Гай-джин

— Ще се срещна с тези кучета само на бойното поле.

Йоши обузда яда си.

— Сигурен съм, че ще постъпиш, както реши роджу, но предлагам вместо теб на срещата да присъства друг: Мисамото.

— А! — всички се вторачиха в него.

— Той ще бъде превъзходен заместник.

Анджо се обади:

— Този глупав рибар никога няма да б…

— Ще го облечем в официални дрехи, ще го научим как да ги носи, осем дни са предостатъчни. Той вече заприлича на самурай, макар да не се държи като такъв. За щастие не е глупав и е толкова изплашен, че ще направи всичко, което му заповядаме, а най-важното — ще ни каже истината, която сега не ни достига. — Йоши забеляза, че Анджо пламна. Останалите се престориха, че не виждат.

— А после, Йоши-сан?

— Ще проведем срещата тук, в замъка.

— И дума да не става — възрази Анджо.

— Разбира се, първо ще им предложим Канагава — отвърна му раздразнен Йоши, — после ще се оставим да ни убедят да се срещнем тук.

— И дума не може да става — повтори Анджо с одобрението на останалите.

— Ще използваме замъка като примамка и ще можем да отлагаме отново, дори с цял месец — ще умрат от любопитство, а ние ще ги допуснем само във външната част. А защо не и в замъка? Всички водачи на гай-джин по своя воля ни се навират в ръцете? Ще ги вземем за заложници, тяхното присъствие ни дава прекрасна възможност да ги оплетем още повече.

Те го зяпаха, изгубили равновесие. Да ги вземем за заложници ли?

— Това е една от многото възможности — търпеливо отвърна Йоши — нуждаеше се от съюзници в предстоящата схватка. — Ще си служим с коварство и ще ги оплетем с копринени нишки, ще използваме собствената им слабост срещу тях самите, никаква война — докато не се изравним по сили с флотите им.

— Чак тогава ли? — пръски слюнка изхвърчаха от устата на Адачи. Закръгленото човече бе най-богатият от всички тях и в жилите му течеше кръвта на Торанага, както и в жилите на Йоши. — Ти наистина ли вярваш, че трябва да се занимаваме с тези кучета, докато не се сдобием с флота като тяхната?

— Или с достатъчно голямо оръдие, с което да пазим бреговете си от тях. Нуждаем се само от една-две торби със злато и те ще се изпотрепят помежду си, за да ни продадат оръжията, с които ще ги изгоним от нашите води. — Йоши се намръщи. — Според слуховете пратеници от Чошу вече се опитват да купят пушки от тях.

— Ах, тези кучета! — Тояма се изхрачи от яд. — Все това Чошу. Колкото по-скоро ги надвием, толкова по-добре.

— И Сацума — измърмори Анджо за всеобщо удоволствие и погледна Йоши. — А и останалите!

Йоши се престори, че не разбира какво загатва противникът му. „Няма значение — помисли си той, — денят наближава.“

— Можем да се справим с всички врагове един по един — а не накуп.

Тояма изхриптя:

— Гласувам да заповядаме на всички приятелски настроени даймио веднага да увеличат данъците и да се въоръжат. Аз започвам от утре.

— „Да посъветвам“ е по-подходящата дума — каза внимателно Адачи и пресуши купичката си с чай. Изискани букети украсяваха лакирания поднос пред всеки от тях. Той сподави прозявката си отегчен и изгарящ от нетърпение пак да си легне. — Моля, продължи с твоя план, Йоши-доно; как ще гласуваме за него, преди да се запознаем с всички подробности?

— Сутринта преди срещата Анджо-сама за нещастие ще легне болен, о, толкова съжаляваме. Тъй като няма да присъства целият роджу, не ще можем да вземем никакви обвързващи решения, но ще ги изслушаме и ще се опитаме да постигнем компромис. Ако не се стигне до компромис, тогава ще приемем с подходяща почтителност да „представим желанията им пред целия Съвет при първа възможност“ — и ще отлагаме и отлагаме, докато не изгубят самообладание и не допуснат грешка.

— Защо смяташ, че ще се съгласят наново отлагане? — попита Анджо, доволен, че не се налага да застане лице в лице с гай-джин, не се доверяваше на Йоши и се чудеше какъв ли номер е скроил.

