Защитения

– Предполагам, че не – отвърна Лийша и сложи ръце около раменете му.

Малко по-късно се дочу скърцането на друга врата. Гаред замръзна и се заоглежда за скривалище. Лийша му посочи един от столовете. Гаред беше прекалено едър, за да се скрие изцяло, но в светлината на мъждукащите оранжеви припламвания на огнището, това можеше да се окаже достатъчно.

Миг по-късно се появи блед светлик и разби тази надежда. Лийша едва успя да легне обратно на земята и да затвори очи, преди лъчите му да обходят стаята.

През притворените си клепачи, Лийша видя как майка ù оглежда всекидневната. Фенерът в ръката ù беше почти изцяло затулен и лъчите му хвърляха големи сенки, които даваха на Гаред възможност да остане скрит, стига тя да не се взираше прекалено внимателно.

Притесненията им се оказаха напразни. След като се увери, че Лийша спи, Илона влезе при Стийв и затвори вратата зад себе си.

Дълго време Лийша остана да гледа след нея. Това, че Илона изневеряваше, не беше велико откритие, но до този момент Лийша си беше позволявала лукса да се съмнява, че майка ù е готова с такова желание да захвърли брачния си обет.

Усети ръката на Гаред върху рамото си.

– Лийша, съжалявам – каза той.

Тя зарови лице в гърдите му и заплака. Той я прегърна силно, като заглуши риданията ù, люлеейки я напред-назад. Някъде в далечината изрева демон и на Лийша ù се прииска да крещи заедно с него. Задържа си езика зад зъбите в напразна надежда, че баща ù спи без да чува грухтенето на Илона, но тази вероятност изглеждаше малка, освен ако жена му не бе използвала върху него някоя от сънотворните отвари на Бруна.

– Ще те отведа от това – каза Гаред. – Няма да губим време в планове и ще построя къщата ни преди церемонията, пък ако ще сам да сека и пренасям дънерите.

– О, Гаред – каза тя и го целуна. Той ù отвърна на прегръдката и я сложи отново да легне. Думкането от стаята на Стийв и врявата на демоните се изгубиха в бумтенето на кръвта в ушите ù. Ръцете на Гаред заскитаха свободно по тялото ù, а Лийша му позволи да я докосва на места, които би трябвало да са достъпни само за един съпруг. Тя изпъшка и изви гръб от удоволствие, и Гаред се възползва от ситуацията, за да се намести между краката ù. Тя усети, че той се измъква от панталоните си, и знаеше какво прави. Знаеше, че трябва да го отблъсне, но в нея зееше огромна празнина, а Гаред сякаш беше единственият човек в света, който би могъл да я запълни.

Тъкмо щеше да продължи, когато Лийша чу майка си да стене от удоволствие и замръзна. Беше ли по-добра от Илона, ако се откажеше от обета си толкова лесно? Беше се заклела, че ще прекоси защитите на брачната си къща девствена. Беше се заклела по никакъв начин да не бъде като Илона. Но ето сега как захвърляше всичко това, за да се чифтоса с едно момче само на метри от мястото, където майка ù блудстваше.

Тези, които престъпват клетвите си, не ги търпя, чу отново как Бруна ù казва и Лийша натисна силно назад гърдите на Гаред.

– Гаред, не, моля те – прошепна тя.

Гаред застина за един дълъг момент. Накрая се претърколи настрани и завърза панталона си.

– Съжалявам – тихо каза Лийша.

– Не, аз съжалявам – отвърна Гаред и я целуна по слепоочието. – Мога да изчакам.

Лийша го прегърна силно, но Гаред се изправи за да си ходи. Тя искаше той да остане да спи до нея, но те вече насилваха късмета си до краен предел. Ако ги хванеха заедно, Илона щеше да я накаже жестоко, независимо от собствения си грях. Може би дори заради него.

Когато вратата на работилницата щракна на затваряне, Лийша се отпусна по гръб, изпълнена с топли мисли за Гаред. Колкото и да я нараняваше майка ù, тя щеше да го понесе, стига Гаред да бъде до нея.

Закуската протече неловко, звуците от дъвчене и гълтане гърмяха под пелената от мълчание, покрила масата. Изглежда, че всичко, което можеше да се каже, беше по-добре да си остане неказано. Лийша безмълвно прибра масата, докато Гаред и Стийв отидоха да си вземат брадвите.

