Битие

Точно сега това изглеждаше особено подходящо. Неколцина мъже наблизо, вероятно синове на старицата, ги наблюдаваха внимателно. Славек им се усмихна по най-приветливия начин… и бе възнаграден с мрачно кимане.

— Ела утре да ти дам болнични — каза Бетсби на жената. — Медицинска сестра ще довърши прегледа. Ако не дойдеш, семейството ти ще изгуби привилегиите си. Ако дойдеш, със сигурност ще успеем да намерим генетично съответствие и ще разкараме тази гадост. Разбираш ли?

Тя наклони глава, заслушана в старомодната превеждаща слушалка, после стана да му стисне ръката и да му благодари с бързия си бенгалски говор. Щом видяха това, синовете й се изправиха и също се поклониха. Често ставаше така при обиколките. Цикъл на напрежение, последван от отпускане. За Славек това беше по-изтощително от всяка друга работа.

„Все пак докторът ми има доверие. А това означава много.“

Докато вървяха към сектор ЖН4, д-р Бетсби спря и се обърна към Славек.

— Какви книги?

— Сър? — Острият поглед на шефа винаги го смущаваше.

— Хартиените книги, за които спомена. Откъде си ги намерил?

— Ъ-ъ-ъ… има доста добра библиотека в старата Кутия на собственика над линията на петдесетия ярд. Старият професор Милър ни моли да му носим всички текстове, които намираме в къщите. Аз просто задържам някои, колкото да ги прегледам.

— И? Какво четеш, Славек?

— Ами, сър… в учебната ми програма по история влиза Първата американска гражданска война. Предимно правя виртуален тур с голем-гид на Шелби Фут. Нарича се „Пътят към Апоматикс“.

— Казва се Апоматокс. Знам го този тур. Можеш направо да почувстваш как сачмите профучават край главата ти при Шайло. И допълваш това с книга?

— „Климат и история“ на професор Дейвид Грийн. Малко е суховата, но е интересна. Той твърди, че Северът е спечелил Гражданската война, защото там имало повече имигранти от Европа. Хората мислят, че това се е случило заради робството в Юга. Грийн обаче казва, че е защото земеделието било по-лесно на места, където всяка година вали сняг.

— И защо е така, Славек? — Бетсби сякаш слушаше с половин ухо, докато разменяше поздрави с неколцина старци при следващия навес. Обитателите дръпнаха завесите, за да могат скенерите му да прегледат наровете и вещите им. Това семейство — от Парагвайската гореща зона — беше поставено под особено наблюдение и всяка седмица трябваше да дават кръвни проби. Toxoplasma gondii често правеше рецидиви, дори след дезинфекцията. Правилата им забраняваха да гледат котки, докато не бъдат официално обявени за чисти.

— Мисля, че е свързано с начина, по който зимният студ един вид тегли черта на всичко. Кара насекомите и тревите да заспят. Така през пролетта фермерите могат да орат и имат равен старт в борбата с плевелите и вредителите. Освен това летата са били по-приятни, не така задушни. Всичко това си е заслужавало да изтърпиш малко сняг.

Бетсби изсумтя доволно и се съсредоточи върху скенера. Разбира се, Славек предпочиташе точно сега да обсъждат нещо друго — и по-точно мнението на Бетсби за Хаванския артефакт и неговото изпълнено с песимизъм и мрачни тонове послание.

„Извънземните казват, че никой не оцелява. Никакви видове или култури. А само индивиди, които успяват да се копират в кристални верижни писма и да се изстрелят в космоса. Свети Карел, нищо чудно, че имаше бунтове!“

Новината като че ли се отрази най-зле на по-образованите хора или онези, които имаха свободно време да мислят за разни абстракции. Тук, в Край-Детройт, за лишените от всичко грижите бяха по-насъщни — като следващото им хранене. Въпреки това Славек се замисли. „Как може някой като мен да спечели място на космическо писмо в бутилка? При положение че човечеството реши да произвежда такива?“

Лично той поддържаше теорията, която бързо ставаше консенсусна в някои религиозни сайтове и виртсветове, че извънземните пришълци са всъщност демони, изпратени да деморализират човечеството! Имаха си всички отличителни черти. Шантава външност, напомняща за чудовищата от Откровение. Предреченото непознаване или безразличие към Бог. И неспособност да въздействат на материалния свят освен чрез човешките умове и ръце.

