Без дом
![Без дом](/uploads/posts/books/183796/183796.jpg)
Без дом читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту pbn.book@yandex.ru для удаления материала
— Защото по-рано я пестях. Но не става дума за мен, а за Артур. Кажи ми, къде ще намери по-прелестна жена от Кристина? Не е ли тя образец на италианска хубост? А образованието, което получи, откакто я взехме от Лука, не й ли позволява да заеме място, достойно място и в най-отбраното общество?
— Ти виждаш в Кристина сестрата на своя приятел Матиа.
— Истина е и заявявам направо, че желая от все сърце брака, който ще въведе Матиа в нашето семейство.
— Артур говорил ли ти е за своите чувства и за намеренията си?
— Да, мила мамо — усмихнах се аз, — обърна се към мене като към глава на семейството.
— А главата на семейството?…
— Обеща да го подкрепи.
Но майка ми ме прекъсна:
— Жена ти — каза тя. — После ще говорим за Артур.
Жена ми — вие сте отгатнали и няма защо да ви казвам, нали? — жена ми е малкото момиче с учудените очи и с изразителното лице, което вие познавате — Лиза, малката Лиза, нежна, лека и въздушна. Лиза не е вече няма. Но за щастие тя е запазила своята нежност и изящност, които придават на нейната хубост нещо неземно. Лиза не напусна майка ми, бе отгледана и възпитана под неин надзор и стана хубава девойка, най-хубавата девойка, надарена за мене с всички качества, с всички достойнства, с всички добродетели, тъй като я обичам. Помолих майка си да ми я даде за жена и след известна съпротива, която се дължеше на различието в произхода ни, майка ми не можа да ми откаже, което разсърди и възмути някои от нашите роднини.
От четиримата, които се разсърдиха, трима вече се върнаха, спечелени от прелестта на Лиза, а четвъртият очаква, за да се върне и той, само едно посещение от нас, в което да му се извиним, че сме щастливи, и това посещение е определено за утре.
— Е? — запитва Лиза с влизането си. — Какво става тук? Криете се от мене. Говорите си тайно. Артур току-що замина за спирката Чегфорд, а файтонът за спирката Фери. Каква е тази тайна, моля?
Ние се усмихваме, но не й отговаряме. Тогава тя прегръща през рамо майка ми и я целува нежно.
— Щом и вие влизате в заговора, мила мамо — казва тя, — не се безпокоя, уверена съм предварително, че вие, както винаги, работите за нашето щастие. Но за това пък съм още по-любопитна.
Времето течеше и колата, която пратих във Фери да посрещне семейството на Лиза, трябва да се върне всеки миг.
Тогава в желанието да си поиграя с нейното любопитство вземам един далекоглед, с който следим корабите в открито море. Но вместо да го насоча към морето, отправям го към пътя, по който трябва да пристигне колата.
— Погледни в далекогледа — казвам й аз — и любопитството ти ще бъде задоволено.
Тя гледа, но не вижда нищо — само белия път, защото още никаква кола не се задава.
Тогава вземам аз далекогледа и поглеждам.
— Как не видя нищо в тоя далекоглед? — започнах аз с гласа на Виталис, когато държеше хвалебствено слово. — Той е наистина вълшебен: с него минавам отвъд морето и отивам във Франция. Виждам гиздава къщичка в околностите на Со. Мъж с побелели коси подтиква две жени. „Хайде бързо — казва той, — ще изпуснем влака и няма да пристигнем в Англия за кръщението на моя внук. Госпожо Катерина, побързай, моля ти се. От десет години живеем заедно и ти вечно закъсняваш. Как? Какво казваш, Етиенет? Ето я пак госпожица Полицай! Аз упреквам съвсем приятелски Катерина. Нима не зная, че Катерина е най-добрата сестра, както ти, Етиенет, си най-добрата дъщеря? Къде може да се намери дъщеря като тебе, която не се жени, за да гледа стария си баща, а когато пораства, продължава да играе ролята на ангел хранител, която е изпълнявала като дете към братята и сестрите си?“ После, преди да замине, той поръчва да се грижат за цветята му, докато го няма. „Не забравяй, че съм бил градинар — казва той на слугата си — и че познавам занаята.“
После премествам далекогледа, сякаш искам да гледам в друга посока.
