Мисията на посланика

„Като че ли са свършили добра работа в замяната на хората, които изгубиха по време на ичанското нашествие“ — отбеляза той. Разположените стъпаловидно кресла и от двете страни бяха заети, но редиците столове в средата бяха празни. „Те бяха за учениците — сети се той. — Което е добре. Сред тях може да има много от бедняшките квартали, които ще ме разпознаят“.

Сония тръгна напред с развята мантия. Сери я последва с Гол и Аний от двете му страни. Двамата отбягваха погледите на наблюдаващите ги магьосници, съсредоточавайки се върху сцената в дъното на залата.

Там ги очакваше един магьосник със синя мантия. „Разпоредителят“. Мъжът не бе същият, който Сери си спомняше от преди ичанското нашествие. Той щеше да е по-възрастен.

Зад Разпоредителя бяха разположени амфитеатрално още кресла. „Висшите магове“. Сери огледа лицата. Някои му изглеждаха познати, други — не. Той разпозна Ротан, магьосникът, който бе наставлявал Сония през първите й години в Университета. Възрастният мъж срещна погледа му и кимна.

Пред Висшите магове стояха две жени. Сери разпозна Форли, която изглеждаше изплашена до смърт. Другата жена се обърна, за да види кой се приближава и сърцето на Сери подскочи.

„Да, това е тя“.

Когато жената го погледна, кръвта му изстина. Той не бе успял да я огледа добре на слабата светлина в заложната къща, макар да бе видял достатъчно, за да я разпознае, ако я срещне отново. А когато я бе зърнал на улицата пред магазина беше твърде далеч. Но тук, под ярката светлина на толкова много магически кълба, той забеляза нещо, което не бе имал възможността да установи досега.

Тя имаше същите странни очи като на Скелин. Двамата бяха от една и съща раса.

„Гилдията едва ли трябва да научава това — реши той. — Скелин въобще няма да е доволен, ако насоча вниманието на магьосниците към него. Макар че Сония сигурно е забелязала приликата. Едва ли е казала на някого, защото това би означавало да разкрие, че е ползвала помощта на Крадец…“

Когато Сония спря пред Висшите магове, Сери, Аний и Гол се поклониха. Тя ги представи на магьосниците и обясни, че Сери е въпросният приятел, който пръв е забелязал чуждоземната отстъпничка и е насочил вниманието й към нея. Когато завърши, Разпоредителят погледна към Сери.

— Първо, Гилдията ви благодари за оказаната помощ в залавянето на тези магьосници-отстъпнички — каза той. — Второ, благодарим ви, че ни помагате и днес — той посочи двете жени. — Разпознавате ли някоя от тях?

Сери се обърна към Форли.

— За пръв път видях Форли преди няколко дни, когато беше заловена — той посочи другата жена. — Тази я видях преди няколко месеца. Двамата с Гол търсехме един убиец и уликите, които събрахме, ни принудиха да шпионираме един собственик на заложна къща и неговият клиент — тази жена. Видяхме я да използва магия при отварянето на една каса.

Отстъпничката продължаваше да го гледа и когато той се обърна към нея, присви очи.

— Смятате ли, че тази жена е убийцата, която сте търсили?

Сери сви рамене.

— Не знам. При убийството е била използвана магия. Тя има магия. Но нямам доказателства, че е извършителят.

Разпоредителят се обърна към Гол.

— Вие сте били заедно с работодателя си в нощта, когато той е шпионирал тази жена.

Гол кимна.

— Бях.

— Правилно ли описа той какво се е случило? Има ли някакви подробности, които вие да сте забелязали, а той не?

— Всичко е така — отвърна едрият мъж.

Накрая Разпоредителят погледна към Аний.

— А вие бяхте ли там?

— Не — отвърна тя.

— Виждали ли сте тази жена да използва магия?

— Да. Видяхя за пръв път преди С… Черната магьосница Сония да я залови. Тя наблюдаваше как залавят Форли. Стори ми се странно. След това я видях да използва магия, за да убие няколко птици, които вдигаха доста шум, докато се биеха и щяха да привлекат вниманието към нея. Досетих се, че тя също може да е отстъпничка и затова отидох при Черната магьосница Сония.

Разпоредителят се замисли, после изгледа поред Сери, Гол и Аний.

