История на Александр Велики Македонски

Квинт Курций Руф

История на Александър Велики Македонски

Предговор

„История на Александър Велики Македонски“ не е историческо съчинение в научния смисъл на думата, а историческо повествование, в което вниманието на автора е насочено към необикновените подвизи на героя, към резките колебания в характера му, към чудесните пейзажи по местата, където той е пребивавал и воювал. В устата на героите, особено на Александър, са вложени много цветисти и задълбочени речи. Авторът обръща особено внимание на психиката на действуващите лица и особено на Александър. Той внимателно следи как наклонностите и дарованията на този човек се изменят или извращават под влияние на изключителните и неочаквани успехи. На места авторът дава собствен коментар.

Животът на Александър Велики Македонски е бил описан в десет книги, от които до нас не са достигнали първа, втора, краят на пета, началото на шеста и краят на десета. Поради големия интерес, който образът на Александър Велики е предизвиквал през вековете, много учени, филолози и историци са обърнали внимание на съчинението на Квинт Курций Руф и са се постарали да издирят всички запазени и разпръснати текстове от него.

Настоящият труд представлява превод на останалите и запазени до наше време книги от „История на Александър Велики Македонски“. Преводът е направен по съкратено издание, съставено от немския учен Едмунд Хедике през 1931 г. и издадено в Лайпциг.

За да има все пак историческа яснота и последователност, преводачът добавя в началото като приложение кратко съдържание на книги първа и втора, откъси от които се намират в оригинал в съставеното от немския филолог Карол Таухницки стереотипно издание, издадено през 1829 г. в Лайпциг.

Книга първа

Филип

Филип, цар на македонците, пръв от всички царе на този народ създал силна македонска 1 държава. Той бил син на Аминта 2, твърде умен мъж и най-способен измежду всички пълководци.

Аминта имал от жена си Евридика трима синове: Александър 3, Пердика 4 и Филип 5 — баща на Александър 6 Велики. Имал и дъщеря на име Евриона. Той щял да бъде най-коварно удушен от жена си Евридика, която имала любовни връзки със зет им. Тя възнамерявала да удуши мъжа си и като скрие истината за смъртта му, да предаде властта на любовника си. И щяла да успее, ако дъщеря й не била разкрила пред баща си, че има за съперница майка си, както и замисленото престъпление.

По-късно, след смъртта на Аминта, властта поел Александър, най-големият им син. Още в началото на управлението, обременен от войните със съседни племена, той установил мирни отношения с тях и преди всичко с илирийците 7 и тиванците 8, с които сключил мирни договори и си разменили заложници. Това било от голяма полза за възпитанието на най-малкия от братята — Филип. Той бил предаден изцяло на грижите на Епаминонд 9, син на Полемон — голям тивански държавник и пълководец и забележителен философ.

Епаминонд поел задължението да се грижи за повереното му момче, да го задържи при себе си, да го учи и възпитава, за да придобие знания и да усвои аристократични маниери. Случайно по това време Епаминонд имал за настойник на собствения си син учител питагореец 10. Под влияние на същия учител Филип напреднал много.

След време Александър станал жертва на интригите на майка си. Макар и да била разобличена в престъпни намерения, Аминта я пощадил заради децата, като не допускал, че и към тях тя ще прояви коварство. След смъртта на Александър властта поел вторият брат — Пердика. Той също станал жертва на семейни интриги. Неговият син, още невръстно момче, останал кръгъл сирак.

По това време Филип, като избягал от покровителството на опекуните си в Гърция, пристигнал в Пела 11. Без да се провъзгласява за цар, той станал настойник на наследника сирак. Но когато заплаха от тежки войни надвиснала над Македония и не могло да се очаква много от невръстното дете, под натиска на народа, Филип застанал начело на македонската държава, която се намирала в голям упадък. Това станало в четиристотната 12 година от основаването на град Рим, по време на сто и петата 13 олимпиада.

Филип успял, защото владеел военното дело и много науки.

Още в самото начало на управлението си трябвало да се справя с безброй неща. Съседни племена нахлували отвсякъде в Македония като че ли по някакъв предварителен заговор, за да я завладеят. Нападали я и други, по-далечни и от всички страни едновременно.

Като размислил, Филип преценил, че не ще може изведнъж да си премери силите с всички. Затова с едни започнал преговори и сключил мирни договори. Други отблъснал, като предприел срещу тях походи, за да укрепи духа на още колебливата си войска и да премахне презрението на неприятелите към Македония.

Най-напред влязъл в сражение с атиняните 14 и ги победил чрез засада. За да избегне по-тежка война (тъй като е можело да бъде убит), той ги освободил невредими и без да им налага данъци. Това му донесло голяма слава и благодарност и издигнало авторитета му. След това покорил пеоните 15 и прехвърлил войските си към земите на илирийците. Като унищожил голяма част от тях, превзел град Лариса 16. Оттам се насочил към тесалийците — не от жажда за плячка, а защото желаел да присъедини силната тесалийска конница към своята войска. Той ги изпреварил в нападението, победил ги и успял да ги привлече към себе си. Създал конни отряди от по тридесет души измежду най-храбрите конници и отделни отряди от най-храбрите пехотинци. Така създал непобедима армия 17.

Филип се оженил за Олимпиада, дъщеря на Неоптолем, цар на молосите 18, които живеели в най-вътрешните части на Епир…

Разказват, че веднъж по време на почивка Филип забелязал на корема на жена си някакво интересно очертание, което, доколкото можело да се долови, образувало фигура на лъв. Запитал гадателя какво означава това и той му отговорил, че тя е бременна и ще роди силно и храбро като лъв момче.

Когато Филип бил на поход и опустошавал град Метона 19, загубил дясното си око, улучено от стрела. Въпреки това, след като жителите му поискали мир, той приел и дори проявил добро отношение към тях. Превзел и град Пегаса 20 и го присъединил към царството си. Нападнал и трибалите 21, и всички, които населявали земите около Македония, и ги победил като че ли с един удар. Като осигурил по този начин границите на Македония, той се завърнал в отечеството си. Олимпиада му била родила син — Александър, на VIII — Иди на месец април 22, както казва Плутарх 23. А този, който го е превел на латински, пише, че Александър се е родил около Августовските Иди 24. Не се знае кое е истина и кое е невярно.