Престпен експеримент

— Някакви белези от насилствено влизане в апартамента? — обърна се Кейти към Чарли.

— Нищо. Но тези ключалки са такива, че спокойно можеш да си отвориш с най-проста кредитна карта… А ако е била толкова пияна, колкото си мислим, би могъл да я нападне всеки.

— А защо му е на някой да я напада? И какво се опитваше да ми кажеш за капитан Луис?

— Жената на домакина — казва се Гейна Крупшак — е приятелка на Една Бърнс. Работата е, че е била с госпожа Фицджералд, когато са намерили тялото. Освободихме я да си ходи точно преди вие да дойдете. Много е разстроена. Както и да е, снощи тя дошла тук около осем часа. Каза, че Една вече била солидно почерпена. Останала до осем и половина, после решила да извади шунката с надеждата, че Една все пак ще хапне нещо и ще поизтрезнее. Една й разказала за самоубийството на Ванджи Луис.

— Какво точно й е разказала?

— Нищо особено. Просто споменала името на Ванджи и колко била хубава. После госпожа Крупшак отишла в кухнята и от там чула, че Една набира някакъв номер. Наричала онзи, с когото разговаряла, капитан Луис и му казала, че на следващия ден трябвало да разговаря с полицията. А сега слушай внимателно. Крупшак се кълне, че чула как Една обяснява на Луис пътя до нейния апартамент, след което споменала нещо за Прекрасния принц.

— Прекрасния принц?

Чарли сви рамене.

— И аз се учудих, но свидетелката е категорична.

Ричард каза:

— Явно, че ще третираме случая като потенциално убийство. Започвам да се съгласявам с предположението на Скот за Крис Луис. — Той отправи поглед към всекидневната. — Госпожа Фицджералд изглежда съвсем съсипана. Приключи ли разговора с нея, Кейти?

— Да. В момента тя не е в състояние да отговаря на въпроси.

— Ще повикам една от колите да я откара у тях — предложи Чарли. — А някое от момчетата може да ги последва с нейната.

Кейти си помисли: „Не вярвам, че Крис Луис може да причини това на Една, не вярвам, че е убил и собствената си съпруга.“ Озърна се:

— Сигурни ли сте, че нищо ценно не липсва?

Чарли сви рамене.

— То всичко тук ще се разпродаде и на битпазар за не повече от четиридесет долара. Портфейлът й е в джоба. Вътре има осемнадесет долара. Кредитни карти. Обичайните неща. Не личи да е пипано нещо, за тършуване пък да не говорим.

— Добре. — Кейти се върна при доктор Хайли и Гъртруд. — Госпожо Фицджералд, сега ще наредим да ви закарат до дома ви — каза тя нежно.

— Какво ще направят с Една?

— Трябва да изследват степента на нараняванията по главата. Не мисля, че ще опитат нещо повече. Ако съществува и най-малката възможност някой да е причинил това на Една, ние трябва да я установим. Помислете за това като за начин да покажем, че ценим нейния живот.

Жената подсмръкна.

— Май че сте права. — Отправи поглед към лекаря. — Доктор Хайли, проявих ужасно нахалство, че ви повиках тук. Съжалявам.

— Няма за какво. — Бръкна в джоба си. — Донесох тези успокоителни, в случай че имате нужда от тях. След като ще ви закарат с кола, вземете едно още сега.

— Ще донеса чаша вода — каза Кейти. Отиде до умивалника в банята. Банята и спалнята бяха от другата страна на малко коридорче. Докато пускаше водата, тя си помисли колко й е неприятно, че Крис Луис излиза на преден план като основен заподозрян в две убийства.

Отнесе чашата на Гъртруд и отново седна до нея.

— Госпожо Фицджералд, просто за да сме спокойни, искаме да знаем съществува ли някаква възможност Една да е била обрана? Знаете ли дали е притежавала някакви скъпоценности… може би бижута?

— О, тя имаше един пръстен и брошка, с които толкова се гордееше. Слагаше ги само по специални поводи. Не зная къде ги държеше. Виждате ли, това е първият път, в който идвам тук. О, чакайте малко. Докторе, сетих се, че Една ми спомена, че когато сте идвали тук, тя ви е показала къде си държи ценните неща. Вероятно можете да помогнете на госпожа Де Мейо.

