Сраснати

– В каква посока отиваме? – пита Ел Капитан.

– Северозапад.

– По-конкретно? – обажда се Брадуел.

Ел Капитан поклаща глава.

– Имаме малък проблем с нашия навигатор...

– Какъв по-точно? – пита Преша, накланяйки се напред.

– Снощи с Хейстингс обмислихме маршрута, но ударихме на камък. Оказа се, че е бил подложен на пълно програмиране – картографски умения, вътрешен компас, високоразвито сетивно възприятие, напълно автоматична бойна екипировка – но също и поведенческо кодиране. Тъй като е програмиран да бъде лоялен, това е цялата информация, която може да ни даде.

– Лоялен – изрича Хелмут.

– Искаш да кажеш, че Хейстингс не може да ни посочи точното местоположение на летателния апарат? – пита Брадуел.

– Не мога да ви дам всичко, което искате – обажда се Хейстингс. – Мога да преодолея кодирането си само до известна степен и да ви заведа донякъде.

– Не се обиждай, Хейстингс... – Брадуел се навежда напред, а Преша може да се обзаложи, че се кани да изтърси нещо обидно. – ... Как да сме сигурни, че сега не си лоялен към Купола и че няма да се обърнеш срещу нас?

– Срещу нас – казва Хелмут.

– Няма как да сте сигурни – отвръща Хейстингс.

– Кодирането ти е много силно – продължава Брадуел. – Може би информацията е програмирана в кортекса, в мозъчния ти ствол, запечатана е в клетките ти.

– По-спокойно – обажда се Ел Капитан.

– Кап, ако внезапно реши да открие огън срещу нас, кой може да го вини за това? Той е програмиран да ни мрази, да ни смята за врагове, не съм ли прав?

– Хейстингс ще ни заведе там, стъпка по стъпка. Бори се с все сили. Нужно е голямо усилие на волята, за да превъзмогне кодирането – обяснява Ел Капитан. – Трябва да бъдем благодарни каквото и да ни даде.

– Каквото и да ни даде – повтаря Хелмут.

– Мисля, че не бива да пренебрегваме риска – отвръща Брадуел. – Не че не му вярвам. Въпросът е в това, че...

– Не му вярваш – сопва се Преша.

– Не вярвам на Купола. Мисля, че е глупаво да ги подценяваме.

– А може би е глупаво и да ги надценяваме – възразява Преша. – Може би затова са толкова силни. Хейстингс е пример за това, че не бива да ги надценяваме.

Хейстингс я стрелва с поглед, сякаш е обиден.

– Искам да кажа, че може би човешкото в него е по-силно, отколкото са смятали в Купола. Може би емоциите имат голяма мощ. Навярно можеш да промениш някои неща.

Брадуел не отговаря. По вида му личи, че иска да каже нещо, ала Хейстингс го изпреварва:

– Щом искаш така, не ми вярвай. Но това ще промени ли нещо?

Хейстингс има право. Вече са около десет километра навътре в Мъртвите полета. И се нуждаят от него.

– Едно мога да ви кажа – започва Хейстингс и присвива очи съсредоточено – в някои отношения този летателен апарат функционира като тези от стария свят.

Брадуел вдига Финън, молейки го за повече информация по въпроса. Финън обяснява, че старите летателни апарати са работели на принципа на пълен с газ балон, обикновено водород или хелий, които са по-леки от въздуха.

– Летателни апарати – изрича замислено Хелмут.

Ел Капитан се почесва по главата.

– Но Уилъкс не може да не е предвидил, че след Детонациите никой няма да има достъп до тези газове за презареждане. Изключено е да работи на този принцип.

– Точно така – казва Хейстингс. – Затова създадоха един изключително лек материал с ниска плътност, който е достатъчно здрав и може да издържи при почти сто процента вакуум, без да бъде смазан от въздушното налягане.

Финън започва да търси в собствената си база данни.

– Ендохедрални фулерени.

– Това пък какво е? – пита Брадуел.

Финън им пуска кратко видео. „Фулерените – обяснява глас зад кадър – са сложни, разнообразни по форма въглеродни молекули, наричани понякога бъкиболи. Тези два термина са добили популярност в чест на Бъкминстър Фулър – учен, изобретател и футурист.“

– Добрият стар Бъки! – изрича тихичко Преша, която си спомня, че е прочела тези думи в бележника на Уилъкс.

