Мисията на посланика

Сери кимна на Гол, който отиде и отвори входа. Едрият мъж се поколеба и отстъпи встрани. На прага стоеше нисък и дебел мъж, който от години работеше за Сери.

— Дойде куриер, който иска да говори с теб — каза той. — От Скелин.

Сери кимна.

— Доведи го.

Гол зае позиция вляво от Сери и скръсти ръце в характерната защитна поза. Аний присви очи, после заобиколи Сери и застана от лявата му страна. Той я погледна, тя се втренчи нагло в него, предизвиквайки го да й се опъне. Той потисна смеха си.

— Да съм казал, че урокът е приключил? — попита той, поглеждайки към Гол. Телохранителят му примигна, после се обърна към Аний. — Залавяйте се за работа — нареди Сери.

Двамата се оттеглиха до мястото, където се упражняваха. Гол каза нещо, на което Аний реагира с повдигане на раменете, след което зае бойна поза. „Добре — помисли си Сери. — Ако куриерът на Скелин докладва, че си имам нова телохранителка, няма да е зле да разкаже и за уменията й. Не мога да я крия вечно. Ако някой разбере, че укривам някого, веднага ще реши, че има причина за това и ще започне да задава въпроси“.

И въпреки това, когато фигурата се появи на прага, кожата му настръхна. Едно бе да знае, че любимите му хора се намират в опасност заради работата му, но съвсем друго бе да ги постави в рисково положение.

Куриерът на Скелин беше слаб и висок, с напрегнатата поза на бегач. Погледите им се срещнаха и той кимна учтиво. След това очите му се отместиха към Гол и Аний, която тъкмо се беше хвърлила в атака. Гол сръчно я парира, но момичето грациозно отскочи по-далеч от обхвата му. Точно както бе очаквал Сери, в очите на куриера проблесна интерес, това беше нещо повече от професионален интерес. Изведнъж Сери съжали, че бе накарал Гол и Аний да продължат с тренировките. Нужни му бяха огромни усилия, за да запаси спокойствие.

— Имал си съобщение за мен — каза той.

— Ти ли си Сери от Северния квартал? — попита мъжът, макар в гласа му да не звучеше съмнение. Това беше просто формалност.

— Да.

— Скелин поръча да ти кажа, че е намерил жертвата и е поставил капан. Ако доведеш приятелите си при старата кланица във Вътрешния Западен кръг днес по залез слънце, те ще могат да вземат новото си домашно животно.

Сери кимна.

— Благодаря. Ще бъдем там. Свободен си.

Мъжът леко се поклони и си тръгна. Гол отиде до вратата и я затвори, преди да се обърне и да погледне сериозно Сери.

— Остават ти само няколко часа.

— Знам — Сери се намръщи. — А приятелката ми все още няма да е на работното си място. Трябва да изпратим послание в Гилдията.

— Гилдията? — повтори Аний. Тя втренчи поглед в Сери. — Какво става тук? Това ли е нещото, за което все още не можеш да говориш?

Сери и Гол се спогледаха. Телохранителят кимна веднъж.

След срещата със Скелин двамата бяха обсъждали дали да разкажат всичко на Аний. Ако разкриеха съществуването на отстъпничката — и най-вече подозренията си, че тя е Ловеца на Крадци и убийца на семейството му — дъщеря му щеше да поиска да дойде и да види залавянето на жената. Ако й наредеше да остане в убежището, тя сигурно нямаше да се подчини, защото щеше да сметне, че каквото й наказание да й наложат по-късно, ще го изтърпи. Ако той изобщо разбереше, че не му се е подчинила.

По принцип момичето изпълняваше нарежданията му, но тук ставаше дума за нещо голямо и тя щеше да направи изключение. На нейно място той би постъпил по същия начин.

Сери можеше изобщо да не спомене за отстъпничката, но въпреки това бе напълно възможно Аний да се измъкне навън, да го проследи и пак да разбере. Той би постъпил по същия начин. Затова двамата с Гол решиха, че им остава единствено да я включат в залавянето, като й дадат сравнително лека задача. Тя отново щеше да е сред телохранителите му в сянка. Този път трябваше да проучи жертвата предварително. Ако нещата се объркат, нямаше да има битка. Нападането на магьосници с ножове бе безсмислено и равносилно на самоубийство.