Кейти се взря в студените сиви очи. Неприятно му е, помисли си тя. Ядосан е, че е тук. Не желае да бъде част от всичко това.

Дали Една не беше харесвала доктора като мъж, внезапно си помисли тя. Беше ли преувеличила, докато разправяше колко пъти й оставял работа? Може би дори беше намекнала на Гъртруд, че той проявява някакъв интерес към нея? Не е изключено да е измислила тази малка любовна история, да си е фантазирала възможна връзка с него, без дори да й е минавало през ума, че изкривява истината? Ако е така, няма нищо чудно, че госпожа Фицджералд се е втурнала да го вика, нищо чудно, че сега изглежда силно объркан и притеснен.

— Нямам представа за какви тайни места става въпрос — каза той с надменен тон, в който звучеше зле прикрит сарказъм. — Наистина веднъж Една ми показа един пръстен и брошка, които държеше в някаква кутия в чекмеджето на нощното си шкафче. Това трудно може да се нарече скришно място.

— Бихте ли ми показали, докторе? — помоли Кейти.

Двамата прекосиха малкото коридорче и влязоха в спалнята. Кейти светна лампата, евтина тумбеста стойка от червеникавокафяво стъкло с нагънат хартиен абажур.

— Беше тук — каза й той, посочвайки чекмеджето на нощното шкафче вдясно от леглото.

Като си служеше само с връхчетата на пръстите си, Кейти отвори чекмеджето. Знаеше, че по всяка вероятност апартаментът ще бъде щателно претърсен за доказателства и че щяха да бъдат повикани експертите по вземане на отпечатъци.

Чекмеджето се оказа неочаквано дълбоко. Кейти бръкна в него и извади синя пластмасова кутия за бижута. Когато вдигна капака, звънка мелодия като от латерна разкъса тягостната тишина. В кадифените гнезда се гушеха малка брошка и тънък диамантен пръстен.

— Това са съкровищата, предполагам — каза Кейти, — а наличието им, доколкото разбирам, отхвърля възможната версия за грабеж. Ще задържим тези неща, докато установим кои са най-близките й родственици. — Понечи да затвори чекмеджето, после се спря и погледна в него. — О, докторе, вижте! — Бързо остави кутията за бижута на леглото и отново бръкна в чекмеджето. — Майка ми пазеше старата черна шапка на своята майка по сантиментални причини — каза тя. — Една вероятно е правела същото.

Тя дърпаше някаква вещ, опитваше се да я извади и когато успя, я вдигна, за да може докторът да я види.

Беше кафява мокасина, много изцапана и ужасно износена, разкривена и изтъркана. Лява.

Доктор Хайли се втренчи в нея, а Кейти каза:

— Вероятно е била на майка й. След като я е държала тук при тези трогателни бижута, вероятно я е смятала за истинска ценност. О, докторе, ако вещите за спомен можеха да говорят, щяхме да чуем доста истории, нали?

28

В четвъртък, точно в осем часа сутринта, следователският екип на отдел „Убийства“ към областна прокуратура Вали спря пред дома на семейство Луис. Шестчленната група се оглавяваше от Фил Кънингам и Чарли Нюджънт. Детективите, отговарящи за отпечатъците от пръсти, бяха предупредени да обърнат специално внимание на спалнята, голямата баня и кухнята. Вероятността да намерят отпечатъци, които не принадлежат на Крис или Ванджи Луис, беше почти нищожна. Но докладът на лабораторията беше повдигнал друг въпрос. Отпечатъците на Ванджи бяха по голямата чаша, която се търкаляше до нея, проблемът беше в положението на някои от тях. Ванджи не беше левичарка. Когато е слагала кристалчетата цианкалий в чашата, за нея би било естествено да я държи с лявата ръка и да изсипва с дясната. Но върху чашата имаше само отпечатъци от пръстите на дясната й ръка. Това беше поредният неясен и тревожен факт, който още повече дискредитираше привидното самоубийство.

Когато беше намерено тялото, аптечките в двете бани и в гостната бяха щателно претърсени. След това беше извършен и втори прецизен оглед. Всяко шишенце се отваряше и помирисваше. Но горчивият дъх на бадеми, който търсеха, не бе открит никъде.

Чарли каза:

— Все пак трябва да е държала цианкалия в нещо.

— Освен да е носела само количеството, което е използвала в чашата, а после да е хвърлила пликчето или капсулата в тоалетната? — предположи Фил.