Престпен експеримент

Как можеше човек, когото бе срещала само веднъж, да й направи такова впечатление? Нима се дължеше само на това, че Една бе толкова добра, така искрено загрижена за пациентите? В повечето случаи хората бяха безразлични и твърде неангажирани. В този единствен разговор с Една миналия месец за Кейти се бе оказало съвсем лесно да й разкаже за Джон.

И Една беше разбрала. Беше казала: „Зная какво е да гледаш как някой умира пред очите ти. От една страна ти се иска мъката за него да свърши веднъж завинаги. Но от друга страна, не можеш да приемеш мисълта, че ще го изгубиш безвъзвратно.“ Тя самата бе изстрадала последиците от такава загуба. „Когато мама и татко починаха, всички мои приятели казаха: Сега вече си свободна, Една.“ А аз ги попитах: „Свободна за какво? Обзалагам се, че ти си се почувствала по същия начин.“

За доктор Хайли Една я уверяваше: „Няма да намериш по-добър специалист за какъвто и да било гинекологичен проблем. Затова се дразня толкова, когато чуя да го критикуват. И всички тези хора, които си водят статистика на неуспешните случаи! Нека ти кажа, бих ги застреляла със собствените си ръце! Това е бедата, когато другите започнат да те мислят за Господ. Смятат, че можеш да направиш невъзможното. Казвам ти, един лекар днес загуби ли пациент, трябва сериозно да се притеснява. И нямам предвид само гинеколозите, а и геронтолозите. Май вече никой не трябва да умира.“

Какво искаше да й каже Чарли с това, че снощи Една е позвънила на Крис Луис? На практика той намекваше, че не е изключена и двойна игра.

— Не вярвам! — възкликна гласно Кейти, докато завиваше от шосе номер 4 към „Еджривър“.

Вероятно Една се бе обадила, за да изрази своите съболезнования. Нима Чарли искаше да каже, че по някакъв начин тя бе заплашила Крис Луис?

Бегло си спомняше жилищната кооперация и успя лесно да я намери. Помисли си, че в сравнение с другите апартаменти този бе някак запуснат. Когато продаде къщата, вероятно за известно време ще се премести в някой висок блок. Имаше сгради с изглед към Хъдзън с великолепни апартаменти с тераси. Щеше да бъде интересно да е близо до Ню Йорк. Вероятно тогава повече ще й се иска да ходи на театри, по музеи. Когато продам къщата, помисли си тя. В кой момент „ако“ става „когато“?

Чарли й беше казал, че апартаментът на Една е последният в сектора с номера от 41 до 60. Обясни й, че трябва да завие зад този ред и да паркира. Тя намали, осъзнавайки, че някаква кола беше навлязла в алеята от другото шосе и се готвеше да спре на същия паркинг пред нея. Беше черна, средна по размер. За момент шофьорът се поколеба, после избра първото свободно място вдясно. Кейти зави покрай него. Ако апартаментът на Една беше последният вляво, ще се опита да спре по-близо. Откри едно свободно място точно отзад и паркира. Излезе от колата, като си даваше сметка, че би трябвало да се намира точно пред задния прозорец на Една. Стъклото беше повдигнато два-три сантиметра. Транспарантът беше дръпнат на височината на едно растение в саксия. От вътрешността на апартамента се процеждаше приглушена светлина.

Кейти си помисли за гледката от прозорците на спалнята си. Те гледаха към малко езеро в гората зад къщата. А Една беше съзерцавала паркинга и една ръждива телена ограда. Въпреки това беше споделила с Кейти колко си харесва апартамента, колко бил уютен.

Кейти чу зад себе си стъпки и бързо се обърна. На безлюдния паркинг всеки звук отекваше някак зловещо. Покрай нея се мярна фигура, самотен силует, очертан от приглушената светлина на единствената лампа.

Стори й се някак познат.

— Извинете, надявам се, че не съм ви изплашил — интелигентен тембър с лек английски акцент.

— Доктор Хайли!

— Госпожо Де Мейо. Не очаквахме да се видим толкова скоро и при такива трагични обстоятелства.

— Значи вече знаете. От моя кабинет ли ви се обадиха, докторе?

— Мразовито е. От тук. Да минем по тази пътечка покрай блока. — Леко докосна лакътя й, след което я последва по пътечката. — Обади ми се госпожа Фицджералд. Ужасно е разстроена и ме помоли да дойда. Не знам никакви подробности за онова, което се е случило.

