Сраснати

На вратата се почуква.

Санитарката надниква и казва:

– Доктор Уийд помоли да ти предам, че днес баща ти също ще бъде подложен на лека операция. Нещо козметично. Ще бъде под упойка. Но тъй като не сте се виждали отдавна, доктор Уийд разрешава кратко посещение.

– Добре – отвръща Партридж. Уийд. Дали е жест на добра воля? Или всъщност иска да му осигури малка отсрочка, възможност да убие баща си?

– Бекли ще те заведе. Но първо трябва да сложиш престилка.

– Да не е заразно болен? – Това е най-страшното обвинение в Купола?

– Не, но не искаме да рискуваме ти да го заразиш.

– Предайте му, че не искам да обличам тези парцали, освен ако не е твърде болен.

Отговорът му обърква санитарката още повече. Тя хвърля поглед към Айралийн, която ù се усмихва. Жената се отдалечава забързано. След малко се връща и кимва.

– Добре – казва Партридж. Усеща, че има надмощие в малката битка на волята. Не е лошо понякога да разклаща увереността на баща си.

Щом поемат по коридора, Партридж забелязва, че хората се събират на групички и шушукат.

– Какво става? – пита Партридж.

– Нищо – прошепва Бекли.

– Искам да знам.

– Довели са някакъв затворник. Нещастник. – Лекарите влизат и излизат тичешком. Има и санитари – някои носят противовирусна екипировка.

– Нещастник ли? – учудва се Айралийн.

– Какво говориш? – пита Партридж. – Как е възможно да пуснат нещастник в Купола?

Бекли тръсва глава.

– Имам заповеди да не говоря. Това е строго секретна информация.

– Бекли, страх ме е – казва Айралийн. Тя спира и сграбчва телохранителя за ръката. Очите ù се напълват със сълзи. Партридж просто недсоумява как го постига.

– Успокой се, Айралийн – отвръща Бекли. – Предполат, че е имало атака срещу Купола, но без особени щети. Заловили са една нещастница, за да я разпитат, и вероятно да послужи за назидание.

– Жена? – учудва се Партридж.

– Ами да – отвръща Бекли, – но трудно се разбира, че е момиче с тази обръсната глава.

– Искам да я видя – отсича Партридж.

– Мислех, че искаш да видиш баща си – напомня му Бекли.

– Партридж – обажда се Айралийн, – трябва да се придържаме към плана.

Но Партридж не иска и да чуе. Това е по-силно от него. Там има едно момиче от външния свят, момиче с обръсната глава. Трябва да я види. Бързо поема към лекарите и санитарите, скупчени пред една отворена врата. Ала Бекли го настига и го дръпва грубо назад.

Партридж светкавично се извърта и го сграбчва за гърлото. Хватката му е желязна. С нисък глас той изръмжава:

– Тук си, за да ме защитаваш, помниш ли?

Бекли помръдва с глава в знак на съгласие.

Партридж го пуска и се провиква към другия край на коридора:

– Какво става тук?

Лекарите и санитарите се споглеждат.

– Медицински случай – отвръща един от тях.

– Искам да видя пациента! – заявява Партридж, запътвайки се натам.

– Невъзможно. Има риск от зараза – изтъква един от лекарите.

– Зараза ли? – пита Партридж.

– Била е навън, сър. Тя се нуждае от... – Санитарят млъква и се оглежда, несигурен каква част от информация може да разкрие.

– От какво?

Един от лекарите излиза напред и му препречва пътя към вратата.

– Медицинска интервенция.

Калъпи за мумии. Чудно варварство. Нож.

Партридж удря в гърдите лекаря, който се блъска в стената и се строполява. Двама санитари му се нахвърлят в гръб, но Партридж бързо се отскубва от хватката на единия, а другия сграбчва за престилката и го тръшва на пода.

Миг по-късно нахлува в стаята. Само един прозорец го дели от Лайда. Тя седи на ръба на метална маса за прегледи. Носи бял гащеризон и хартиени чехли.

Лекарят кресва на всички да се разотиват.

– Хайде, вървете! Всеки да си гледа работата! – После влиза в стаята. Айралийн се шмугва подире му с бързи ситни стъпки. А Бекли остава да пази на вратата, за да се увери, че хората наистина се разотиват.

Опитвайки се да не повишава тон, лекарят казва:

– Не може да влизате тук! Разбирате ли?

Партридж не му обръща внимание.

– Това е еднопосочно огледало за наблюдение. Тя не може да ни види – добавя лекарят.