– А това каква връзка има с нас? – пита Ел Капитан.

Тогава Хейстингс обяснява, че под ръководството на Уилъкс са увеличили размерите на тези малки молекули, а после, свързвайки ги с други молекули, са получили материала, изграждащ тънката, но здрава и издръжлива обвивка на вакуумните резервоари.

– Летателният апарат се издига с изпускане на въздуха. А се снишава с вкарване на допълнителен въздух, който го прави по-тежък.

– Леле! – въкликва Брадуел, който е истински впечатлен.

Преша оглежда Мъртвите полета.

– Били са толкова умни, но ето какво са постигнали.

Хейстингс споделя с Ел Капитан познанията си, макар и огрничени, за измервателните уреди и навигацията. Брадуел казва на Финън да им покаже карта на района. Картата с магистрали, църкви и комплекси с офис сгради. Финън ги засипва с информация за геоложките и метеорологични особености на района, за гъстотата на населението на квадратен километър, като всички данни са отпреди Детонациите.

А през прозорците на колата се вижда само пустинен пейзаж. Старият свят вече не съществува. Преша се чувства изморена. Всички тези факти отпреди Детонациите ù идват в повече. Защото показват какво са изгубили.

Брадуел разпитва Финън за Сигнус – за съзвездието, за различните видове лебеди, класифицирани с този термин, за връзки с митологията. Гласът на Финън не спира да боботи, равно и ниско.

Тук-там подминават стари табели на вериги за бързо хранене, закрепени на високи метални прътове, повалени на земята като дървета след силна буря. Някои от табелите са разбити на парчета. Други са пропукани като черупка на яйце. Каквото и да е имало вътре – електронни лампи, електрически жици – всичко е унищожено или заграбено. Вятърът е навял пясъка на високи наноси, които поглъщат останките на хотели, ресторанти и магазини за намалени стоки. При все това Преша съзира от време на време оскъдни следи на човешки живот – някоя къща, направена от отнесения покрив на бензиностанция, примитивни колиби, сгушени откъм защитената от вятъра страна на „Хардис“[Верига американски ресторанти. – Бел. пр.].

Докато Преша се взира в пейзажа, Финън разказва гръцкия мит за двама приятели, Сигнус и Фаетон, които били в постоянна надпревара помежду си. Приятелите се предизвиквали взаимно по време на надбягване с колесници по небесната шир. Ала и двамата препускали твърде близо до слънцето. Накрая колесниците им изгорели и те се строполили в безсъзнание на земята. Щом се свестил, Сигнус започнал да търси Фаетон и накрая открил тялото му, заплетено в корените на дърво на дъното на една река. Брадуел докосва ръката ù.

– Чу ли това?

Преша знае за какво си мисли той – за Новиков и Уилъкс и за злополучното удавяне, което най-вероятно не е било злополука. Тя кимва.

Финън продължава разказа си.

– „Сигнус се гмурнал във водата, за да извади тялото на Фаетон и да го погребе както подобава. В противен случай духът му нямало да премине в отвъдното. Ала Сигнус не успял да го достигне. Той седнал на брега на реката и заплакал, умолявайки Зевс да му помогне. Тогава Зевс му предложил да го превърне в лебед и така Сигнус можел да се гмурне и да извади тялото на Фаетон. Ала превърнел ли се в лебед, вече нямало да е безсмъртен. Щял да живее колкото лебедите. Накрая Сигнус избрал да се превърне в лебед, гмурнал се във водата, извадил тялото на Фаетон и го погребал както подобава, за да може духът на приятеля му да премине в отвъдния живот. Зевс така се трогнал от саможертвата му, че сътворил на нощното небе съзвездие с формата на Сигнус – лебед.“

– Уилъкс сигурно е бил Сигнус. А Новиков – Фаетон. – Преша се обръща към Брадуел. – Смяташ ли, че Уилъкс наистина е искал да го спаси?

– Митът звучи странно пророчески – отвръща Брадуел. – Ако Новиков е разполагал с формулата и е провеждал успешни експерименти върху собственото си тяло, и ако Уилъкс наистина го е убил, тогава се е превърнал в смъртен. Предопределил е собствената си съдба. Както каза Уолронд...