Престпен експеримент

— Господин Рийвс — попита той, — случайно да познавате доктор Емет Сейлъм?

Гласът веднага стана сърдечен.

— Разбира се. Добър приятел. О, да, по времето на скандала с доктор Хайли той работеше в нашата болница по съвместителство.

68

Кейти безшумно изтича надолу по стълбите към партерния етаж. Сграбчи трескаво дръжката и се опита да отвори вратата. Тя не поддаде. Беше заключена. Горе стъпките бяха замрели. Той опитваше вратата на втория етаж, убеден, че Кейти няма да му избяга. Ето ги отново. Слизаше надолу. Никой нямаше да я чуе, ако извика. Тези тежки врати бяха огнеупорни. Никакъв шум от болницата не проникваше дотук. От другата страна на вратата имаше хора: посетители, пациенти, сестри. На десетина сантиметра. Но те не можеха да я чуят.

Той приближаваше. Щеше да я настигне, да я убие. Почувства тежка, тъпа болка в слабините. Кървеше обилно. Онова, което й беше дал, беше причинило кръвоизлива. Чувстваше се замаяна. Но трябваше да се изплъзне. Той беше успял да представи смъртта на Ванджи като самоубийство. Все още можеше да се измъкне безнаказано. Втурна се надолу. Оставаше още един ред стъпала. Вероятно водеха към сутерена. Щеше да му се наложи да дава обяснения как и защо се е озовала там. Колкото по-далеч успееше да стигне, толкова повече щяха да бъдат въпросите към него. На последното стъпало се препъна. Не падай! Не му давай възможност да инсценира злополука. Една беше паднала. Дали?

Беше ли убил и Една?

Само че тук попадна в капан. Друга врата. И тя щеше да бъде заключена. Безпомощна, Кейти натисна дръжката. Той вече беше на междинната площадка. Въпреки мрака тя долавяше присъствието му, чувстваше как все повече се приближава.

Вратата се отвори. Коридорът беше полутъмен. Тя се намираше в сутерена. Видя пред себе си стаи, потънали в тишина. Толкова беше тихо. Можеше ли да се скрие някъде? Помощ. Помощ! На стената имаше ключ за осветлението. Тя го натисна. Пръстите й бяха изцапани с кръв. Коридорът потъна в черен мрак, когато на няколко стъпки зад нея вратата откъм аварийното стълбище се отвори с трясък.

69

Съществували са подозрения, че Хайли е виновен за смъртта на първата си съпруга. Братовчедът на Уинифред Уестлейк е бил убеден, че той е причината за смъртта й. По твърдения на всички Хайли е блестящ учен. Не е изключено да е провеждал експерименти с някои свои пациентки. Вероятно е инжектирал на Ванджи Луис сперма от азиатец. Но защо? Нима се е надявал да се измъкне безнаказано? Без съмнение той е бил запознат с фактите от миналото на Фукито. Дали ще се опита да прехвърли вината върху него? Защо? Възможно ли е да е нещастен случай? Да е сбъркал спермата? Или Ванджи е имала връзка с Фукито? Можеше ли да се счита, че предполагаемият експеримент с бременността на Ванджи е изолиран случай?

Ричард не беше в състояние да отговори. Седеше на бюрото на Кейти и въртеше в ръце писалката й. Тя винаги я носеше със себе си. Тази вечер трябва много да е бързала, след като я беше забравила. Но да, разбира се. Беше разстроена. Загубата на това дело вероятно я е разтърсила. Кейти би приела тежко подобен факт. Тя приемаше тежко доста неща. Как му се искаше да знае къде е в момента. Искаше да говори с нея. Как й кървеше пръстът. Трябва да попита Моли дали Кейти случайно няма снижено равнище на тромбоцити. Можеше да се окаже сериозен проблем.

Побиха го ледени тръпки, пръстите му се вдървиха. Можеше да бъде симптом за левкемия. О, Господи! В понеделник щеше насила да заведе Кейти на лекар, ако трябва, дори щеше да я върже, за да го направи.

Някой тихо почука на вратата и в стаята надникна Морийн. Очите й бяха смарагдовозелени, огромни и бадемовидни. Красиво момиче.

— Доктор Каръл.

— Морийн, съжалявам, че те задържах. Мислех, че госпожа Хоран ще дойде много по-рано.

