Престпен експеримент

Нима бяха намерили Кейти? Дали е била в състояние да говори? Той изтича до бюрото, грабна папките, върна ги обратно в сейфа, затвори вратичката и плъзна дървената плоскост обратно на мястото й.

Спокойно. Трябваше да запази спокойствие. Кожата му стана лепкава, устните му изтръпнаха, коленете му омекнаха. Беше длъжен да се овладее. Оставаше една последна отчаяна карта в колодата, която той винаги би могъл да изиграе.

Ако Кейти беше проговорила, това щеше да бъде краят.

Но ако полицията беше дошла тук по друга причина, сигурно все още беше възможно да ги надхитри. Може би Кейти вече е мъртва и са намерили само тялото й. Спомни си въпросите и обвиненията, когато умря Клер. Те не бяха довели до нищо. Нямаше никакви доказателства.

Всички възможности и последствия експлодираха едновременно в съзнанието му. Беше точно както по време на операция или раждане, при внезапно усложнение, когато той беше принуден да вземе фаталното решение.

И тогава го усети — леденото, съзнателно и целенасочено спокойствие, чувството за мощ, това божествено всезнание, което никога не го напускаше при трудни операции. Почувства как пронизва тялото му и обгръща мозъка му.

Разнесе се рязко и властно тропане на вратата. С бавни и сигурни движения той приглади косите си. Пръстите му, сега удивително сухи и топли, затегнаха възела на вратовръзката му. Отправи се към входната врата и решително я отвори.

79

Докато полицейската кола се носеше към къщата на Едгар Хайли, Скот внимателно прехвърли наум показанията, които беше чул през последните няколко часа от Крис Луис, Гъртруд Фицджералд, Гейна Крупшак, Джиро Фукито, Ана Хоран и Морийн Кроули.

Всички те очевидно сочеха в една и съща посока — към доктор Едгар Хайли, като отправяха към него тежки обвинения за злоупотреба с професионалното положение, престъпление и убийство.

Преди по-малко от три часа преобладаващата част от същите тези косвени улики сочеха към Крис Луис.

Скот си помисли за играта на клечки, която толкова обичаше като дете. Трябва да отделиш клечките от купа една по една, без да докосваш останалите. Мръднеш ли някоя, губиш. Скот играеше сръчно. Бедата обаче беше, че колкото и да внимаваше, в един миг купът се сриваше.

Косвените улики бяха нещо подобно. Заедно изглеждаха впечатляващи. Вземеш ли ги една по една, започват да се пропукват.

До него на задната седалка седеше Ричард. Той беше настоявал да насочат подозренията си към Едгар Хайли и сега се носеха през „Паркууд“ с включени сирени. Ричард беше вдигнал градуса на това разследване до точката на кипене с твърдението си, че ако знае, че е заподозрян, Едгар Хайли може да унищожи всички улики.

Едгар Хайли беше известен лекар, прекрасен гинеколог. Много важни хора му бяха безкрайно задължени заради бебета, които с негова помощ се бяха родили в семействата им. Ако всичко това се окажеше лов на вещици, прокуратурата щеше да стане обект на атаки както от страна на пресата, така и на обществеността.

— Скапана работа. — Скот не усети, че го каза на глас.

Потънал в мисли, Ричард се обърна към него, смръщил лице.

— Кое е скапана работа?

— Цялата тази история — обискът, предположението, че Хайли е съчетание от гений и убиец. Ричард, какви доказателства имаме? Гъртруд Фицджералд смята, че Хайли е отворил чекмеджето на нощното шкафче, за да вземе обувката. Крис Луис мисли, че е зърнал Едгар Хайли в „Есекс Хаус“. А ти пък смяташ, че Хайли е вършил медицински чудеса. Виж, дори ако съдебните заседатели не върнат обвинителния акт, в което се съмнявам, един добър адвокат може да приключи с цялата тази каша дори и без дело. Почти съм решил да се връщаме.

— Недей! — Ричард сграбчи Скот за ръката. — За бога, длъжни сме да пипнем архива му.

Скот се облегна назад и освободи ръката си.

— Скот — продължи да настоява Ричард, — забрави всичко останало, помисли за бременните, починали в „Уестлейк“. Само това е достатъчно основание за разследване.

Полицейската кола зави и навлезе в елегантната западна част на „Паркууд“.

