Мисията на посланика

— Един роб ми каза — каза мъжът. После се обърна и излезе навън.

Ашаките се спогледаха замислено. Денил отбеляза, че никой от тях не оспори твърдението на Унх. „Защо му е на туземеца да лъже? На него му плащат да намери Лоркин и Тивара“.

Ачати се обърна към Денил.

— Прав бяхте, посланик. Изменниците наистина искат да ги намерим и най-накрая ни дадоха посоката.

Глава 25

Новините, които донесе куриерът

Макар и не толкова здрави, колкото обувките, които Гилдията цял живот бе осигурявала на Лоркин, простите кожени цървули, които носеха робите, почти не вдигаха шум. Торбата, която носеше, първоначално му изглеждаше твърде малка и лека, за да съдържа достатъчно провизии, но откакто за пръв път я бе метнал на рамото си, тежестта й като че ли се беше увеличила. Тивара бе поела водачеството и вървеше с твърди, премерени крачки по все по-стръмния и труден път. Чари се движеше след Лоркин, необичайно мълчалива.

След като вече бяха навлезли в територията, в която патрулираха Изменници, двете му бяха казали да избягва да използва магията си по твърде очебиен начин. Дори да бяха засекли бариерата, която бе издигнал около себе си за защита и за да затопли въздуха вътре, сигурно бяха решили, че това не е твърде очебийно, защото никоя от двете не му направи забележка. Макар да го бяха уверили, че докато се движи с тях, никой от Изменниците няма да го нападне, той нямаше намерение да рискува живота си. Не и след срещата му с Раша.

Няколко часа по-рано бяха изоставили каруцата и пътя, и тръгнаха пеша през долините и хълмовете, които ставаха все по-стръмни и каменисти. Никоя от двете жени не продума. Лоркин установи, че му липсват непрекъснатото бърборене и въпроси на Чари. Колкото повече навлизаха в територията им, толкова повече Тивара се отдръпваше в себе си. Намръщеното й лице го караше да изпитва смътна вина, без да знае защо.

„Тя върви към съд за убийството на жена от своя народ, което нямаше да се случи, ако не беше спасила живота ми“.

Внезапно Тивара рязко забави ход и Лоркин спря, за да не се блъсне в нея. Той надникна над рамото й и видя, че в подножието на следващия хълм, пред две малки колиби, стояха няколко души. Те не сваляха очи от Тивара и Чари, които се приближиха до тях.

Колибите бяха малки и стари, заобиколени от ниски огради. Под стряхата висяха животински кожи, на стената бяха облегнати няколко обръча за опъването им, но никой от събралите се отвън хора не приличаше на ловец. Всички носеха обикновени дрехи от фин плат. Повечето бяха жени. Лоркин забеляза сред тях двама мъже и леко се изненада. След всичко, което му бяха разказали Тивара и Чари за хората си, той почти не очакваше да види мъже.

На стотина крачки от групичката Тивара спря. Тя се обърна към Лоркин и се намръщи замислено.

— Ако искаш, мога да говоря вместо теб — предложи Чари.

Тивара се навъси.

— Мога сама да говоря за себе си — сопна й се тя. — Стой тук! — тя се врътна рязко на пети и закрачи към групичката, оставяйки зад гърба си Чари и Лоркин, които се спогледаха смаяно.

— Вие двете да не сте се скарали за нещо? — попита той.

Чари поклати глава и се усмихна.

— Не. Защо питаш?

— Ами тя не се държи така, сякаш сте приятелки.

— О, не се притеснявай за това — Чари се засмя и погледна към групата. — Тя просто ревнува. И още не го е разбрала.

— От какво ревнува?

Чари го погледна високомерно.

— Наистина ли не знаеш? Винаги съм се чудела как мъжете в останала част на света командват, когато са толкова невероятно тъпи.

Той тихо изсумтя.

— А пък аз съм любопитен как така жените Изменници продължават да командват, след като са склонни да общуват чрез непреки намеци и инсинуации, също като всички останали жени по света.

Тя се засмя.

— О, наистина те харесвам, Лоркин. Ако Тивара не се пробуди от заблудата си и… — разнесе се нечий глас и тя веднага стана сериозна. После му се усмихна накриво. — Като че ли е време да те представя.