— Кучетата са доказали, че предпочитат да преговарят, а не да се бият, те са страхливци — продължи Йоши. — Макар че могат лесно да ни надвият, очевидно не им стиска.

— Ами ако не се съгласят и тази безочлива английска маймуна осъществи заплахата си и тръгне за Киото? Какво ще стане? Не можем да го допуснем при никакви обстоятелства!

— Съгласен съм — категорично заяви Йоши и всички се напрегнаха. — Това означава война… война, която в крайна сметка ще загубим.

Тояма тутакси се обади:

— По-добре да се бием като мъже, отколкото да станем роби като китайците, индийците и всички останали варварски племена. — Старецът хвърли поглед към Йоши. — Ако слязат на сушата, ще гласуваш ли за война?

— Незабавно! Всеки опит за насилствено слизане на сушата — където и да е — ще бъде предотвратен.

— Добре тогава. Надявам се, че ще дебаркират. — Тояма бе удовлетворен.

— Войната ще бъде катастрофа. Надявам се да преговарят и с ловкост да ги откажем от тази лудост. — Йоши продължи по-рязко: — Ще сполучим, ако сме достатъчно хитри. Междувременно да се съсредоточим върху по-важни въпроси: Киото и възвръщането на контрола над нашите „Порти“, враждебно настроените даймио, как да намерим достатъчно злато, за да закупим оръжия, да модернизираме и екипираме войските си — както и тези на преданите ни съюзници — и да не позволим Чошу, Тоса и Сацума да се въоръжават под предлог, че ще ни подкрепят просто за да ни нападнат по-бързо.

— Трябва да поставим предателя Огама извън закона — предложи Тояма. — Защо не го обявим за престъпник и не си възвърнем „Портите“?

— Да го нападнем сега ще бъде бака — каза кисело Анджо! — Така само ще натикаме Суцума и Тоса в ръцете му наред с останалите неутрални. — Той се отмести неловко, стомахът го болеше, главата също, новият китайски лекар, с когото се бе консултирал тайно за постоянните си болки, не му бе донесъл облекчение. — Да решим така: Йоши-доно, моля, изготви чернова на отговора до гай-джин, та утре да го одобрим.

— Разбира се. Но искам да разбера кой им издава нашите тайни. Кой е съгледвачът на гай-джин? За първи път те споменават „младия“ шогун и го наричат по име, а също и Императора. Някой ни предава.

— Ще пуснем всички наши шпиони по петите му! Добре. Ще се съберем утре сутринта, както обикновено, да обмислим черновата на нашия отговор и да обсъдим какво ще правим. — Очите на Анджо се свиха още повече. — И да приключим с последните приготовления по заминаването на шогуна Нобусада за Киото.

Кръвта се смъкна от лицето на Йоши.

— Обсъждали сме го няколко пъти. На последното ни събиране…

— Посещението му ще се осъществи! Той ще пътува по северния път, а не по Токайдо, по крайбрежието. По-безопасно е.

— Като настойник аз съм против това посещение по причини, които вече съм излагал многократно — по който и да било път!

Тояма се намеси:

— За моя син е по-добре да е в Киото. Скоро ще започне война. Не можем вече да възпираме нашите воини.

— Никаква война и никакво посещение. Или това ще ни унищожи — ядоса се Йоши. — В момента, в който някой шогун прояви раболепие, както ще постъпи Нобусада, нашите позиции пропадат завинаги. Завещанието гласи, че…

Анджо се намеси:

— Завещанието няма да ни ръководи в това.

— Завещанието на Торанага е единствената ни опора и не може да бъде…

— Не съм съгласен!

Йоши преглътна яда си, понечи да стане, но гласът на Анджо го спря:

— Има един последен въпрос за решаване днес: незабавно да назначим нов старейшина на мястото на Утани.

Помежду им възникна внезапно напрежение. От убийството на Утани и след ужасната му смърт — стаята, в която той и младежът бяха пронизани, не бе изцяло разрушена от пожара, — и след неуспеха на безчислените съгледвачи и войници да задържат убийците старейшините не спяха спокойно. Особено Анджо, все още потресен, задето едва не го убиха. С изключение на Йоши, когото Утани при случай подкрепяше, никой от останалите не съжаляваше за смъртта му, нито за начина на убийството, най-малко пък Анджо, потресен от самоличността на любовника на Утани, когото намрази още повече, задето тайно му бе откраднал момчето, с което самият той се забавляваше от време на време.