прави нещо нередно. Връзката й с римляните беше вече на шестнадесет години, но тя така и не бе успяла да схване концепцията за равенство, която не предполагаше автоматична почит към мъж или жена, пък дори да е роден да носи сенаторска лента или диадема. Обикновените легионери я обвиняваха за ужасната бъркотия, в която се намираха, подиграваха й се и я освиркваха. Тя не можеше да заповяда да бъдат наказани. Центурионите и легатите просто не й обръщаха внимание.

Накрая Октавиан се настани на суха почва край северния нос на залива. Връзката между огромния му лагер и продоволствената база на брега се охраняваше от „дълга стена“. Получи се безизходно положение — Агрипа бе блокирал залива откъм море, а Октавиан лишаваше Антоний от възможността да премести лагера си на някое не така блатисто място. Гладът надигна още повече грозната си глава. Последва го отчаянието.

Един ден, когато западният вятър не духаше така силно, Антоний отдели част от флота си под командването на Таркондимот. Агрипа незабавно го пресрещна с верните си либурни и го направи на пух и прах. Самият Таркондимот бе убит. Само внезапната промяна в посоката на вятъра позволи на по-голямата част от корабите да се върнат обратно в своя затвор. Агрипа бе озадачен от факта, че внезапното им излизане от залива се командваше от цар клиент и че на нито един от корабите нямаше римски войски, но изтълкува това като съмнение от страна на Антоний, че ще успее да победи.

Всъщност решението се дължеше на разногласията в съветите, които Марк Антоний продължаваше да свиква най-редовно. Антоний и римляните искаха сражение на сушата, а Клеопатра и царете клиенти настояваха за морска битка. Двете фракции виждаха, че се намират в безизходна ситуация, и започваха да разбират, че трябва да изоставят нахлуването в Италия и да се върнат в Египет, където да се прегрупират и да измислят по-добра стратегия. Но за да направят това, трябваше първо да нанесат достатъчно сериозно поражение на Октавиан, за да предизвикат масово отстъпление.

По суша пристигаше достатъчно храна, за да овладеят донякъде глада, но дажбите трябваше да станат по-големи. В това отношение Клеопатра понесе загуба, която доведе до бързото отчуждаване на чуждестранния седемдесетхиляден помощен контингент. Антоний тихомълком осигуряваше по-големи дажби за шейсет и петте хиляди римски войници — но не го правеше достатъчно дискретно. Царете клиенти научиха, обявиха се категорично против и го намразиха. Естествено, обявиха Клеопатра за слаба, тъй като не бе успяла да убеди или принуди Антоний да сложи край на тази нечестна практика.

В началото на лятото в лагерите плъзнаха треска и коремен тиф. Нито римляни, нито чужденци проявиха предвидливостта — или ентусиазма — да тренират войниците. Почти сто и четиридесет хиляди души стояха на едно място — бездейни, гладни, болни и недоволни. В очакване някой горе да измисли някакъв изход. Дори не настояваха за битка — това беше сигурен знак, че вече са се предали.

И тогава Антоний измисли изход. Отърси се от мрачното си настроение, събра щаба си и обясни:

— Имаме късмет, намираме се в близост до река Ахерон — каза той и посочи картата. — А ето тук е Октавиан — неговият късмет е далеч по-малък. Налага му се да носи прясна вода от река Ороп, която е доста далеч от лагерите му. Водата пристига през разполовени и издълбани дървета, които в момента сменят с теракотени тръби, докарвани от Италия от Агрипа. Точно сега обаче положението с водата е критично за него. Затова ще прекъснем водоснабдяването му и ще го принудим да се премести от сегашното си място някъде по-близо до Ороп. За съжаление разстоянието, което трябва да изминем, за да го изненадаме, не допуска мащабна атака по суша, поне в началото.