— Добре — отсече Скот. — Но помни ми думата, Ричард, до утре и двамата може да съжаляваме за тази екскурзия.

— Съмнявам се — отвърна кратко Ричард. Искаше му се да може да преодолее растящата тревога, която свиваше стомаха му на топка. Тя нямаше нищо общо с настоящия момент, с конкретния случай.

Беше свързана с Кейти. Ужасно се притесняваше за нея без всякакво логично основание. Защо?

Колата навлезе в една алея.

— Е, това е — каза Скот кисело.

Двамата детективи, които седяха отпред, скочиха от колата. Докато излизаше, Ричард забеляза, че завесите, закриващи крайния десен прозорец на къщата, леко помръднаха.

Бяха паркирали зад черна кола с табели МД. Скот пипна капака на мотора.

— Още е топъл. Прибрал се е скоро.

По-младият детектив, който беше шофирал, похлопа настоятелно на входната врата. Зачакаха. Скот потропваше нетърпеливо с крака, като се мъчеше да ги стопли.

— Защо не натиснеш звънеца? — попита той с раздразнение. — Нали затова е там.

— Видяха ни — обади се Ричард. — Той знае, че сме тук.

Младият следовател точно вдигаше пръст към звънеца, когато вратата се отвори. В преддверието стоеше Едгар Хайли.

Скот заговори пръв.

— Доктор Хайли?

— Да? — Тонът беше студен и въпросителен.

— Доктор Хайли, аз съм Скот Майерсън, областният прокурор на Вали. Имаме разрешително за обиск на това жилище и е мой дълг да ви уведомя, че сте заподозрян в насилствената смърт на Ванджи Луис, Една Бърнс и доктор Емет Сейлъм. Имате право да се консултирате с адвокат. Можете да откажете да отговаряте на въпроси. Всичко, което кажете, може да бъде използвано против вас в съда.

Заподозрян. Те не бяха сигурни. Не бяха намерили Кейти. Всичките им улики явно бяха само косвени. Отстъпи встрани и отвори по-широко вратата, за да ги пусне да влязат. В гласа му прозвуча сдържан гняв.

— Не разбирам причините за това натрапване, но, моля, заповядайте, господа. Ще отговоря на всичките ви въпроси. Домът ми е на ваше разположение за обиск. Но трябва да ви предупредя, че когато се консултирам с адвокат, то ще бъде, за да заведа дело срещу областната прокуратура и срещу всеки един от вас лично.

Когато напусна болницата в Девън, той заплаши със съд, в случай че от разследването изтече и една дума. И в по-голямата си част то бе запазено в тайна. Впоследствие успя да види досието си в клиниката „Кралица Мери“ в Ливърпул и там не се споменаваше нито дума по този въпрос.

Съвсем съзнателно ги отведе в библиотеката. Знаеше, че представлява внушителна фигура, седнал зад масивното бюро в якобински стил. Беше изключително важно да ги обезкуражи, да им попречи да задават въпроси по същество.

С жест, който трудно скриваше презрението му, той им посочи кожения диван и креслата. Прокурорът и доктор Каръл седнаха, другите двама мъже останаха прави. Скот му подаде напечатания текст на предупреждението „Миранда“. Той го подписа с явна неприязън.

— Ще започнем с обиска — каза по-възрастният детектив учтиво. — Къде държите медицинската си документация, доктор Хайли?

— В кабинета си, разбира се — отвърна той рязко. — Но, моля, уверете се сами. Убеден съм, че ще го сторите. В това бюро има чекмедже с папки, съдържащи лична документация. — Той стана, отиде до бара и си наля „Чивас Ригал“ в голяма кристална чаша. Бавно добави няколко кубчета лед и газирана вода. Не спази ритуала да предложи питиета и на останалите. Ако бяха дошли само няколко минути по-рано, той все още щеше да държи папката на Кейти в чекмеджето на бюрото си. Те бяха опитни следователи. Можеха да забележат двойното дъно на това чекмедже, но никога нямаше да открият сейфа… освен ако не разбиеха цялата къща.

Настани се на един стол с висока облегалка и тапицерия от рипсено кадифе недалече от камината. Отпиваше от скоча си и ги наблюдаваше студено. Когато влезе в библиотеката, мисълта му беше така ангажирана, че изобщо не забеляза огъня, който Хилда беше напалила за него. Гореше великолепно. По-късно щеше да си донесе тук яйцата с топено сирене и виното.