Краят на империята

— Не знам дали ще може, ама съм готов да опитам.

— Та за черната пропаганда — продължи Рюкор, — за която спомена одеве и Стен. Ще се заемем с разпространяването на ужасяващи слухове. Ще твърдим, че императорът въобще не се е завръщал. Ако успеем да го накараме да напусне Аръндел и да присъства на някоя битка, ще пуснем слуха, че е загинал по време на битката. Ще разказваме също, че е умопобъркан, че е недъгав. Ще се опитаме да играем с най-лошите човешки страхове.

— Това са дреболии — подхвърли Ото. — Императорът е боец. Не го е страх от слухове, разпространявани по задните улички.

— Дреболии са — съгласи се Рюкор. — Нека ти кажа една шега, Ото. Знаеш ли каква е разликата между стария Император, новия и Тайния съвет?

— Не зная.

— Ако по някакъв начин тримата се съберат в превозно средство, което закъса, реакциите им ще бъдат следните: Съветът ще нареди да застрелят отговорните за това и да пратят екипажа в изгнание, а на тяхно място да доведат други. Старият император ще поиска да се разследва случаят и после най-компетентният екипаж ще получи повишение и заповед да продължи пътуването. Новият ще дръпне завесите и ще се преструва, че превозното средство продължава да се движи.

Ото поклати замислено глава, после внезапно избухна в смях.

— Права си, Рюкор, дреболиите също са важни.

— Чакайте малко — обади се Синд. — Смисълът на тази история не е ли да се накарат съществата да мислят за старите и новите неща? Което подлага под съмнение цялата Епоха на величията, вярата във Вечния император?

— Така де. Постигнем ли веднъж това мислено разделение, дребните слухове и приказките от задните улички ще се превърнат в единствената истина. И още нещо — мисля, че за нас ще е от полза да се позанимаем с този Култ към Императора, който така полугласно се окуражава. Когато имаш две същества, убедени, че нематериалното съществува и може да въздейства на материалното, можеш да накараш едното да обяви другото за еретик. Вероятно дори би могъл да го убедиш, че новият бог е всъщност антибог. Съществата, особено хората, са готови да вярват в най-невероятни идеи и да извършват още по-невероятни действия в името на бога, когото сами са създали и на комуто са решили да се прекланят. Но аз съм дотук.

— Ни най-малко — погледна я Стен. — Ти описа доста точно една изгодна за нас кампания. Аз бях готов само с предварителния план. Тъкмо затова ви събрах тук — за да чуя идеите и предложенията ви, дори да ви се струват налудничави.

— Процес — надигна глава Килгър, — който ще се подобри далеч повече, ако го полеем с алкохол. Или стрег. Шефе, защо не пийнеш нещо?

Стен поклати глава.

— Не, благодаря. Някой трябва да кара. — Започваше да си дава сметка, че сред многото несгоди на това да си този, в когото се вглеждат всички, бе и това да запазваш трезва мисъл.

В края на краищата пиха само Ото, Килгър и Фрестън, като последният се отказа след първата чаша.

Ото изгледа участниците един по един и изръмжа.

— Чудесно. Направо страхотно. В името на брадата на майка ми, май съдбата ме е събрала с жалка групичка синьочорапковци.

И той пресуши на един дъх големия рог, след което го напълни отново, твърдо решен лично да се справи със срамния факт.

Съвещанието продължи почти до зори. Беше доста продуктивно и накрая целите бяха ясно определени.

Присъстващите се разотидоха, прозявайки се, към своите помещения, но само след няколко часа щяха да станат отново, за да се заемат със задълженията си.

Синд се завъртя и улови погледа на Ото. Той кимна, досещайки се какво ще поиска. После напълни рога си и я погледна с вдигнати вежди. Синд също кимна и Ото напълни един рог за нея.

— Кога ще се съберем? — попита Синд.

— Вече се чух със старейшините. Чакаха да свърши съвещанието.

— Значи скоро — рече Синд. — Знаеш ли какво да кажеш?

Ото смръщи чело и големите му зъби се оголиха. Той изръмжа. За всеки, който не познаваше борите, това би изглеждало като заплаха, или най-малкото началото на канибалиска атака. Но Синд знаеше, че е само усмивка.

