Отклонение

Разпространение: Никога не достигнали до равнище самостоятелно да пътуват из Космоса, дитроните се намират в голям брой само на техния роден свят (Дитрона, официално Лурис III, Сикропеанска федерация, сектор пет). Транспортирани дитронски колонии могат да се намерят също на съседните на Дитрона светове Принал (Лурис II) и Иверген (Лурис V). В началото на сикропеанската експанзия дитрони били откарани на други звездни системи, но там не оцелели. Навремето смятали, че причина за това са хранителни несъответствия, но от последните анализи става ясно, че основни фактори са физиологически. През третата фаза на техния жизнен цикъл дитроните не могат да оцелеят, ако групата, в която живеят стане по-малка от двайсет.

Физически характеристики: Необходимо е да се разгледат отделно трите фази на дитронския жизнен цикъл, условно означени като S-l, S-2 и S-3. Дитроните са уникални измежду известните интелигентни видове с това, че най-високите умствени нива се постигат не в най-зрялата им фаза, а във фазата преди съзряването и чифтосването (S-2).

Ларвената форма (S-1) се ражда в котило с не по-малко от пет и не повече от тринайсет малки. Новороденият дитрон тежи по-малко от килограм, но е напълно подвижен и веднага започва да яде. Той е почти сляп, притежава седемкратна радиална симетрия, асексуален е, тревопасен и не притежава измерена интелигентност.

Фазата S-1 продължава един дитронски летен сезон (три четвърти стандартна година), в края на който телесната маса на малкото достига двайсет килограма и започва метаморфоза. S-1 се движи под земята, като плосък светложълт диск с около един метър в диаметър. През пролетта той се появява като S-2 — тънко, тъмнооранжево, многокрако месоядно с двустранна симетрия и страхотен апетит. Дитронът S-2 напада всичко, с изключение на собствените си форми S-1 и S-3. Не е известно да притежава език, но от поведението му се съди, че е безспорно интелигентен. Разглеждането на дитрон във фаза S-2 най-напред е довело до признаване на този вид като интелигентен.

През тази фаза на живот дитронът е отшелник, енергичен, антисоциален. Всички опити за изпращане на дитрони S-2 на други светове са пропадали, не защото организмите умират, а защото той никога не е преставал да се храни лакомо, при всяка възможност да атакува своите поробители и да се опитва да избяга. Затворена, формата S-2 решава за минути проблем, който за повечето хора или сикропеанци би отнел час или повече.

Формата S-2 продължава четиринайсет години, като през цялото време дитронът непрекъснато расте. В края на този период теглото му достига дванайсет тона, а дължината петнайсет метра. Не съществуват по-огромни хищници в спиралния ръкав (археолози на Лурис III са открили древна форма на дитрон S-2, която е била два пъти по-голяма от днешната S-2 и очевидно също толкова лакома. Тя обаче, вероятно не е била интелигентна).

Преходът във фаза S-3 става неочаквано и очевидно без предупреждение за самата S-2. Предполага се, че първият признак на промяна в състояние S-3 е значителното намаляване на интелигентността на дитрон S-2 и неочаквания стремеж за сдружаване. Предишното антисоциално същество търси и защитава групи от други променящи се дитрони S-2. На местата с меки речни брегове се събират до сто дитрони и изравят тунели, където всеки изплита собствен защитен пашкул. Новопристигналите защитават мястото от хищници, преди сами да започнат да дълбаят. Метаморфозата се извършва за период от две години. Телесната маса на появяващите се S-3 намалява до по-малко от един тон. Останалият пашкул представлява ценна награда за всеки, който може да преодолее защитата на другите S-2.

S-3 е изправено двуного, кафеникавочервено на цвят, с голяма глава, с две очи и двустранна симетрия. Неговият буден вид и голяма черепна кутия е убедила ранните изследователи на Лурис III, че S-3 трябва да е по-интелигентен и сигурно по-дружелюбен от предхождащия го S-2.

За нещастие главата на S-3 се използва главно като резонаторна кухина. Тя позволява на съществото да издава любовни призиви, които се чуват на големи разстояния, но черепът съдържа главно въздух. Самият мозък е малко повече от двеста грама и служи на S-3 да си намери другар, да се чифтоса и да роди ларвената форма S-1.

Много пъти са правени опити дитроните да се използват като роби, защото S-3 е покорен и обича компания. Само сикропеанците продължават да отглеждат S-3 или за роби, или за домашни животни, или задруги цели, които остават скрити.

История: Дитроните нямат нито писмена, нито уста история. Палеонтологическите изследвания показват, че през последните три милиона години тези същества малко са се променили по форма, за разлика от големината.

Култура: Не съществува такава. Дитроните S-1 и S-3 са глупави. Дитроните S-2, безспорно интелигентни, но не строят никакви конструкции, не използват инструменти, не носят облекло и не пишат летописи. Всички опити за комуникация с дитрони S-2 са безуспешни.