Наше меню (нажмите)

Без дом

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Без дом, Мало Ектор-- . Жанр: Детская проза / Современная проза. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Без дом
Название: Без дом
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 228
Читать онлайн

Без дом читать книгу онлайн

Без дом - читать бесплатно онлайн , автор Мало Ектор

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту pbn.book@yandex.ru для удаления материала

Перейти на страницу:

— Бадеми.

— О!

И Матиа отваряше уста, сякаш за да глътне цяла торба.

Понеже Йона прави много завои между Жоаньи и Оксер, а ние вървяхме по главния път, спечелихме малко от времето, с което ни беше изпреварил „Лебед“, но скоро пак го загубихме, защото „Лебед“, навлязъл в Нивернезкия канал, бе плавал бързо по тихите му води. На всеки шлюз получавахме сведения за него, тъй като по този канал, където плаването не е особено оживено, всички бяха забелязали кораба, който приличаше толкова малко на другите кораби.

Не само че ни говореха за „Лебед“, но говореха и за госпожа Милиган, „една много добра англичанка“, и за Артур, „едно момче, което лежало винаги на едно легло на палубата под веранда, украсена със зеленина и цветя, но което и ставало понякога“. Значи Артур беше по-добре.

Наближавахме Дрьози — още два дни, още един, още само няколко часа! Най-после зърнахме горите, където играехме с Лиза миналата есен, зърнахме и шлюза с къщичката на леля Катерина.

Без да продумаме дума, но с общо съгласие Матиа и аз усилихме хода и вече не ходехме, а тичахме. Капи, който позна къде се намира, препусна напред. Той ще каже на Лиза, че пристигаме. Тя ще ни посрещне. Но не Лиза излезе от къщата, а Капи, който бягаше, сякаш го бяха прогонили.

И двамата веднага се спряхме и се запитахме какво може да означава това. Какво се бе случило? Но нито един от двама ни не зададе тоя въпрос и продължихме пътя си.

Капи се върна при нас и тръгна, подвил опашка, по петите ни. Един мъж се готвеше да вдигне един затвор на шлюза, но не беше вуйчото на Лиза.

Стигнахме къщата. Една жена, която не познавахме, шеташе насам-натам из кухнята.

— Госпожа Сюрио? — попитахме ние.

Тя ни гледа известно време, без да отговори, сякаш й бяхме задали глупав въпрос, и най-сетне каза:

— Няма я вече тук.

— А къде е?

— В Египет.

Аз и Матиа се спогледахме смаяни. В Египет! Не знаехме точно какво е това Египет, нито къде се намира тая страна. Но смътно мислехме, че е далеч, много далеч, някъде отвъд моретата.

— А Лиза? Познавате ли Лиза?

— Как не! Лиза замина с кораб с една англичанка.

Лиза на „Лебед“! Сън ли беше това? Жената се погрижи да ни отговори, че е действителност.

— Вие ли сте Реми? — попита ме тя.

— Да.

— Когато Сюрио се удави… — започна тя.

— Удави ли се?

— Удави се в шлюза. Ах, вие не знаете, че Сюрио падна във водата и като мина под един платноход, се закачи на някакъв гвоздей и остана там. Много често се случва това при тоя занаят. Та когато той се удави, Катерина много се обърка, макар че беше смела жена. Но какво да се прави! Пари не се намират лесно, а тя нямаше пари. Наистина предлагаха на Катерина да отиде в Египет, да гледа децата на някаква жена, на която е била дойка, но нямаше на кого да остави своята племенница, малката Лиза. Тъкмо се чудеше какво да прави, една вечер в шлюза спря една англичанка, която разхождаше болното си дете. Заприказваха се. Англичанката търсеше някое дете, за да си играе с нейния син, който скучаел сам на кораба, и поиска да й дадат Лиза, като обеща, че ще се грижи за нея, ще я излекува и ще обезпечи бъдещето й. Тя беше много мила и добра жена, много милостива към бедните. Катерина прие и когато Лиза се качи на кораба на англичанката, Катерина замина за Египет. Мъжът ми замести Сюрио. Тогава, преди да замине, Лиза, която не можеше да говори, макар че лекарите твърдят, че някой ден ще проговори, тогава Лиза помоли леля си да ми обясни, че трябва да ви разкажа всичко, ако дойдете да я видите. Това е.

Толкова бях потресен, че не можах да промълвя нито дума, но Матиа не се обърка като мене.

— А къде отиваше англичанката? — попита той.

— В Южна Франция или в Швейцария. Лиза щеше да ми пише, за да ви дам адреса й, но не съм получила писмо.