— В името на Сарла и Лараз, разбира се, че зная. Но не това планирах да стане. Подбрал съм думите внимателно и ако трябва, ще си подрежа брадата, за да накарам старейшините да се вслушат в тях.

Подрязването на брадата бе способ, който борите използваха, за да поставят някой въпрос на спешно гласуване, но в случай че вотът бъде даден срещу неговия вносител, наказанието щеше да е незабавното му разчленяване.

— Да, сега вече зная кои са правилните думи — повтори Ото. — Ще информирам старейшините и ще се срещнем още тази вечер. Предупреди Стен и останалите след стъмване да не излизат от стаите си. Не искам да ги поставям в неудобно положение, но това е дело, което може да се свърши само от нашите хора. Борите трябва да разберат, че повече не може да живеят както досега.

И това бе всичко, което Ото каза на Синд.

Привечер първите бори започнаха да пристигат — поединично и на групички. По-точната фраза щеше да е „нижеха се“, но тя едва ли е подходяща за стихии като цунамито. Синд бе една от малкото човеци — всичките жители на звездния куп Лупус и с високи постове в борската армия, — на които бе разрешено да участват. И тя, като всички останали, носеше пълна бойна униформа.

Ото бе наредил да подредят големите маси като за банкет, а на страничните подноси имаше закуски и напитки за закъснелите. Всичко трябваше да е предварително нарязано, тъй като една борска политическа дискусия не се нуждаеше от допълнително окуражаване от присъствието на хладни оръжия.

На стратегически места бяха поставени големи бурета със стрег. Което всъщност означаваше на ръка разстояние.

Когато се смрачи, определиха и въпроса, подлежащ на дискусия: трябва ли борите да се обявят открито срещу Империята? И ако е така, трябва ли да прокламират независимост и да се включат във войната — или само да стоят настрана, подкрепяйки Стен морално.

Тема, която почти незабавно предизвика оживени обсъждания. Въпреки привидно жестоките си маниери борите не бяха глуповати — и факти като размера на имперския флот, съществуването на планетоубийци и вероятната готовност на императора да ги използва срещу тях караха козината им да настръхва.

Дори най-великият воин има своя другарка в живота и отрочета, при които би искал един ден да се завърне, при това с победа в ръка.

Докъм среднощ бяха обсъдени няколко по-важни въпроса:

Дали е разумно борите да се забъркват в кауза, начело на която стои човешко същество.

Дали Алекс Килгър в действителност е бор (последното бе подкрепено от всички).

Най-успешният начин да се размрази замръзнал задник.

Дали, ако гласуването за война срещу Императора пропадне, трябва да обявят война на някого другиго, тъй като най-младите воини вече горяха от нетърпение.

Дали на полуостров У’лиу все още има див стрег.

Дали на полуостров У’лиу кълве повече, отколкото в залива К’лони, в случай че не откриеш никакъв стрег там.

Дали проблемът с Вечния император няма да се разреши, ако неколцина избрани воини сред борите го призоват на личен двубой до смърт.

Бяха строшени шест маси, две в главите на бори. Дванайсет воини бяха откарани в болница. Синд потъркваше насиненото си око и натъртената длан след един оживен диспут. Бяха заявени пет многообещаващи дуела. Седем воини бяха изхвърлени през прозореца на снега, където да изтрезнеят.

А борите едва започваха — това бе първото голямо обсъждане от няколко години насам и щеше да мине поне седмица, преди да приключи, стига да не се свърши стрегът и да останат воини, които да дискутират.

Поне със стрег Ото разполагаше достатъчно.

Старейшините на няколко пъти безуспешно се бяха опитвали да насочат „диалога“ към него. Ото изчакваше Ив’р да приключи с разпалената тирада, готова да прерасне в ръкопашен бой с всеки потенциален опонент, обсъждаща несравнимите качества на обикновения бор спрямо имперския гвардеец, независимо от численото преимущество на противника. Ив’р, стар приятел на Ото от далечни времена, забеляза начина, по който той ровичка из брадата си, и веднага се досети какво е готов да стори. Ето защо скочи от масата и призова присъстващите към ред.