Гай-джин

— Не мога да повярвам, че Тайра се подведе от нейния лицемерен Миг с Боговете, Хирага, и така — три пъти! Тя се преструваше ужасно. Толкова ли е глупав?

— Очевидно — засмя се Хирага и зверски разтри отзад и отстрани главата си. — Ийе, с размера на оръжието си можеше да я накара наистина да вие — всички ли гай-джин имат такива?

— Кой ли го е грижа — поне да беше го използвал, както трябва.

— Никакъв финес, Ори. Да взема да му дам креватна книжка като на девствена булка, а?

— По-добре да убием него и всички тях и да подпалим Колонията.

— Бъди търпелив, ще го направим, има много време.

— Той е идеална мишена, още една прекрасна възможност — рече Ори, в гласа му се промъкна острота. Хирага го наблюдаваше, цялата топлота помежду им внезапно се стопи.

— Да, но не сега, той е от голямо значение за нас.

— Ти самият каза, че ако успеем да ги разярим, те ще обстрелят Йедо и това ще бъде чудесно за нашата кауза.

— Да, правилно, но имаме време. — Хирага с нищо не показа безпокойството си, укротяваше го, искаше да го държи под контрол. — Тайра отговаря на всички мои въпроси. Така например никой не ни беше казал, че гай-джин се бият помежду си като побеснели кучета, по-лошо от даймио преди Торанага — холандците скриха това от нас, нали?

— Те всички са лъжци и варвари.

— Да, но трябва да съберем стотици късчета от знания като тези, благодарение на които ще научим как да ги изиграем и да ги подчиним. Трябва да узнаем всичко, Ори, и когато станем част от новите Бакуфу, ще насъскаме германците срещу Русия, срещу Франция, срещу Англия, срещу Америка…

Хирага потрепери при спомена какво му бе разказал малкият Тайърър за гражданската война, за битките и нещастните жертви, за цялото съвременно оръжие, за хилядите въвлечени въоръжени мъже и за невероятно обширните страни на гай-джин.

— Тази вечер ми разправи, че английската военна флота владее световните океани, че според техните закони е два пъти по-голяма от останалите две флоти, взети заедно, със стотици войници, хиляди оръдия.

— Лъжи. Преувеличава, за да те стресне. Той и всички останали искат да ни сплашат, и теб като всички други. А иска и да изкопчи нашите тайни!

— Разкривам му само онова, което смятам за нужно. — Хирага раздразнено избълва: — Ори, трябва да научим всичко за тях! Тези кучета са завоювали по-голяма част от света — унижиха Китай и изпепелиха Пекин, а тази година французите станаха господари на Кочин-Китай и са на път да колонизират Камбоджа.

— Да, но французите насъскаха един местен принц срещу друг местен принц, както британците в Индия. Ние сме Япония. Ние сме различни. Тук е Страната на боговете. Дори с всичките оръдия на света те никога няма да ни завоюват. — Лицето на Ори се сви някак особено. — Дори ако привлекат някои даймио на своя страна, останалите от нас ще ги изколят.

— Само с оръдия и познания.

— И без оръдия, Хирага-сан.

Хирага вдигна рамене и наля на двамата. Имаше мнозина шиши, които споделяха увлеченията на Ори и бяха забравили Сун Цзъ: „Опознай врага си, както познаваш себе си, и ще спечелиш стотици битки.“

— Надявам се, че си прав, междувременно ще изкопча от него колкото мога повече; Обеща утре да ми покаже карта на света — той я нарече „атлас“.

— Откъде знаеш, че няма да е фалшива, подправена?

— Едва ли, няма да е фалшива. Може би дори ще успея да получа копие, можем да го преведем, както и някои от техните учебници. — Вълнението на Хирага нарасна. — Тайра твърди, че имали нови начини за броене, които се преподават в обикновените училища, астрономически мерки, наречени географски ширини и дължини — Хирага с трудност произнесе английските думи — и те някак си ги водят с фантастична точност из океаните, на хиляди ри от сушата. Бака, че зная толкова малко! Бака, че не мога да чета английски!

— Ще се научиш — рече Ори. — А аз никога. Ти ще участваш в нашето ново правителство, — а аз никога.

— Защо казваш това?

