Гай-джин

— Хей, Неми, все така си красива, а? — Усмихна се и прегърна едната от тях.

Девойката засия под качулката, очите му заискриха, беше негова мусуме от година, а от половин година я бе наел само за себе си.

— Хей, Джами-сан, ти добре, хей? Това мусуме моя сестра, Шизука. Хубава, а?

Другото момиче нервно свали качулката, насили се да се усмихне. Той пое дъх — и Шизука беше млада като Неми, също толкова привлекателна и свежа.

— Хай! — отвърна Макфей и двете си отдъхнаха, че Шизука е издържала първоначалния оглед. Джейми за първи път уреждаше момиче за другиго. Неловко бе помолил Неми да втълпи на мама-сан, че момичето е за тай-пана и затова трябва да е първокласно. И двете момичета бяха малко над двадесетте, едва стигаха до рамото му, и двете се поуспокоиха, макар добре да знаеха, че истинското препятствие тепърва предстои.

— Шизука, приятно да те видя. Тай-пан най-голям човек — рече Макфей любезно, после се обърна към Неми и потупа хълбока си там, където бе ранен Струан. — Тя разбрала за раната, нали?

Неми кимна, белите й зъби просветнаха.

— Хай, аз обясня, Джами-сан! Додзо, остави палто тук или горе?

— Горе.

Той ги поведе нагоре по централната стълба, добре осветена от петролните лампи. Неми бъбреше с новото момиче, което цялото бе слух и зрение. Макфей имаше навика от време, на време да изпраща за Неми, която прекарваше нощта тук; мъжът прислужник се връщаше точно преди зазоряване, за да я придружи обратно до малката къщичка, която шотландецът бе купил за нея в парковете на нейната къща — Кръчмата на Сочната радост. Десет златни лири му струваше петгодишен наем за къщата след многодневен пазарлък. Още десет за договора й за същия период плюс допълнителни суми за ново кимоно всеки месец, прическа, лична прислужница и всичко това, обилно полято със саке.

— Но мама-сан, ако пожар изпепели къщичката, а? — бе попитал Макфей, ужасен, че приема такава огромна цена. Изключително изгодният обменен курс им носеше печалба от четиристотин процента през повечето месеци — това означаваше, че почти всеки можеше да поддържа един-два коня, да пие шампанско на воля и най-важното — гарантираше, че разноските по издържането на Неми нямаше да възлизат на повече от няколко лири годишно. Мама-сан се възмути:

— Постройка като нова. Ти плаща половин, цена, честно, а?

Неми присъстваща на окончателните преговори, се бе засмяла.

— Много пламък в къща, Джами-сан, много насам-натам, а?

Макфей изкачи стълбата и отново я прегърна щастливо, защото тя му бе доказала, че си струва парите до последния петак, доставяше му толкова много удоволствие и покой. На площадката стоеше голям стол с висока облегалка. Неми свали наметалото и качулката, посъветва и другото момиче да стори същото и ги метнаха там. Носеха фини и красиви кимона, косите им бяха добре фризирани — пашкулите се превърнаха в пеперуди. Доволен от себе си, Макфей почука на вратата.

— Влез.

Малкълм Струан седеше на стола си, между пръстите му тлееше пура, изглеждаше елегантен в халата си, но бе неспокоен.

— Здравей, Джейми.

— Добър вечер, тай-пан. — И двете момичета се поклониха много почтително, Макфей нямаше и най-малка представа, че почти всичко около Малкълм Струан — както и около него самия, а и за повечето гай-джин — беше всеобщо достояние и предмет на постоянни и ненаситни клюки в Йошивара, огромното богатство на Малкълм, как скоро е станал тай-пан, обстоятелствата около раняването му и предстоящата му женитба. — Това е Шизука, тя ще остане с теб. Прислужникът ще пристигне точно призори, както ти казах. Аз ще ти почукам пръв. Тя може да е малко свенлива, но няма страшно. Това е моята мусуме, Неми. Аз… аз сметнах, че е най-добре първия път… да взема и нея тук, за да улесня нещата.

Двете момичета отново се поклониха.

— Хей, тай-пан — поде Неми, напълно овладяна, беше й приятно да се запознае с него и беше уверена в избора си. — Шизука моя сестра, добра мусуме, хей? — Тя кимна енергично и леко побутна Шизука. Момичето се приближи до него колебливо, коленичи и пак се поклони.

