Престпен експеримент

Спалнята бе внимателно почистена с прахосмукачка с надеждата да се намери косъм, който не принадлежи на Ванджи или Крис. Както Фил каза:

Във всяка къща има косми от външни хора — съседи, гости, който и да е. Непрекъснато си ръсим космите къде ли не. Но повечето хора не пускат дори близки приятели в спалнята си. Тъй че, намериш ли косъм, който не принадлежи на хората, спящи в тази спалня, имай едно наум.

Особено внимание беше отделено на рафтовете в гаража. Те бяха отрупани с обичайните полупразни кутии с боя и терпентин, с разни градински инструменти, маркучи, препарати против насекоми и плевели. Фил изръмжа с раздразнение, когато закачи якето си на някаква вила. Единият й рог стърчеше извън рафта, а дръжката й беше мушната между стената и голяма кутия с боя. Когато се наведе да откачи ръкава си, забеляза на острието малко парченце басма.

Тази щампа. Беше я виждал някъде наскоро. По-избелял индийски памучен плат на райета. От роклята, с която беше облечена Ванджи Луис в деня на своята смърт.

Той извика полицейския фотограф на място, в гаража.

— Фотографирай ми това — каза той и посочи инструмента. — Искам парченцето плат в едър план.

След това внимателно откачи парцалчето от вилата и го прибра в един плик.

Вътре в къщата Чарли внимателно преглеждаше бюрото във всекидневната. Странно, помисли си той. Можеш да добиеш много точна представа за хората от начина, по който си пазят документите. Очевидно Крис Луис бе водил цялото счетоводство на семейството. Чековете бяха внимателно попълнени, балансът — точен до последното пени. Явно сметките се плащаха веднага, щом дойдеха. В дълбокото чекмедже на бюрото бяха наредени изправени няколко папки, означени по азбучен ред: „Америкън Експрес“, „Банк Америкард“, Федеративна служба за приемане на телефонни обаждания, застраховки, лична кореспонденция.

Чарли протегна ръка към папката с писмата. Бързо ги прехвърли. Крис Луис поддържаше редовна кореспонденция със своята майка. Благодаря много за чека, Крис. Не трябваше да бъдеш толкова щедър. Това беше писано само преди две седмици. Едно писмо от януари започваше така: Купих на татко ти телевизор за спалнята и той му се радва много. Едно от миналия юли: Новата климатична инсталация е истинска благодат.Макар и разочарован, че не е намерил по-важни лични сведения, Чарли с неохота призна, че Кристофър Луис е любящ и щедър син за своите възрастни родители. Той прочете писмото на майка му с надеждата да открие някаква информация за отношенията между Ванджи и Крис: Съжалявам, че Ванджи не се чувства добре, по-нататък: Понякога жените наистина карат трудна бременност, и после: Кажи на Ванджи, че се тревожим за нея.

По обяд Чарли и Фил решиха да оставят другите от екипа да довършат обиска, а самите те да се върнат в канцеларията на прокуратурата. Трябваше да посрещнат самолета на Крис Луис в шест часа. Бяха изключили всяка възможност за насилствено проникване в апартамента. Следи от цианкалий не бяха намерени нито в къщата, нито в гаража. Съдържанието на стомаха на Ванджи показваше, че в понеделник е яла нещо съвсем леко — вероятно препечена филийка и чай около пет часа. Нова франзела хляб в кутията и липсващи две филийки. Мръсните съдове в миялната машина бяха достатъчно показателни — единствена чиния за ястие, чашка с чинийка, съд за салата — вероятно още от неделя вечер; чаша за плодов сок и порцеланова чаша — закуската от понеделник; порцеланова чаша и чиния с трохи от препечена филийка — от вечерята.

Очевидно в неделя Ванджи бе вечеряла сама. Никой не беше ял с нея и в понеделник вечерта. Голямата чаша за кафе не беше там във вторник сутринта.

Явно по някое време, след като тялото е било намерено, Крис Луис си бе правил нес кафе.

Алеята и площта около къщата бяха претърсени най-грижливо. Не беше открито нищо необичайно.

— Ще се занимаваме с това цял ден, но поне няма да пропуснем нищо — каза Чарли рязко. — И освен констатацията, че си е разпрала роклята на онази вила, ще приключим с една голяма кръгла нула. Чакай малко. Още не сме проверили за съобщения в службата за приемане на телефонни обаждания.