— Няма нищо. Тя се обади по телефона. Тръгнала е. Нещо я задържало в службата. Но дойдоха две жени. Били приятелки на починалата госпожица Бърнс. Искаха да се видят с Кейти. Казах им, че е заминала, и тогава едната спомена вашето име. Запознала се с вас онази вечер, когато сте били в апартамента на госпожица Бърнс. Някоя си госпожа Фицджералд.

— Фицджералд? О, да, разбира се. Госпожа Фицджералд работи на половин ден като администратор в болница „Уестлейк“. — Ричард произнесе „Уестлейк“ и изведнъж се изправи. — Кажи им да влязат. И по-добре повикай Скот.

— Господин Майерсън нареди изрично да не бъде безпокоен. Заедно с Чарли и Фил все още разпитва капитан Луис.

— Добре. Ще ги повикам. Ако се окаже нещо важно, ще ги накараме да почакат.

Двете жени влязоха заедно. Очите на Гейна блестяха от вълнение. За съжаление беше решила да не слага палтото от изкуствена леопардова кожа, което й беше оставила Една. Струваше й се прекалено скоро. Но пък беше готова да разкаже своята история.

Гъртруд носеше книжна торба, в която беше сложила мокасината. Сивите й коси бяха сресани безупречно. Беше вързала на врата си шалче. Хубавата вечеря вече беше само спомен и сега повече от всичко й се искаше да се прибере вкъщи и да си легне. Но се радваше, че ще разговаря с доктор Каръл. Щеше да му каже, че онази вечер в апартамента на горката Една доктор Хайли беше издърпал чекмеджето на нощното шкафче. Вътре нямаше нищо друго, освен тази обувка. Смяташе ли доктор Каръл, че по някаква причина доктор Хайли е искал да вземе обувката?

Госпожа Де Мейо толкова се интересуваше от онази история около Прекрасния принц. Доктор Каръл може да иска да научи и за това и в понеделник, когато госпожа Де Мейо се върне, да й разкаже. Доктор Каръл ги гледаше в очакване.

Гъртруд се приведе напред, изтърси върху бюрото на Кейти износената мокасина от торбата, след което прилежно започна своите обяснения:

— Тази обувка е причината да дойдем при вас…

70

Тя тръгна, залитайки, по коридора. Дали знаеше къде е ключът за осветлението? Щеше ли да посмее да светне? Ами ако тук долу има някой? Дали да не се опита да извика?

Той познаваше тази болница. Къде би могла да отиде? В края на коридора се виждаше врата. Най-отдалечената. Може би преди това щеше да опита предните. Не беше изключено да пропусне страничните врати. Но ако тича право надолу, щеше да достигне отсрещната стена. Вратата беше в средата. Пръстът й кървеше. Щеше да размаже кръв по вратата. Когато сестрата мине на поредната си обиколка, щяха да тръгнат да я търсят. Може би щяха да забележат кървавите петна.

Сега беше замръзнал неподвижен. Ослушваше се за нея. Ще види ли сянка, когато вратата се отвори? Протегнатата й ръка докосна студена стена. О, господи, помогни ми да намеря някоя врата. Плъзна длан по стената. Докосна рамка. Зад себе си чу тих скърцащ звук. Той беше отворил първата врата. Но сега нямаше да си направи труда да погледне в тази стая. Щеше да съобрази, че не е чул лекото изскърцване, значи тя не е пробвала следващата. Ръката й напипа дръжката. Натисна я трескаво, като прокара отгоре й кървящия си пръст. Ноздрите й се изпълниха с тежкия мирис на формалдехид. Чу зад себе си шум от тичащи крака. Твърде късно. Твърде късно. Опита се да затвори вратата зад себе си, но някой й попречи. Залитна и се строполи на пода. Толкова беше замаяна. Протегна ръка и пръстите й докоснаха крачол на панталон.

— Всичко свърши, Кейти — каза доктор Хайли.

71

— Сигурен ли сте, че това е обувката на жена ви? — попита Скот.

Крис кимна унило.

— Абсолютно. Тази е широката… дето вечно й хлопаше… лявата.

— Когато Една Бърнс ви се обади по телефона, спомена ли ви, че тази обувка е у нея?

— Не. Каза само, че имала информация за полицията и че искала да разговаря с мен.

— Останахте ли с впечатлението за евентуално изнудване… заплаха?

— Не, просто пиянска словоохотливост. Аз знаех, че работи в болница „Уестлейк“. Тогава не се сетих, че беше администраторката, за която често говореше Ванджи. Беше споменала, че Една често я занасяла за сребърните й пантофки.