— Аз също — отвърна Кейти. Точно завиваха покрай сградата, когато чуха зад себе си стъпки.

— Кейти!

Тя усети как за миг пръстите на доктора увеличиха натиска върху лакътя й и после се отпуснаха, когато тя погледна назад.

Беше Ричард. Тя се обърна и изпита почти абсурдна радост, че го вижда. Той я хвана за раменете и я притегли към себе си. После ръцете му се отпуснаха.

— Скот ли те откри?

— Не. Аз сама потърсих Една — чиста случайност. О, Ричард, това е доктор Едгар Хайли. — Тя бързо представи двамата мъже един на друг и те се ръкуваха.

Какъв абсурд, помисли си Кейти. Аз тук ги запознавам, а на няколко метра там вътре една жена лежи мъртва.

Чарли ги пусна в апартамента. Изглежда, изпита истинско облекчение, че ги вижда.

— Твоите хора трябва да пристигнат след няколко минути — обърна се той към Ричард. — Направихме снимки, но бих искал ти също да погледнеш.

Кейти бе свикнала със смъртта. В работата си непрестанно ставаше свидетел на внушаващи ужас жертви на кървави престъпления. Обикновено беше способна да се разграничи от емоционалния аспект и да се съсредоточи върху юридическата част на насилствената смърт.

Но беше различно да види точно Една сгърчена до радиатора в памучна нощница като тази, с която навремето майка й не се разделяше. Да види хавлиения халат, който толкова приличаше на онези, които майка й обикновено купуваше от „Мейси“, както и категоричните доказателства за самота — филийките, консервираната шунка, празната чаша от коктейл.

Една беше толкова ведър човек. За нея този бедно обзаведен апартамент въплъщаваше някакво малко измерение на щастието, а дори и той я беше предал — беше станал сцена на насилствената й смърт.

Гъртруд Фицджералд седеше до старомодното велурено канапе в отсрещния край на Г-образната стая, където тялото не се виждаше, и тихо ридаеше. Ричард отиде направо в малката трапезария, за да огледа мъртвата. Кейти се приближи до госпожа Фицджералд и седна до нея на канапето. Доктор Хайли я последва, придърпвайки един стол с дървена облегалка.

Гъртруд се опита да поведе разговор с тях.

— О, доктор Хайли, госпожо Де Мейо, не е ли ужасно, просто ужасно?

Думите причиниха нов пристъп на хълцания. Кейти нежно прегърна треперещите рамене.

— Съжалявам, госпожо Фицджералд. Зная, че бяхте близка с госпожица Бърнс. Винаги беше толкова мила. Толкова забавна. Все ме караше да се смея. Може би имаше тази малка слабост. Всеки си ги има, а и тя никого не притесняваше с нея. О, доктор Хайли, на вас тя също ще ви липсва.

Кейти наблюдаваше как докторът се приведе към Гъртруд със сериозно лице.

— Без съмнение, госпожо Фицджералд. Една беше прекрасен служител. Толкова се гордееше с работата си. Често се шегувахме с доктор Фукито, че докато пациентките дойдат при нас, тя така ги успокояваше, че можеше спокойно да му вземе хляба.

— Докторе — изхлипа Гъртруд, — аз им казах, че сте идвали тук. Казах им го. Вие знаехте мъничкия проблем на Една. Просто е глупаво да се допуска, че не е паднала. Защо някой ще иска да й причини зло?

Доктор Хайли погледна Кейти.

— Една страдаше от ишиас и когато трябваше да бъде на легло, аз понякога й оставях работа за вкъщи. Разбира се, не повече от три или четири пъти. Веднъж, когато уж беше болна, минах неочаквано и тогава разбрах, че всъщност тя има сериозен проблем с алкохола.

Кейти плъзна поглед встрани и осъзна, че Ричард е свършил с огледа на трупа. Стана, отиде при него и погледна Една. Мълчаливо се помоли:

„Дай й вечен покой, о, Господи! Нека легиони от ангели я поздравят. Нека я отведат там, където цари отдих, мир и светлина.“

Като преглътна буцата, която внезапно бе заседнала в гърлото й, тя попита Ричард какво е установил. Той сви рамене.

— Докато не видя каква е фрактурата, бих могъл да кажа, че всичко е възможно. Без съмнение ударът е бил доста силен, но при положение, че е била пияна… а това е очевидно — може да се е препънала, когато се е опитвала да стане. Била е доста тежка жена. От друга страна, има голяма разлика между това да те блъсне кола или влак. Ето тази разлика трябва да преценим.