— Има ли още нещо, което можете да ни кажете за някоя от двете жени?

— Не — отвърна Сери. Той погледна към дъщеря си и телохранителя. Двамата поклатиха глави.

Разпоредителят се обърна към Висшите магове.

— Някакви въпроси?

— Аз имам един — каза магьосникът с бялата мантия. Той сигурно е Върховният повелител, сети се Сери. Сония му беше казала, че цветът на мантията му е бил променен след като е било взето решение, че Черните магьосници (естествено) трябва да носят черно. — Виждал ли си някога друг човек със същите физически характеристики като тази жена? — мъжът посочи отстъпничката. — Като изключим пола й, естествено.

— Може би веднъж или два пъти — отвърна Сери.

— А знаеш ли откъде идват тези хора?

Сери поклати глава.

— Не.

Магьосникът кимна, после даде знак на Разпоредителя, че няма повече въпроси. Изпълнен с облекчение. Сери осъзна, че очаква с нетърпение да напусне това място. Макар и човек с власт в подземния свят, той не бе свикнал да бъде наблюдаван от толкова много хора. „Крадецът работи най-добре, когато е незабележим. По-добре да го познават по репутацията му, отколкото да бъде център на внимание“.

— Благодаря ви за помощта, Сери от Северния квартал, Аний и Гол — каза Разпоредителят. — Можете да си вървите.

Сония отново ги поведе. Веднага щом вратата на Заседателната зала се затвори зад гърбовете им. Сери въздъхна с облекчение.

— Това помогна ли? — попита Аний.

Сония кимна.

— Мисля, че да. Сега разполагат с показанията на свидетели, че жената е нарушила закона. Единствения път, когато е използвала магия в присъствието на магьосници, е за да се защити, когато я залових и я доведох тук.

— Това, че е нарушила закона, означава ли, че ще разчетете съзнанието й?

— Вече е решено — Сония се усмихна мрачно. — Но сега няма да се чувстват толкова зле, че ще го направя.

— Ти ли ще го направиш? — попита Сери.

Усмивката й се стопи.

— Или аз, или Калън. Подозирам, че ще изберат Калън, защото той не е участвал в преследването и не е нарушавал никакви правила.

Сери се намръщи.

— Ще ти създадат ли проблеми заради това?

— Не мисля — отвърна тя и сбръчи разтревожено вежди. — Калън не изглежда особено доволен. Досега не е намерил време да повдигне този въпрос, но все някога ще го направи. Никой друг не го е споменавал, но съм сигурна, че няма да се размине така — тя въздъхна и отстъпи назад към залата. — Трябва да се връщам. Ще ви съобщя как е минало — поколеба се за миг, след което се усмихна. — О, да! Лоркин се свърза с мен. Жив и здрав е. Ще ви разкажа по-подробно следващия път.

— Страхотни новини! — отвърна Сери. — Доскоро.

Тя им махна, бутна едното крило и се вмъкна вътре. Сери погледна Аний и Гол.

— Да видим дали каретата ни чака.

Те се ухилиха и го последваха към изхода на Университета.

Когато Ачати, Денил, останалите ашаки и Унх стигнаха до пътя, откриха, че робите, които бяха изпратили напред са подготвили каретата и конете и ги очакват. Ашаките, които бяха дошли да помогнат, се обърнаха към Денил и се сбогуваха с него.

— Съчувстваме ви — каза единият от тях. — Сигурно е много дразнещо помощникът ви да бъде съблазнен от някаква жена.

— Да — отвърна Денил. — Но поне знам, че е отишъл по своя воля и не е в опасност… или поне не вярва да е. И… отново се извинявам за поведението му. Не беше нужно да ви поставя в опасност.

Друг от мъжете сви рамене.

— Заслужаваше си заради възможността да се опитаме да направим нещо срещу тях или да открием града им, макар и всичко да завърши с неуспех.

— Но… вие сигурно нямаше да продължите да преследвате Изменниците, без те да бъдат принудени да ви убият? — каза Денил.

Ашаките се спогледаха и Денил внезапно разбра причината за привидното им безгрижие. Те не искаха да признаят, че са били превъзхождани числено или че са се провалили в задачата си, затова се преструваха, че всичко е наред. Всъщност през цялото време са били наясно за поетия риск и се бяха страхували. Но щеше да е проява на грубост да ги накара да си го признаят.