Четиридесет и първа глава

Хубавите пелени са казали истината

Стоях поразен и Матиа направи това, което и през ум не ми минаваше да направя.

— Много ви благодарим, госпожо — рече той.

И като ме побутна леко, ме изведе от кухнята.

— Да вървим — ми каза той, — напред! Сега няма да търсим само Артур и госпожа Милиган, а и Лиза. Колко хубаво е това! Щяхме да губим време в Дрьози, а сега можем да продължим пътя си. Това се казва щастие. Дълго време не ни вървеше, но сега потръгна. Вятърът се промени. Кой знае колко хубави неща може да ни се случат!

И продължихме пътя си след „Лебед“, без да губим време, като се спирахме точно колкото беше необходимо, за да преспим и да спечелим няколко су. В Десиз, където Нивернезкият канал се влива в Лоара, разпитахме за „Лебед“ — беше отплавал по страничния канал и край тоя канал вървяхме до Дигоан. Оттам тръгнахме по Централния канал до Шалон.

Моята карта ми каза, че ако през Шалон се отправехме направо за Макони, щяхме да избегнем голям завой и много дни път. Това беше смело решение, което нито един от двама ни не искаше да вземе, след като обсъдихме за и против, защото „Лебед“ можеше да е спрял по пътя и тогава щяхме да го преварим — би се наложило да се връщаме обратно и вместо да спечелим, да загубим време.

Слязохме по течението на Сона от Шалон до Лион.

Там се появи наистина голяма трудност — по течението на Рона ли беше отплавал „Лебед“, или срещу течението? С други думи, за Швейцария ли беше заминала госпожа Милиган, или за Южна Франция?

Сред множеството кораби, които сновяха нагоре и надолу по течението на Рона и Сона, „Лебед“ можеше да мине незабелязан. Разпитахме моряците, лодкарите и всички, които живеят по кейовете, и най-после се уверихме, че госпожа Милиган е заминала за Швейцария — и тръгнахме по течението на Рона.

— От Швейцария се отива в Италия — забеляза Матиа. — Ето още един щастлив случай. Ако, както търсим госпожа Милиган, пристигнем в Лука, колко доволна ще бъде Кристина.

Милият, беден Матиа, той ми помага да търсим тези, които обичам, а аз не правя нищо, за да прегърне сестричката си.

От Лион ние спечелихме от времето, с което ни бе изпреварил „Лебед“, защото Рона с бързите си води не се изкачва така лесно като Сена. В Кюлоз той беше минал само шест седмици преди нас. Но като проучвах картата, се съмнявах дали ще можем да го стигнем преди Швейцария, защото не знаех, че Рона не е плавателна до Женевското езеро, и си въобразявахме, че госпожа Милиган ще пристигне с „Лебед“ в Швейцария, чиято карта нямахме.

Пристигнахме в Сесел, град, разделен на две от реката, над която е построен висящ мост, и слязохме на брега. Каква беше изненадата ми, когато отдалеч познах „Лебед“. Хукнахме — на него приличаше, да, той беше и все пак имаше вид на изоставен кораб. Той беше здраво завързан зад нещо като решетеста дига от колове, която го пазеше от водата, и всичко на борда беше заключено. Нямаше вече цветя на верандата.

Какво бе станало? Какво се беше случило с Артур?

Спряхме се със свито сърце.

Но подло беше да стоим така. Трябваше да отидем да разберем. Запитахме един мъж, който благоволи да ни отговори — той именно бе натоварен да пази „Лебед“.

— Англичанката, която беше на кораба с двете си деца, едно парализирано момче и едно нямо момиченце, е в Швейцария. Напусна кораба, защото не можеше да плава по-далеч срещу течението на Рона. Госпожата и двете деца заминаха с файтон заедно с една прислужница. Останалата прислуга ги последва с вещите. Ще се върне на „Лебед“ през есента, ще слезе по Рона до морето и ще прекара зимата на юг.

Отдъхнахме. Нито едно от опасенията, които ни бяха обзели, не излезе разумно. Трябваше да си помислим доброто, вместо веднага да ни мине през ума най-лошото.

— А къде е сега тая госпожа? — попита Матиа.

— Замина да наеме вила край брега на Женевското езеро, откъм Веве, но не зная точно къде. Там ще прекара лятото.

Напред към Веве! В Женева ще купим карта на Швейцария и там ще намерим тоя град или село. Сега „Лебед“ не бърза вече пред нас и понеже госпожа Милиган ще прекара лятото във вилата си, уверени сме, че ще я намерим, трябва само да търсим.

Перейти на страницу:
Комментариев (0)

0