— Аз съм се заклел в соно-джой, вече съм съчинил предсмъртното си стихотворение и го рецитирах на Шорин в нощта на нападението. Бака, че се самоуби толкова рано. — Ори пресуши чашата си, наля си последните капки и нареди да донесат нова манерка. Погледна Хирага втренчено. — Чух, че твоят господар Огама щял да прости на всички шиш и от Чошу, ако публично се отрекат от соно-джой.

Хирага кимна.

— Баща ми ми писа. Това не означава нищо за нас — за шиши от Чошу.

— Според слуховете Огама контролира „Портите“, изолирал е всички останали — дори, че се водят нови битки между неговите войски и на Сацума.

— Много даймио се подвеждат от време на време — изрече равнодушно Хирага, не му харесваше как потръгна разговорът, забеляза, че с всяка изпита чаша Ори става все по-сприхав. Тази вечер Райко пак го бе предупредила, че Ори е димящ вулкан. — Всички отдавна сме приели, че нямаме нищо общо с делата и престъпленията на нашите наследствени вождове.

— Ако Огама задържи „Портите“, може да възвърне властта на Императора и да превърне соно-джой в свършен факт.

— Може би ще успее, може би вече го е сторил.

Ори пресуши чашата.

— Ще се радвам да напусна Йокохама. Покварата витае във въздуха. По-добре да дойдеш с мен в Киото. Това гнездо на лъжци може да те опорочи.

— За теб ще е по-безопасно да идеш в Киото без мен. Дори и без коса могат да ме разпознаят.

Внезапен вихър премина по сламения покрив и един отворен капак на прозореца изтрака. Те му хвърлиха поглед за миг, после пак се заеха с пиенето. Сакето ги бе отпуснало, но не бе разпръснало подмолните им настроения, мислите за смъртта и за затягащата се около тях примка, за планираната засада на шогуна Нобусада, за Шорин и Сумомо и най-вече — какво ще стане с момичето гай-джин? Хирага още не бе споменал нищо за нея, нито Ори бе попитал, но и двамата чакаха, и двамата заобикаляха това основно разногласие помежду им, и двамата изгаряха от нетърпение и нерешителност. Ори наруши тишината:

— Когато Акимото пристигне утре, какво ще споделиш с него?

— Всичко, което знаем. Той ще пътува с теб до Киото.

— Не, по-добре да остане, ще ти е нужен боец тук.

— Защо?

Ори отново вдигна рамене.

— По-добре двама, отколкото един. И тъй — произнесе равнодушно, — кажи ми, къде е тя?

Хирага описа сградата. Подробно.

— Доколкото можах да видя, нямаше никакви резета на прозорците или странична врата. — Хирага цял ден се бе чудил какво да прави с Ори — ако Ори проникнеше в къщата и я убиеше, независимо дали ще остане жив или не, в цялата Колония щеше да се вдигне страшна врява и тяхната жлъч щеше първо да се излее върху всички тукашни японци. — Съгласен съм, тя е идеалната мишена за соно-джой, но още е рано, първо нека ме приемат и науча тайните им.

— Трябва да се справим веднага с тази идеална мишена. Кацумата ни предупреди, че колебанието води до загуба. Можем да измъкнем тайните им от книгите.

— Вече казах: не съм съгласен.

— В същия момент, в който я убия, тримата ще подпалим Йошивара, а по този начин и Колонията, и ще се оттеглим в бъркотията. Ще го направим след два дни.

— Не.

— Казах да! Два или три дни, не повече!

Хирага обмисли и това, и проблема с Ори много внимателно. Хладнокръвно. И реши същото:

— Забранено е!

Безпрекословните му думи поляха с вряла вода Ори. За втори път през последните няколко дни. И все заради нея.

В стаята цареше тишина. И двамата седяха невъзмутими. Чуваха как вън духа вятърът. Беше постихнал. От време на време изпукваше пергаментовата хартия на шоджи. Ори сръбна, кипеше вътрешно, но не го показваше с нищо. Осъзнаваше, че ако и двете му ръце бяха силни като по-рано и че ако бе подвижен като преди, щеше да се втурне за меча си, за да предотврати нападението, което беше неизбежно, освен ако не отстъпи.

„Както и да е. В открита битка, дори и да съм съвсем здрав, Хирага винаги ще ме победи още при първия удар. Затова трябва да го отстраня от пътя си по друг начин!“