– Днес ще бъдеш ли в работилницата? – попита Гаред, с което най-накрая разчупи мълчанието. Ърни вдигна поглед за пръв път тази сутрин, заинтересуван от отговора ù.

– Обещах на Бруна и днес да ù помагам с грижите за ранените – каза Лийша, но докато го изричаше, погледна извинително към баща си. Ърни кимна с разбиране и се усмихна безсилно.

– И това колко време ще продължава? – попита Илона.

Лийша сви рамене.

– Докато не се оправят, предполагам – каза тя.

– Прекарваш прекалено много време с тази стара вещица – отвърна Илона.

– По твое настояване – припомни ù Лийша.

Илона се намръщи.

– Не ми се прави на умна, момиче.

Гневът пламна в Лийша, но тя демонстрира най-пленителната си усмивка, докато загръщаше раменете си с наметалото.

– Не се притеснявай, майко – каза тя, – няма да пия прекалено много от чая ù.

Стийв изсумтя, а очите на Илона се ококориха, но Лийша изхвръкна навън преди тя да успее да се съвземе достатъчно, че да отговори.

Гаред извървя доста от пътя с нея, но двамата скоро стигнаха до мястото, където Дърварите се събираха всяка сутрин. Приятелите на Гаред вече го чакаха.

– Аре бе, човек – промърмори Евин.

– Има си жена да му готви с’а – каза Флин. – Т’ва ше накра ‘секи мъж да се застои.

– Ако въобще е спал – изгрухтя Рен. – Предполагам, че я е хванал да му прави това-онова покрай яденето и то баш под носа на баща ù.

– Рен ги чатка нещата, а, Гар? – попита Глин. – Снощи да не си си намерил нова калъфка за брадвата?

Лийша се наежи и понечи да им отговори, но Гаред сложи ръка на рамото ù.

– Не им обръщай внимание – каза той. – Само те дразнят.

– Можеше да защитиш честта ми – каза Лийша. Създателят знаеше, че момчета бяха готови да се сбият по всеки друг повод.

– О, няма да им се размине – обеща Гаред. – Просто не ща така пред тебе. По ми се ще да ме мислиш за кротък.

– Ти си кротък – каза Лийша и се изправи на пръсти, за да целуне бузата му. Момчетата се раздюдюкаха, а Лийша им се изплези на тръгване.

– Глупаво момиче – измънка Бруна, когато Лийша ù сподели какво е казала на Илона. – Само идиот би си разкрил картите още в началото на играта.

– Това не е игра, а моят живот! – каза Лийша.

Бруна я сграбчи за бузите и ги стисна толкова силно, че устните на Лийша се разделиха.

– Още по-добра причина да покажеш малко разум – изръмжа тя, гневно впила в нея млечните си очи.

Лийша почувства как я обземат парещите пламъци на гнева. Коя беше тази жена, че да ù говори така? Бруна сякаш намираше за какво да презира всеки един от селото, като сграбчваше, удряше и заплашваше когото си поиска. Беше ли всъщност по-добра от Илона? Наистина ли мислеше за доброто на Лийша, когато ù разказа всички онези ужасни неща за майка ù, или я манипулираше, за да стане нейна чирачка, точно както Илона я подтикваше да се омъжи рано за Гаред и да му роди деца? Сърцето на Лийша желаеше и двете неща, но вече не издържаше да бъде притискана.

– Виж ти, кой се е върнал – понесе се глас от вратата, – детето чудо.

Лийша вдигна поглед и видя Дарси, която стоеше на вратата на Свещения дом с наръч дърва за огрев. Жената не направи никакво усилие да прикрие неприязанта си към Лийша и можеше да бъде също толкова сраховита, колкото и Бруна, стига да поискаше. Лийша се беше опитала да я увери, че не представлява заплаха, но опитите за преговори сякаш само влошиха нещата. Дарси беше решила да не я харесва.

– Не вини Лийша, че е научила за два дни повече, отколкото ти за първата си година – сряза я Бруна, а Дарси тръшна дървата на земята и вдигна тежкия железен ръжен, за да разръчка огъня.

Лийша беше сигурна, че никога няма да се спогоди с Дарси, ако Бруна продължава да бърка с пръст в раната, но се зае да стрива билки за компреси. Неколцина от тези, които бяха получили изгаряния при нападението, бяха развили кожни инфекции и се нуждаеха от постоянна грижа. Но имаше и по-зле. Бруна бе ставала на два пъти от сън през нощта, за да се бори за живота им, но засега билките и уменията ù не даваха резултат.