— Сега — продължавам аз — виждам параход, голям параход, който се връща от Антилските острови и приближава Хавър. На борда стои младеж, който се връща от ботаническо изследване в областта на Амазонка. Казват, че носи в Европа съвсем непозната флора и първата част от неговото пътешествие, отпечатана във вестниците, е много интересна. Името му, Бенжамен Акен, е вече известно. Той има само една да разбере дали ще стигне навреме в Хавър, за да вземе кораба за Саутхемптън и да се събере със семейството си в „Милиган парк“. Моят вълшебен далекоглед го следи. Той е взел кораба в Саутхемптън и ще пристигне.
Насочвам далекогледа си в друга посока и продължавам:
— Не само виждам, но и чувам. Двама мъже са във влака, един млад и един стар: „Това пътуване ще бъде интересно за нас!“ — казва старият. — „Много интересно, учителю.“ — „Ти не само ще се видиш със семейството си, драги ми Алекси, не само ще стиснем ръка на Реми, който не ни забравя, но ще слезем и в Уелските мини. Там ще видиш интересни неща и като се върнем, ще внесеш подобрения в Трюйер, а това ще затвърди положението, което съумя да си извоюваш с работата си. Аз пък ще взема образци и ще обогатя колекцията си, която град Варс благоволи да приеме. Жалко, че Гаспар не можа да дойде.“
Щях да продължа, но Лиза се приближи до мене. Тя улови главата ми с двете си ръце и с милувката си не ми позволи да говоря.
— Ах, каква приятна изненада! — каза тя с глас, който трепереше от вълнение.
— Не на мене трябва да благодариш — мама пожела да събере всички, които са били добри към нейния изоставен син. Ако не ми беше затворила устата, щеше да научиш, че очакваме също и прекрасния Боб, станал най-прочутият showman 18 на Англия, и брат му, който продължава да бъде капитан на „Еклипс“.
В тоя миг до нас долита тропот на кола, последван почти веднага от втори. Изтичваме до прозореца и забелязваме колата, в която Лиза познава веднага баща си, леля си Катерила, сестра си Етиенет и братята си Алекси и Бенжамен. До Алекси седи съвсем побелял и прегърбен старец — учителят. От срещуположната страна пристига открито ландо, в което ни махат с ръце Матиа и Кристина. После зад това ландо иде кабриолет, каран от самия Боб. Боб има вид на истински джентълмен, а брат му продължава да бъде грубият моряк, който ни свали от кораба си в Изини.
Спускаме се бързо по стълбата, за да посрещнем гостите си долу, на площадката. Обедът събира всички ни на една маса и разговаряме, разбира се, за миналото.
— Срещнах напоследък в Баден — казва Матиа — в игралния дом един джентълмен с бели и остри зъби, който се усмихваше винаги, макар че никак не му вървеше. Не ме позна и ми направи честта да поиска от мене един флорин, за да заложи на някаква сигурна комбинация. Залагаха неколцина заедно, но нямаха щастие: господин Джеймс Милиган изгуби.
— Защо разказвате това пред Реми, драги Матиа? — попита майка ми. — Той е в състояние да изпрати помощ на чичо си.
— Разбира се, мила мамо.
— Но в какво ще се състои тогава изкуплението? — попита майка ми.
— В това, че моят чичо, който пожертвува всичко за богатство, ще дължи хляба си на тези, които преследваше и желаеше тяхната смърт.
— Имам сведения за неговите съучастници — обади се Боб.
— За страшния Дрискол ли? — попита Матиа.
— Не за самия Дрискол, който навярно продължава да бъде отвъд океана, а за семейство Дрискол. Госпожа Дрискол изгоряла един ден, когато, вместо да легне на масата, легнала в огъня, а Алън и Нед са осъдени на заточение. Те ще отидат при баща си.
— А Кет?
— Малката Кет гледа дядо си, който е още жив.
Тя живее с него в „Двора на червения лъв“. Старият има пари и не са зле.
— Ако е зиморничава — засмя се Матиа, — не й завиждам. Старецът не обича да се приближават до огъня.
И в това призоваване на миналото всеки си казва думата. Нали всички имаме общи спомени и е приятно да ги разменяме? Това е връзката, която ни свързва.
Когато вечерята свършва, Матиа се приближава до мене и ме дръпва настрани, до самия прозорец.