Затворник по рождение

— Както желаете, сър Никълъс — съгласи се адвокатът и се поклони.

Дани сподели и че би искал да отдаде „Дънброути“ и прилежащата към него земя на Националния тръст на Шотландия и възнамерява да отдели достатъчно средства за поддръжката му.

— Точно както искаше дядо ви — отговори Мънро. — Макар да съм убеден, че чичо ви Хюго, с помощта на Галбрайт, щяха да измислят някоя хитрост и да се отметнат от този ангажимент.

Дани се почуди дали Мънро не е пийнал малко повечко тази вечер. Замисли се и как ли би реагирал старият адвокат, ако знаеше какво е замислил Дани за друг представител на професията му. Самолетът се приземи на пистата малко след единайсет часа сутринта. Дани планираше да хване по-ранния полет, този в 8:40, но за първи път от седмици насам се успа.

Когато самолетът спря пред ръкава на летището, Дани прогони Спенсър Крейг от мислите си. Откопча колана си и се присъедини към останалите пътници, застанали на пътеката между седалките в очакване да отворят вратата. Този път нямаше да го посрещнат полицаи. След като делото приключи преждевременно, Хънсакър потупа съдията по гърба и му предложи пура. Съдия Сандърсън за секунда онемя, но бързо се съвзе и любезно отказа.

Дани обясни на Хънсакър, че ако беше останал в Женева, пак щеше да получи колекцията на сър Алегзандър, понеже Хюго щеше да му я продаде с удоволствие и вероятно на по-ниска цена.

— Само че нямаше да спазя уговорката си с дядо ти — отговори му Хънсакър. — Сега поне направих нещо да му се отплатя за любезността и мъдрите съвети през годините.

Час по-късно Джийн отлетя към Тексас в частния си самолет, придружен от сто седемдесет и три подвързани в кожа класьори с марки, които сигурно щяха да погълнат цялото му внимание по време на полета, ако не и до края на живота му.

Когато се качи в „Хийтроу Експрес“, мислите на Дани се върнаха към Бет. Отчаяно желаеше да я види отново. Мопасан бе описал брилянтно чувствата му: „Какъв е смисълът от победата, ако няма с кого да я споделиш?“. Но в същото време чуваше Бет да го пита: „Какъв е смисълът от отмъщението, когато имаш толкова причини да живееш?“. Той обаче би й напомнил за Бърни, както и за Ник, които също имаха много причини да живеят. Тя веднага щеше да разбере, че парите нямат значение за него. Мигом би разменил всяко пени за…

Само ако можеше да върне времето назад…

Само ако бяха отишли в Уест Енд на следващата вечер…

Само ако не бяха избрали точно тази кръчма…

Само ако си бяха тръгнали през предния изход…

Само ако…

Седемнадесет минути по-късно „Хийтроу Експрес“ спря на гара Падингтън. Дани погледна часовника си — оставаха му още два часа до срещата с госпожица Бенет. Този път щеше да отиде с такси и да чака в приемната много преди часа на уговорката им. Думите на съдия Калахан кънтяха в главата му: „Възнамерявам още днес да подпиша заповед, съгласно която ще прекарате още четири години в затвора, ако отново нарушите условията на предсрочното освобождаване“.

Макар най-важната му задача бе да отмъсти на тримата мускетари, той все пак трябваше да отдели достатъчно време за образованието си, за да изпълни и обещанието си пред Ник. Дори започваше да се чуди дали Спенсър Крейг има нещо общо и с неговото убийство. Дали, както бе допуснал Големия Ал, Лийч беше убил погрешния човек?

Таксито спря пред къщата на „Болтънс“. За първи път Дани се почувства, сякаш се прибира у дома. Плати на шофьора, отвори портата и завари някакъв бездомник, клекнал на стълбите.

— Днес си късметлия — каза той и извади портфейла си.

Полузаспалият мъж беше облечен в риза на бели и сини райета, с доста износени джинси и черни обувки, които изглежда бяха лъснати същата сутрин. Той се изправи и обърна глава.

— Здрасти, Ник.

Дани го прегърна точно когато Моли отвори вратата. Тя опря ръце на хълбоците си и рече:

— Каза, че ви бил приятел. Но все пак го оставих да ви изчака отвън.

— Наистина ми е приятел — потвърди Ник. — Моли, запознай се с Големия Ал.