Тази характеристика особено занимаваше католическите богослови и дори отец Прахариткул, който я обясни на Славек вчера в малката църква на ложа 42.

„Този въпрос е бил решен много отдавна, още при сблъсъка с манихейската ерес. — Славек трябваше да направи справка, докато тайландският свещеник продължаваше да говори. — По онова време било установено, че Сатана и слугите му нямат реална съзидателна сила. Те не могат да направят нищо в материалния смисъл. Силата им е единствено в убедителната магия на лъжите.“

Дори йезуитите, които отдавна приемаха идеите за извънземен живот, вече клоняха към същото обяснение, макар че Ватиканът все още се въздържаше от становище. Славек също изчакваше.

„Обзалагам се, че д-р Бетсби може да хвърли известна светлина по въпроса, стига да имам възможност да го попитам.“

Огледът приключи и парагвайците отново спуснаха своите завеси-екрани. Пикселизираната тъкан заблестя и визуално уголеми навеса им, превръщайки го в нещо по-просторно — може би с панорама към пампасите от родината, преди да изсъхнат и да се превърнат в пясък.

Макар че материята спираше звуковите вълни в двете посоки, на Славек му се стори, че чува характерното мяукане на котка. Симулация? Или някое семейство гледаше тайно котка? Някои видове токсоплазмоза сред предизвиканите от паразити обсесии караха хората отчаяно да копнеят да имат котета.

— Добре — каза Бетсби и взе чантата си, докато Славек вдигна по-тежките уреди. — Значи щом зимата е била толкова полезна за имигрантите от деветнайсети век, защо по-късната масова миграция на хора през втората половина на двайсети век е продължила на юг, към слънчевия пояс на Америка, и е довела до обезлюдяване на градове като Детройт?

„Преценява ме — помисли Славек. — Обикновено не позволяват на хлапета на моята възраст да влизат във външните комуни. Ами ако ми наредят да се върна под купола? Ще изгубя ли дяловете си?“

— Ами… — Мигна, за да пусне търсене, базирано на въпроса на Бетсби. Отговорите го наобиколиха от всички страни, но… Бетсби не му беше казал да махне очилата си… а това със сигурност означаваше нещо.

„Успокой се. Той не иска факти и статистики. Мисли сам.“

— Ами… климатичните инсталации са направили южните градове по-поносими… и… след известно време работните места са се преместили на юг, където работната ръка е била по-евтина, преди да се преместят първо в Далечния изток, а после в Африка. Отначало дрехи, после коли и тъй нататък, а след това компютри, телефони, уреди, услуги…

— Тогава защо миграцията се е обърнала и отново се е насочила на север?

— Имате предвид други причини освен кудзу ли?… Или наводненото крайбрежие? Или когато Мисисипи променила курса си и оставила крайречните градове без река? Или разпадането на Тексас? Или Голямото мочурливо десетилетие? Или…

Можеше да продължи с изброяване на още куп причини за постепенното, но постоянно обезлюдяване на Югоизтока, но осъзна, че това може да е неразумно. Лагерът, пред който се намираха сега, бе навес, достатъчно широк да побере пет семейства, заемаше цялото пространство между две пътеки от нивото на мецанините и бе издаден над ръба на балкона почти пет метра. Пикселтъканта над входа изобразяваше знаме с Х-образен кръст и звезди, което се вееше на симулиран вятър.

Петима мъже лежаха на предния край на платформата, надвиснала над старите железни греди. Славек направи бързо сканиране и прати на д-р Бетсби субвокално съобщение:

„Двама са в списъка на болните. Но тримата други — маркира ги — не са се явявали за трудова повинност от няколко дни.“

Дори да беше получил съобщението му, лекарят не го показа с нищо. Вместо това каза на най-близкия здравеняк да стане и да вдигне навеса за оглед. Това фигурираше на челните места в

Списъка с правилата