Наше меню (нажмите)

Мисията на посланика

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Мисията на посланика, Канаван Труди-- . Жанр: Фэнтези. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Мисията на посланика
Название: Мисията на посланика
Дата добавления: 15 январь 2020
Количество просмотров: 427
Читать онлайн

Мисията на посланика читать книгу онлайн

Мисията на посланика - читать бесплатно онлайн , автор Канаван Труди
  Като син на покойния Върховен повелител Акарин, спасител на града, и Сония, някогашното момиче от копторите и настояща Черна магьосница, от Лоркин се очаква да се впуска в приключения и да проявява героизъм. Затова когато лорд Денил приема поста Посланик на Гилдията в Сачака, Лоркин предлага да замине с него като негов помощник, с надеждата да остави и той своя отпечатък върху света. Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия. Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива. „В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“ Deathray „Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“ Publishers Weekly „Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“ Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk  

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту pbn.book@yandex.ru для удаления материала

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 100 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:

Последните му думи бяха заглушени от бурни протести.

— Как смееш да оспорваш щедростта ни! — изкрещя Калия.

— Той е бил мъж и чужденец! — възкликнаха останалите.

— Единствената дъщеря на кралицата ни умря заради него!

— Ако беше спазил думата си стотици други щяха да бъдат спасени!

Погледът му се плъзна по гневните им лица и той изведнъж съжали, че си е позволил да говори. Трябваше да очарова и да омае тези жени, а не да ги ядосва. Но погледът му срещна очите на Савара. И той видя как тя кима одобрително.

— Ще ни дадеш ли онова, което баща ти ни обеща? — попита троснато Калия.

Жените веднага утихнаха и го погледнаха напрегнато. „Те отчаяно искат да овладеят лечителството — помисли си той. — И защо не? Мечтата да си защитен от всяко нараняване, болест и смърт е нещо могъщо. Но те не осъзнават колко е могъщо това познание. Предимствата, които ще им даде над враговете им. И как може да бъде използвано както за помощ, така и за нанасяне на вреда“.

— Не съм упълномощен да го направя — каза им той. — Но съм готов да ви помогна да го спечелите чрез преговори и размяна с Гилдията и Обединените земи.

— Размяна? — Риая се намръщи. — За какво?

— За нещо със същата стойност.

— Ние ви дадохме висшата магия! — възкликна Калия.

— Да, вие сте дали на баща ми черната магия — посочи Лоркин. — Тя не е нещо ново за Гилдията, нито е нещо, което те смятат за равностойно на лечителството.

Лоркин очакваше да чуе нови възражения срещу това, но жените се умълчаха замислено. Савара го погледна с присвити очи. Това подозрение ли беше?

— А какво от онова, което имаме, може да бъде сметнато за равностойно? — попита Риая.

Той сви рамене.

— Все още не знам. Току-що пристигам.

Калия въздъхна шумно.

— Няма смисъл да губим време във фантазии за търговия и съюзи. Местонахождението на Убежището се пази в тайна. Не можем да допускаме разни чужденци да идват и да си отиват заради търговия или нещо друго.

Риая кимна. Тя погледна жените, след което се обърна към Лоркин.

— Все още не сме готови да обмисляме подобни въпроси като търговски отношения с Гилдията. Савара предупреди ли те, че няма да ти бъде позволено да напуснеш Убежището?

— Да.

Тя се обърна към Говорителките.

— Някоя от вас вижда ли причина този закон да не бъде приложен спрямо Лоркин?

Всички поклатиха глави. Дори Савара, забеляза той. Почувства как стомахът му се свива.

— Приемаш ли това? — попита го Риая.

Той кимна.

— Да.

— Тогава вече ще се подчиняваш на законите на Убежището. Така че се постарай да ги научиш и да им оказваш уважението, което заслужават. Тази среща приключи! — Риая погледна към Савара. — Тъй като ти го доведе тук, ти ще отговаряш за това да е послушен и полезен.

Савара кимна, после се изправи и му махна с ръка да я последва. Докато излизаха от стаята, Лоркин почувства как го обзема странна меланхолия. Той знаеше, че ще трябва да плати за идването си с Тивара в Убежището. Макар да бе подготвен да го приеме, част от него все още се бунтуваше.

И тогава той си спомни думите на Риая. „Все още не сме готови да обмисляме подобни въпроси…“ Все още. Това не означава „никога“. Можеха да минат години, докато съберат смелост и сила да излязат извън своята планина, но трябваше да го направят, ако искат да получат онова, което предлагат Обединените земи.

„Макар че щом са откраднали магията на скъпоценните камъни от племето Дюна — помисли си той, — по-добре да внимавам да не опитат нещо такова и при мен“.

