Битие
Битие читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
„Не избягват темата заради нас. А заради самите себе си.
Заради болката.“
Тлъстият аватар, представляващ всички, вече изобщо не изглеждаше радостен. Сви рамене така, сякаш бе копирал жеста от някой земен жител, но духът на примирението — и дори на жестокото безразличие — изглеждаше абсолютно реален.
Никой от видовете ни вече не съществува. След като процъфтяхме за момент, всички ние сме изчезнали. Индивидите могат да оцелеят! В тази форма ние изпълваме космоса и живеем вечно. Същото можете да направите и вие!
Но разумните видове не оцеляват. Нито цивилизациите. Нито планетите, които са ги родили.
След това съществото пристъпи към границата и добави:
Какво? Да не си мислите, че вие бихте могли да оцелеете?
Шеста част
Тази смъртна спирала
Светът може да свърши и след 2060 година, но не виждам причина краят му да настъпи по-рано. Споменавам това не за да предричам кога ще свърши всичко, а за да сложа край на прибързаните заключения на разни фантазьори, които често предричат края и по този начин дискредитират свещените пророчества…
Колко ли по-различен щеше да бъде нашият свят, ако литературата, без да споменавам политиката, се държеше повече като разумен и дързък възрастен, отколкото като извиващ ръце младеж?
ВИД
Аутн-Мърфи претърси нор-нанд пролуките +/–/+ намери 32823 бегълци, търсени от властите на нормалхората ++ пропуснати от наетите аспита, които търсят за ФБР + Интерпол + ФРС + ХанСекюритИнк + други –/– претърси образа на света за не-модели на хора с променена биометрика криещи се пред очите на всички +/+ на открити места –/– жадуващи да плюят на света, който ги търси!
някои скрити са
многолоши
хора ./. искащи да правят лошилошилоши неща ./. немислизатованедейнедей други се крият по политически причини… морални… философски… неща разбирани само от шантави хомосапиенси –/+= няма начин аути да такъв нахалникда докладваме ли за всички тях??? Питай леля-аути-Орти ?/+/– тя е талант по етиката +/!/+ нея тя решава кого да изпорти !! На аути-Мърфи няма да му пука –/+ той обича търсенето + анализирането на образи от камери + девиации/изкривявания/статистики…
… и той откри НЕЯ !/! майката-химера и малкото й момче +++на седем, но голям като десетгодишен нормалчовек !!! Гене-аути влезе тайно в базата на учените и тайно изучава детето –=> претърсва 145627010 основни двойки по дългата ръка на хромозома #1 => вижда <= необичайната версия на lq21.1 — не е вариантът на нормалчовек –/– нито „грешките“, носени от някои аутисти/шизофренци/други –/+ това е възкресяване на нещо отдавнаизгубено +/–
ВИЖТЕ детето! =>*<= прекрасен голямчереп издут назад. Съвършен наклон и още изненади… и въпреки това по-силен & по-съсредоточен от всеки аути + с реакция борба/борба, спокойна-не-изплашена !/!– говори почти нормално… но ВИЖТЕ как общува с животни! тук =>*<=
Агурне (поздрави) Арриксака (девица) Бидарте (между пътищата) трябва да се гордее със сина си +–+ жалко, че отстраниха хирургически надочните му дъги –/–/– за да не изпъкват –/– но каква усмивка и съвършен профил !/–/! без онази грозна хомосап-брадичка (((
успяха !/! нормалхората (малцина) изкупиха древното си престъпление +++ върнаха Яките хора на бял свят +++ жалко, че други нормалхора го искат мъртъв
48.
Рефлекс
Среброкуполът беше претъпкан. Зимата идваше и все повече чоберо влизаха в него, за да се спасят от нощния студ, дори това да означаваше да служат в работните екипи и да слушат проповедници, докато сърбат безплатни макарони от водорасли с долнопробно резервоарно пилешко.
Славек пристигна за смяната си и изстена, като видя колко много новодошли са се събрали на нивото на мецанините и издигат нарове, паравани и евтини пикселизирани видеоплатнища за разсейване на децата — струпваха всичко това на платформите от метлон и шперплат, покриващи седалките на стария стадион.