— Да, Гилдията. Време е да научиш срещу какво сме се изправили — каза й Сери. — Тази вечер ще разбереш три неща: че дори най-могъщият Крадец не е всемогъщ, че високопоставените приятели струват пари и че някои неща е по-добре да се оставят на магьосниците.

Сония почука на вратата на Разпоредителя Оусън. Мина доста време, преди тя най-накрая да се отвори. Когато ги покани вътре, погледът на Оусън бе леко блуждаещ.

— Черна магьоснице Сония, лорд Ротан — рече колебливо той. — Повиках ви, защото посланик Денил и сачаканците, които предложиха да му помогнат, са близо до залавянето на лорд Лоркин и похитителите му.

Сърцето на Сония спря, след което се разтупка като полудяло. Тя отвори уста да го попита… какво? Кое да го пита първо? Къде е Лоркин? Дали сачаканците разбират, че не са пратени да го убият?

— Колко време остава до тогава? — попита Ротан.

— Денил не може да каже с точност. Половин час. Може и по-малко. По-добре се разположете удобно.

Оусън седна зад бюрото си, а двамата с Ротан използваха магия, за да придърпат две от креслата пред него. Оусън зарея поглед в далечината.

„Той е свързан с Денил посредством кръвен пръстен — досети се тя. — Какво ли вижда?“ Искаше й се да го накара да опише всичко с подробности, но вместо това си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна.

— Вие казахте похитители — отбеляза тя. — Повече от един ли са?

Оусън се поколеба и погледът му се фокусира върху нещо, което се намираше далеч зад стените на кабинета му.

— Да. Няколко Изменници. Унх смята, че са осем.

— Унх?

Разпоредителят с усилие фокусира погледа си върху нея.

— Туземец от племето Дюна. Той е следотърсачът им. Очевидно е много добър. Почакайте… — изражението му се промени и лицето му пламна от нетърпение. — Видели са ги. По-скоро са ги зърнали…

Оусън замълча, вперил поглед в бюрото, без да го вижда. Сония осъзна, че е вкопчила пръсти в облегалките на креслото, леко отмести ръце и ги отпусна в скута си.

— Ех! — Раменете на Оусън се отпуснаха разочаровано.

— Какво? — попита Ротан. Сония го погледна. Той се беше навел напред с широко отворени очи.

Оусън поклати глава.

— Не е там. Не е бил с тази група. Следвали са погрешната следа — неправилните хора — той си пое дълбоко дъх, задържа го и въздъхна. — Очевидно е имало три следи. Те са решили, че Лоркин е с тези хора, но са сбъркали. Трябва да се върнат обратно и да опитат друга следа.

Сония въздъхна раздразнено. Ротан изпъшка и се облегна назад. В стаята настъпи мълчание. Никой не проговори. Погледът на Оусън отново се отнесе към далечината. Ротан търкаше челото си.

Изведнъж се разнесе силно чукане по вратата и тримата скочиха от местата си.

Оусън махна с ръка. Портата се отвори и вътре влезе един Лечител. Младият мъж погледна Сония, усмихна се и забърза към нея, подавайки й лист хартия.

— Простете за прекъсването, Разпоредителю — каза той. — Нося спешно съобщение за Черната магьосница Сония.

Тя взе хартията и кимна, докато той й се покланяше. След това излезе от стаята. Когато вратата се затвори зад гърба му, тя погледна към бележката и я разгъна.

„Приятелят ви в града каза, че неговият колега е намерил онова, което търсите. Бъдете по залез слънце при старата кланица във Вътрешния Западен кръг. Доведете и другия си приятел“.

Ако беше в по-добро настроение, тя щеше да се засмее на мъглявия и доста глупав изказ. Но точно сега не й беше до това. Как да хукне из града да лови отстъпници, когато Лоркиц можеше да бъде намерен всеки момент?

Една ръка се появи пред очите й и измъкна хартията от ръцете й. Сърцето й спря, но това беше просто Ротан. Той прочете бележката, погледна я и замислено присви очи.

— След колко време ще се върнат до мястото, откъдето се разделят следите?

— Няколко часа — произнесе напевно Оусън, вперил поглед в далечината.

— И още няколко, докато проследят другата група. Искате ли да ви оставим на спокойствие да проследите развитието на нещата и да се върнем по-късно?