Аний протегна ръка, за да погали фината кожа на седалката на каретата, после плъзна пръсти по инкрустираните със злато ръбове.

Когато погледна към пода. Сери развеселено установи, че символът на Гилдията — „Y“ увенчан с диамант — бе изработен от друг вид вградено дърво, което бе полирано до блясък.

— Пристигнахме — рече Гол с възхищение в гласа.

Сери погледна през прозореца. Портите на Гилдията зееха отворени. Каретата леко намали, докато минаваше през тях, след което отново ускори ход, за да ги откара пред Университета. Спря пред стълбището му и кочияшът скочи, за да им отвори вратата. Когато Сери изскочи навън, на вратата се появи фигура с черна мантия.

— Сери от Северния квартал! — рече Сония и му се ухили.

— Черна магьоснице Сония! — отвърна той и превзето се поклони. Очите му проблеснаха развеселено. — Това е Аний — каза той. — Гол вече познаваш.

Сония кимна на дъщеря му.

— Не се досетих, че си онази Аний — промърмори тя. — Но пък не съм те виждала, откакто ми стигаше до коляното.

Аний се поклони.

— Нека не говорим за това — рече тя. — Аз съм телохранител на Сери, нищо друго.

— И Гилдията ще научи само това — увери я Сония. После погледна към Гол. — Радвам се да видя, че не си станал по-висок.

Мъжът бързо се преви в поклон. После отвори уста, но я затвори, очевидно твърде впечатлен от околната обстановка, за да измисли някакъв духовит отговор.

— Влезте! — покани ги с жест Сония и тръгна нагоре по стълбите. — Всички очакват с нетърпение да чуят разказите ви.

Сери долови сухотата в гласа й и я погледна внимателно. Той бе едновременно поласкан и изненадан от поканата й да посети Гилдията, за да разпознае отстъпничката, но тя го беше уверила, че го е споменала единствено като един неин стар приятел. Съществуваше вероятността някои от по-възрастните магьосници да го помнят отпреди двайсет години и да знаят, че е станал Крадец, но тя бе минимална. Въпреки това си струваше риска, ако това означаваше, че убиецът на семейството му е разкрит.

Освен това разбираше, че тя се притеснява да не би Гилдията да ограничи свободата й още повече, след като е научила, че броди без разрешение из града. Фактът, че се е свързала с Крадец, нямаше да облекчи нещата, макар че това вече не бе забранено от никакъв закон.

И въпреки че отстъпничката бе заловена, по отношение на Гилдията, въпросът изобщо не бе приключил.

— Как върви срещата? — попита той.

— Имаше много спорове — започна тя.

— Разбира се.

— По-зле от обичайното. Винаги съм подозирала, че ако някой магьосник от страните извън Обединените земи пожелае да живее в някоя от нашите държави, той ще възрази срещу законите ни. Но винаги съм предполагала, че това ще бъде сачакански магьосник.

— Отстъпничката каза ли ти откъде идва?

— Не. Отказва да говори. Както и Форли, макар че според мен при нея е повече от страх, отколкото от упоритост.

Двамата изкачиха стълбището и тя ги поведе през фоайето, все така пълно с невъзможно деликатните спираловидни стълбища, които Сери помнеше от последното си посещение двайсет години по-рано. Гол и Аний се оглеждаха, зяпнали от възхищение, и Сери едва сдържа смеха си. Сония без колебание ги поведе по широкия коридор. Той свършваше при широката Голяма зала, в която се намираше старата постройка, представляваща Заседателната зала. Сграда в сградата. Сери не вярваше, че ченетата на Гол и Аний ще могат да увиснат повече.

— Ще прочетете ли мислите й? — попита той Сония.

— Очаквам най-накрая да го направим. Точно за това са повечето спорове. Тъй като не ни е известно нищо за мястото, откъдето идва тя, няма как да знаем дали разчитането на съзнанието няма да бъде прието като непростима обида.

— Но иначе няма как да разберете откъде е дошла — каза Аний.

— Да.

— Точно затова и ние сме тук. Имаш нужда от доказателство, че тя е извършила нещо незаконно.

Сония стигна до вратата на Заседателната зала, която бавно се отвори. Тя погледна към Аний и се усмихна накриво.

— Да. Нещо повече от това, че е използвала магия за самозащита.

Двете крила на вратата се отвориха широко и Сери затаи дъх. Залата бе пълна с магьосници. Това бе гледка, пред която малцина немагьосници нямаше да изпитат благоговение и страх. Особено като се имаше предвид всичката магическа сила, която притежаваха.

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 100 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:
Комментариев (0)

0