Той тръгна след нея към очакващите ги Изменници. Тивара ги наблюдаваше, сбърчила разтревожено вежди. Чари не погледна към приятелката си, а съсредоточи вниманието си върху една жена на средна възраст с прошарена дълга коса.

— Говорителко Савара — каза тя почтително. После махна грациозно с ръка към Лоркин. — Лоркин, помощник на Посланика на Гилдията в Сачака — Денил от Киралия.

Жената кимна.

— Лорд Лоркин — каза тя. — Ако се изразявам правилно.

— Да, точно така — отвърна той и наклони глава. — За мен е чест да се запознаем, Говорителко Савара.

Савара се усмихна.

— Много мило, че казвате това, след всичко, което сте преживели — тя си пое дълбоко дъх. — Първо бих искала да предам от името на кралицата, но също и от моя страна, искрените ни извинения за страха и заплахите за живота ви, които са ви причинени от Изменниците. Независимо дали действията на Тивара са били оправдани или не, вие сте преминал през много изпитания, вината за които е наша.

Моментът не му се стори подходящ да защити Тивара, затова той просто кимна с глава.

— Благодаря ви.

— Ако желаете да се върнете при Посланика на Гилдията, ние можем да ви отведем в безопасност под неговата защита. Освен това мога да уредя водачи, които да ви съпроводят до границата с Киралия. Кое бихте предпочели?

— Отново искам да ви благодаря — отвърна Лоркин. — Но знам, че скоро ще се проведе съд, който да прецени действията на Тивара и аз бих искал да говоря в нейна защита, ако е възможно.

Савара повдигна вежди, а сред останалите се разнесе изненадано и заинтригувано мърморене.

— Това означава, че трябва да го заведем в Убежището — каза някой.

— Кралицата никога няма да се съгласи.

— Освен ако не проведем процеса навън.

— Не, това е твърде опасно. Ако бъде подготвена засада, ще изгубим твърде много ценни хора.

— Никой няма да ни подготви засада — рече твърдо Савара.

Тя се обърна към хората си и те се умълчаха. После погледна към Лоркин и го изгледа замислено.

— Това, което искаш да направиш, заслужава уважение. Ще помисля върху него. Какво знае Гилдията за нас?

Лоркин поклати глава.

— Нищо. Поне аз не съм им казвал нищо. Не съм общувал с никого тук, освен с вас.

— Ами другият гилдийски магьосник? Той те преследва, откакто напусна Арвис. С изненадваща точност.

— Не съм общувал и с Денил — рече твърдо Лоркин. — Но не съм изненадан, че търсенето му има успех. Той е умен и едва ли ще се откаже — младежът замълча, осъзнавайки истината в думите си. Наистина ли Денил бе достатъчно умен и решителен, че да го последва чак до Убежището?

— Несъмнено получава доста помощ от Изменниците — промърмори Тивара.

Савара я погледна.

— Обясни ли му обичайния начин за влизане в града?

Тивара се поколеба, след което наведе глава.

— Не. Надявах се да намерим заобиколен път.

Говорителката се намръщи, после въздъхна и кимна.

— Ще видя какво мога да направя. Починете си и хапнете.

След тези й думи групичката се пръсна. Някои от хората се прибраха в колибите, други насядаха по грубите, тесни дървени пейки, които Лоркин бе помислил за ниска ограда. Той, Чари и Тивара се приближиха до една от тях и свалиха торбите от раменете си. Една млада жена, облечена като робиня, им донесе малки питки, покрити със сладко от дребни горски плодове. След като Лоркин й благодари, тя му се усмихна.

— Лоркин — каза Тивара.

Той се обърна към нея.

— Да?

— Трябва да приемеш предложението на Савара. Върни се в Киралия.

— А не в Арвис?

Тя поклати глава.

— Аз не вярвам на… другата фракция. Може отново да се опитат да те убият.

— А ти как ще докажеш, че вече са се опитали?

Устните й се свиха в тънка линия.

— Ще им позволя да разчетат съзнанието ми.

Той чу как Чари си пое рязко дъх.

— Не можеш да го направиш — изсъска тя. — Ти обеща… — жената стрелна с поглед Лоркин и прехапа устни.