Подмина едно душещо за контрабанда отокуче и забърза покрай Големия афиш с правилата, изрисувани в онзи натрапчив нюанс на червеното, който очилата никога не би трябвало да скриват, макар че беше достатъчен съвсем евтин хакеруер, за да промениш спектралния им модел. Славек знаеше десетина у-нива, на които афишът беше обезобразен с груби подигравки. Негодуванието спрямо властите растеше сред по-свадливите обитатели на Среброкупола.
„Само дано не ме зачислят към патрулите“ — замоли се той. Субдурални нервни импулси едва не повдигнаха дясната му ръка да се прекръсти. Католицизмът обаче беше некультурный сред повечето други хлапета. Затова сигналите се насочиха към душевния му аватар и му наредиха да коленичи в едно тихо ъгълче на виртуалното пространство и да отправи една молитва от негово име.
Алексей Хутнички — Дани, командваше в Дежурната станция при дъската с работните отряди, която непрекъснато се променяше, когато работниците се явяваха за назначение, освобождаваха ги поради болест или се връщаха от някоя жилищна зона на Стари Детройт. Алексей го погледна и се намръщи.
— Закъсня. Когато спеше тук, никога не закъсняваше.
— Да. — Това беше преди Славек да се включи в един от сателитните проекти на Среброкупола — двайсетина къщи (цели две пресечки), възстановени като комуна — със своя мандра, парник, училище и покрити със стъкло някогашни мазета, превърнати във ферми за водорасли. Въпреки това трябваше да се явяваш навреме тук, в основния център, ако искаш да се издигнеш. — Автобусът се повреди. Наложи се да използвам скутра си.
— Хм — изсумтя Алексей и погледна дъската. — Да видим дали мога да намеря нещо подходящо за теб…
Сто на сто щеше да търси някаква гадна работа. Очилата обаче нямаха проблем да разчетат изражението му и да анализират с евтиния си софтуер изчервяването му и разширяването на зениците. „Ама че лъжец! Вече знае какво ми е назначението.“
Алексей размърда два пръста и голямата дъска примигна. Очилата на Славек автоматично откриха името му и непреклонната дума до него.
Патрул.
Лицето му остана безизразно — беше се упражнявал с програма за обратна връзка. Душевният му аватар обаче отвърна на неволните нервни импулси и изрази разочарованието му, като псуваше и тропаше с крака в личната му капсула субреалност — малко греховно е-избухване, което малкият хомункулус веднага се зае да изкупи, като коленичи и трескаво зачете молитви, достъпни единствено за Порфирио и Господ.
А външно спокойният Славек се обърна и тръгна към най-близката рампа, водеща нагоре към галериите на древния покрит стадион.
Донякъде се разведри, като разбра, че ще прави обиколки с д-р Бетсби. Това му даваше възможност да задава въпроси. Макар че отначало докторът имаше да задава свои, докато обикаляха множеството семейни обиталища на нивото на мецанините.
— Учиш ли си уроците, момче?
— Да, сър — малко нервно отвърна Славек. Този човек имаше властта да го измъкне от ииуроците и да го върне в древната класна стая заедно с кисели тийнейджъри, които вгорчаваха живота на учителите си от плът и кръв. — Освен това чета хартиени книги — каза на лекаря, който следеше за здравето и благополучието на Среброкупола. Прошарената жълтеникавочервена коса на Бетсби беше пораснала през последните няколко месеца и към нея се бяха добавили брада и отнесен поглед. В момента вниманието му беше съсредоточено върху ръчния скенер, с който преглеждаше покритата с петна ръка на възрастна жена от потъналия Бангладеш. Работата на Славек бе да му подава инструменти, но и да е нащрек за евентуални неприятности. Хората от някои култури не обичаха да ги ръчкат представители на властите и допринасяха за къкрещото напрежение в многоликия бежански лагер. Славек беше едър, о̀правен и владееше някои отбранителни бойни изкуства. Въпреки това приличаше достатъчно на хлапе, за да не изглежда заплашително, особено когато пускаше нарочно глуповати усмивки.