— Ще бъда в апартамента си, ако ти дотрябвам.

— Благодаря, Джейми.

Макфей тихо затвори вратата и продължи по коридора. Неговите покои бяха подредени спартански, но уютни. Три стаи, гостна, спалня, допълнителна спалня, във всички имаше камина и баня. Върху бюфета бяха наредени студено нарязано месо, пресен хляб и нейният любим току-що изпечен сладкиш с ябълки — внос от Шанхай, — саке в съд с гореща вода и уиски „Лох Вей“ от собствената спиртоварна на Струан, което тя обожаваше.

Щом той залости вратата, момичето се вдигна на пръсти и го целуна жадно.

— Не те вижда шест дни, първо в легло, после баня! — рече тя, нарушавайки обичайния ред. Сърцето му подскочи, макар да не бързаше.

Неми го хвана за ръка, поведе го към спалнята и леко го бутна върху леглото, коленичи, за да свали ботушите му и започна да го разсъблича; през цялото време бъбреше на нейния полуразбираем пиджин, че Йошивара ври и кипи от работа, Свободният свят процъфтява, той да не се безпокои за Шизука, тя е скъпа, но превъзходна, и какво чуват — щяло да има война, ама, моля: те не искат война, само работа; тя си имала ново кимоно с шаран за късмет на него, което излязло… е, малко скъпо.

— … Но ичибан, Джами-сан, ти много харесаш. В легло?

Той покорно се качи на леглото с балдахин. Нощта беше великолепна, нито гореща, нито хладна. Тя развърза своето оби, остави кимоното да се свлече, после долните си дрехи и комбинезона. Съвсем гола, без свян или вина за голотата си, както всички мусуме — една от многото особености, с която се отличаваха и която Макфей и всички гай-джин намираха за толкова удивителна и завидна, — свали иглите от косата си, разтърси я и я остави да се спусне до кръста, после тържествено се запъти към банята и към първото удоволствие на вечерта.

Седна на тоалетната чиния, протегна ръка към веригата на клозета и я дръпна. Водата избуча надолу в порцелановото гърне и както винаги тя запляска весело с ръце.

Когато за първи път го видя, не повярва на очите си.

— Къде върви вода? — попита подозрително.

Той й бе обяснил и начертал картинки, но тя все още отказваше да му повярва, та се наложи да й покаже тръбите и да я заведе в градината при капака на септичния резервоар — всички тръби, водни резервоари, бойлери, тоалетни чинии, мивки за ръце, умивалници, кранове и три вани, внесени от Англия, Хонконг и Шанхай. Там вече се произвеждаха много предмети за необятните пазари в Индия и Азия.

Тя го помоли за разрешение да ги покаже на приятелите си. Макфей прие с гордост — това беше първата подобна инсталация в цяла Япония, предизвикала огорчение у Сър Уилям и ярост у Норбърт Грейфорт, и модел за дузина и повече действащи и недействащи копия, макар не всички да бяха с топла и студена вода: чисто и просто най-доброто и най-модерното и следователно британско беше за Струан.

Така организираните посещения на неколцина привилегировани японци в хигиеничното помещение на Джами-сан стана една от най-търсените забележителности на гай-джин в Йокохама, бъбрещите мусуме като екзотични птички се кланяха, сдържаха дъха си и дърпаха веригата, което предизвикваше учудени ахкания и ръкопляскане.

Неми си изми ръцете. С въздишка на задоволство се плъзна под чаршафите до него.

Филип Тайърър беше изтощен и почти заспал. Фуджико понасяше тежестта му спокойно, после започна да се измъква.

— Аийе мацу. Не, не мърдай… чакай — измърмори Филип.

— Искам да донеса кърпа, Тайра-сан. Кърпа, разбираш?

— Аха, да. Разбирам, кърпа. Ти стой, аз ще взема…

— О, не, ще ме обидиш, това е мое задължение. Нека да ида, моля… хайде, бъди послушен и не създавай мъчнотии.

Тя се подсмихна, когато той се сгуши в нея и я задържа, но беше ловка, добре си познаваше занаята и изчака. Сега в малката стая царуваше покой. Нощта беше ясна. Вятърът шумолеше в дърветата и храстите. Откъм плъзгащите се прозорци полъхна топло и приятно. Петролната лампа мъждукаше.