Моли беше направила задушено за Ник, но тъй като винаги готвеше огромни количества, имаше повече от достатъчно и за двамата.

— Хайде, разказвай — подкани го Дани, щом се настаниха на масата.

— Няма мно’о за разказване — започна Ал, докато преглъщаше. — И мен ме пуснаха на половината от присъдата ми. И слава богу, щото щях да остана там до края на живота си. — Той с неохота остави лъжицата и добави с усмивка: — И двамата знаем кой е виновен за т’ва.

— И какво смяташ да правиш? — попита Дани.

— Засега нищо, ама ти нали каза да дойда, кат’ ме пуснат, и ето ме. — Замълча за момент. — Надявам се, че мога да остана тая вечер?

— Можеш да останеш колкото пожелаеш — отговори Дани. — Икономката ми ще оправи една от спалните за гости — добави той и се усмихна.

— Аз не съм ви икономка — рязко се обади Моли, — а само чистачка, която от време на време готви.

— Не, Моли, от днес си моя икономка и готвачка срещу десет паунда на час. — Моли онемя, а Дани се възползва от това необичайно положение и продължи: — Освен това ще ти трябва и чистачка, докато Големия Ал е при нас.

— Не, не — възпротиви се Големия Ал. — Ще ви се махна от главата, кат’ си намеря работа.

— Ти си бил шофьор в армията, нали? — попита го Дани.

— Пет години бях твоят шофьор — прошепна Големия Ал и кимна към Моли.

— Значи ще се върнеш на старата работа — обяви Дани.

— Но вие нямате кола — напомни му Моли.

— Тогава е време да си купя — отвърна Дани. — И кой би могъл да ми даде по-добър съвет? — добави той и намигна на Големия Ал. — Винаги съм искал да имам беемве — продължи Дани. — И понеже съм работил в сервиз, знам точно кой модел да…

Големия Ал долепи пръст до устните си.

Дани знаеше, че приятелят му има право. Успехът явно му беше размътил главата и той отново беше започнал да се държи като Дани — грешка, която не можеше да си позволи. Мисли като Дани, дръж се като Ник. Бързо трябваше да се върне в старата роля.

— Но първо трябва да идеш да си купиш дрехи — продължи Дани, — преди изобщо да си помислим за кола.

— И сапун — додаде Моли и напълни чинията на Ал трети път.

— За да може Моли да ти изтърка гърба.

— Нямам намерение да правя подобно нещо — заяви Моли. — И по-добре да отида да оправя една от спалните, след като господин Големия Ал ще отседне при нас… за известно време.

Дани и Големия Ал се засмяха, когато Моли свали престилката си и напусна кухнята.

Щом тя затвори вратата, Големия Ал се наведе над масата и попита:

— Все още ли смяташ да си върнеш на копелетата, дето…

— О, да — тихо отговори Дани. — И ти се появяваш в най-подходящия момент.

— Кога започваме?

— Ще започнем, след като си вземеш душ и отидеш да си купиш дрехи — отвърна Дани и за втори път извади портфейла си. — А междувременно аз трябва да се срещна с пробационния инспектор.

— Как прекарахте изминалия месец? — беше първият въпрос на госпожица Бенет.

Дани с усилие запази сериозно изражение.

— Занимавах се със семейните проблеми, за които ви споменах при последната ни среща — обясни той.

— И всичко наред ли е?

— Да, благодаря ви, госпожо Бенет.

— Успяхте ли да си намерите работа?

— Не още. Засега смятам да отделя повече време на образованието си в „Лъндън Юнивърсити“.

— А, да, спомням си. И все пак стипендията едва ли ще ви е достатъчна.

— Справям се — отговори Дани.

Госпожица Бенет прочете следващия въпрос от списъка.

— Още ли живеете на същия адрес?

— Да.

— Може би е добре да намина някой ден, само да проверя дали жилището ви отговаря на минималните изисквания.

— Разбира се, заповядайте, когато пожелаете — покани я Дани.

Тя прочете следващия въпрос:

— Срещате ли се с бивши затворници?

— Да — призна Дани. Бе наясно, че ако се опита да скрие истината, това ще се счита за нарушение на условията за предсрочното му освобождаване. — Бившият ми шофьор е излязъл от затвора и ще отседне при мен.