Той намери номера в папката на бюрото, набра го и се представи.

— Проверете дали има оставено някакво съобщение за капитан Луис или госпожа Луис от понеделник насам — нареди той.

Извади химикалката си и започна да записва. Фил надничаше през рамото му. Понеделник, 15 февруари, 4 часа следобед. Обаждане от „Нортуест Ориент Резървейшън“. Потвърждение за госпожа Луис — полет 235 от 4:10 часа следобед от летище „Ла Гуардия“ до „Туин Ситис ъв Минеаполис“, Сейнт Пол, за вторник, 16 февруари.

Фил подсвирна тихо. Чарли попита:

— Госпожа Луис получила ли е това съобщение?

Той отдалечи малко слушалката от ухото си, така че Фил също да чува:

— О, да — отвърна телефонистката. — Бях дежурна в понеделник вечерта и й го предадох лично около седем и половина — категорична беше жената. — В гласа й прозвуча облекчение. Всъщност тя възкликна: „О, слава богу!“

— Добре — каза Чарли. — Какво друго имате?

— Понеделник, 15 февруари, 9:30 вечерта. Доктор Фукито моли госпожа Луис веднага щом се прибере, да му се обади вкъщи. Каза, че имала домашния му телефон.

Чарли повдигна вежди.

— Това ли е всичко?

— Само още едно — отвърна служителката. — В десет часа в понеделник вечерта се обади някоя си госпожица Една Бърнс. Искаше госпожа Луис да й позвъни непременно, без да се притеснява от късния час.

Чарли си драскаше триъгълници, докато телефонистката го уведомяваше, че няма други съобщения нито за вторник, нито за сряда. Знаела обаче, че във вторник е имало едно обаждане и че разговорът е бил проведен от капитан Луис.

— Точно се канех да отговоря, когато той вдигна — обясни тя. — И аз веднага се изключих.

В отговор на въпроса на Чарли тя потвърди, че госпожа Луис не е разбрала нито за обаждането на доктор Фукито, нито за това на госпожица Бърнс. Госпожа Луис не се е обаждала в службата след седем и половина в понеделник вечерта.

— Благодаря ви — каза Чарли. — Бяхте много отзивчива. Вероятно ще поискаме пълен опис на съобщенията, които сте приели за семейство Луис за известен период от време, но ще се свържем с вас по-късно.

Той остави слушалката и погледна Фил.

— Да тръгваме. Скот няма да има търпение да чуе всичко това.

— И как го разбра? — попита Фил.

Чарли изръмжа.

— Ами че как? В седем и половина вечерта в понеделник Ванджи Луис все още е възнамерявала да лети за Минеаполис. Два-три часа по-късно вече е била мъртва. В десет часа вечерта Една Бърнс е имала важно съобщение за Ванджи. На следващата вечер Една е мъртва и последният човек, който я е видял жива, я е чул да разговаря с Крис Луис и да му заявява, че трябва да съобщи нещо в полицията.

— А какво ще кажеш за този японец — психиатъра, който се е обадил на Ванджи в понеделник вечерта? — попита Фил.

Чарли сви рамене.

— Кейти разговаря с него вчера. Може би тя ще може да ни предложи някакъв отговор.

29

За Кейти вечерта в сряда изглеждаше безкрайна. Легна си веднага щом се върна от апартамента на Една, като не забрави да вземе едно от хапчетата, които й беше дал доктор Хайли. Спа неспокойно, подсъзнанието й беше обсебено от образа на Ванджи, който се носеше през съня й. Преди да се събуди, този сън се разми в друг: лицето на Една така, както беше изглеждало в смъртта; доктор Хайли и Ричард, надвесени над нея.

Събуди се с мъгляви, тревожни въпроси, които й се изплъзваха, отказваха да застанат на фокус. Старата черна износена шапка на баба й. Защо мислеше за нея? Естествено. Заради онази смачкана обувка, която Една очевидно ценеше; онази, която държеше при бижутата си. Това беше. Но защо само една?

Стана от леглото с гримаса. Имаше чувството, че през нощта болките по цялото й тяло се бяха увеличили. Коленете й, целите в синини от удара в контролното табло, сега бяха дори по-сковани, отколкото веднага след катастрофата. Слава богу, че Бостънският маратон не е днес, помисли си тя унило. Никога нямаше да спечеля.