Той почуква по стъклото и Лайда вдига поглед.

Роклята ù, усещането от допира с ефирния плат, докато танцуват под изкуствени звезди.

– Партридж, трябва да тръгваме – обажда се Айралийн.

Но той не я чува. Цялото му внимание е погълнато от Лайда. От изявените скули, от наситено сините ù очи. Тялото на дете, сляло се ведно с тялото на майка си. Лайда се навежда да каже нещо на детето, обхваща брадичката му с ръце. Лайда, която върви през пустиня от пепел, тича с все сили към него, целува го насред облъхната от вятъра пустош. Очите ù са приковани в Партридж, но погледът ù сякаш минава през него. Пронизва го същата остра болка, онова смътно усещане за загуба и любовна тъга, ала то вече си има име – Лайда. И онази необяснима мъка, като че тялото му е прогизнало, натежало и безчувствено, вече знае причината – лицето. Нейното лице.

– Защо е тук? Какво ù има?

Лекарят въздъхва.

– Изглежда, е забременяла, докато е била навън. Но нямаме представа какво е съществото, което расте в утробата ù. По всяка вероятност е изнасилена, тъй като добре знаем на какво са способни нещастниците.

Думите на лекаря го разтърсват, сякаш някой е изкарал въздуха от дробовете му.

– Какво каза? – сепва се той.

– Тя е бременна, сър. Нещастницата, която преди е била Чиста, е бременна.

Партридж притиска ръка към стъклото. Опитва се да преглътне, но гърлото му е пресъхнало. Все още не може да си поеме въздух. Сякаш времето е спряло: Лайда е бременна. Очите му заблестяват. Ветровито небе, стая без покрив и една ръждясала месингова рамка на легло. Двамата с Лайда, сгушени под палтата. Допира на голата ù кожа.

– Трябва да говоря с нея.

– Партридж, недей – обажда се тихо Айралийн. Бекли влиза в стаята. – Кажи му, Бекли. Не може да говори с тази нещастница! Не и сега!

– Не и преди да се видиш с баща си – казва Бекли. – Няма друг начин. Предстои му операция, както и на теб. Не можеш да рискуваш да се заразиш.

– Излезте! – извисява глас Партридж. Поглежда Айралийн и добавя: – Айралийн! Излез! Наясно си какво означава това за мен! Всички вън!

От гърлото на Айралийн се изтръгва вик. Тя се обръща премаляла и посяга към рамото на Бекли. Не успява да се опре и влачейки се на колене по плочките, излиза от стаята. Бекли се спуска след нея, лекарят също. Тя поглежда за миг Партридж, след което забелва очи и се отпуска на пода.

Всичко е театър. Сигурен е в това. Понякога Айралийн е блестяща.

Партридж затръшва вратата и я заключва. Опитва да си поеме дъх, ала в дробовете му сякаш няма място. Лайда е бременна. Но не с някакво същество. А с тяхното дете!

Отново са в разнебитения вагон. „Хартиени снежинки‟ – чува собствения си глас. – Това ли е всичко, от което имаш нужда, за да си щастлива?“ А Лайда прошепва: „Да. От теб също.‟ – Целува го. – И от това.“‟

Изважда списъка от джоба си. Прегъва единия му край и откъсва долната част, за да остане квадрат. После го сгъва няколко пъти на триъгълник. Откъсва връхчето, а после пробива със зъби дупчици от двете му страни и назъбва третата.

Изважда плика от джоба си и пъхва листчето вътре. Взима таблетката и я мушва обратно в джоба си. Запечатва плика.

Най-сетне отваря вратата. Зърва Айралийн в коридора. Съвзела се е от припадъка и седи на сгъваем стол. Бекли е до нея. А докторът мери пулса ù. Щом Партридж се появява, тя издърпва ръката си и става. Той ù подава плика. Тя го притиска към сърцето си и го прегръща през кръста.

– Никога повече не ми викай – казва му тя.

А той прошепва на ухото й:

– Айралийн, погрижи се момичето да получи този плик. Разбра ли?

Тя кимва.

– Вярвам ти – казва ù той. – А ти вярваш ли ми?

Тя кимва отново. Понякога забравя колко е красива, съвършена, дори под прецизния грим хубостта ù го смайва – фините ù черти, заоблената брадичка, ослепително белите зъби. Но въпреки усмивката, в очите ù се чете тъга. Каквото и да се случи оттук насетне, вече няма да бъдат същите. Партридж я целува по бузата. Жестът му я учудва. Тя докосва мястото.