Тайната на Торинската плащаница

Мици се намръщва:

– Мислиш, че е била свързана с организираната престъпност?

– Възможно е. Представи си за момент, че е жена на някой мафиот и той я е спипал в изневяра. – Ник хваща Мици за ръката и ѝ помага да се изкачи. – Първо, тя отказва да назове виновника, после се пречупва и се оказва, че любовникът е братът или най-добрият приятел на съпруга рогоносец. Бум! – Ник плясва с ръце. – Кръстникът се отдава на емоциите. Решава, че единственото решение е да прати някого да я обезобрази и очисти.

– Много извратено въображение имаш.

– Ти си ме учила.

Ник поглежда зад нея към широкия кей, водещ до покритата с червени керемиди ъглеста сграда в края. От двете страни, точно над водата, преминава четирирелсов метален парапет. Последната метална пречка достига до гърдите на Каракандес. Беше прав. Ако отиде с кола до там, човек лесно би могъл да прехвърли труп през парапета.

Мици кляка.

– Има много следи от гуми. – Посочва участъка пред себе си. – И добър слой пясък, който е запечатал следи от всичко, което е минавало оттук наскоро.

– Ако дойдеш нощем, няма да ти направи впечатление. Ще изпратя униформени да отцепят района, и криминалистите да вземат отпечатъци.

Ник вдига телефона си и сяда на парапета, докато говори.

Мици изважда малкия фотоапарат, който винаги носи, и прави няколко снимки. Понякога техниците пристигат твърде късно и някои улики вече са изчезнали. По-добре сама да вземе мерки, за да не съжалява после.

Десет минути по-късно се появяват дебел червендалест полицай с мокра от пот униформа и млад криминален фотограф. Докато Мици ги инструктира, Ник се отдалечава на няколко метра и се заглежда във вълните, разбиващи се в основата на кея. Бълбукащата пяна образува различни картини. Абстрактни сцени, отворени за интерпретация. Някой може да види препускащи коне, викинги или морски богове.

Ник вижда съпругата и невръстния син, които изгуби.

Лежат в море от собствената си кръв. С очи, белнати като развалени стриди.

И всеки път, когато ги види – когато неочакваната им поява сломи сърцето му – той не прави нищо, за да прогони образите им, нищо, за да отклони чувството на вина.

Каролина го бе помолила да излезе за малко с количката. Макс плачеше и кратка разходка из квартала щеше да го успокои. Ник обаче говореше по телефона – спешно обаждане от службата в почивния му ден. На Каролина ѝ беше писнало да чака и накрая бе излязла без него. Отбила се в кварталния магазин. Ако Ник беше там, щеше да е различно. Щеше да овладее ситуацията – наркоман, опитващ се да ограби касата, нервен и уплашен, жива бомба със закъснител, готова да избухне. Малоумният собственик се направил на мъж и грабнал пистолета, закрепен с тиксо под щанда; клиентите изпаднали в паника и се разбягали с писъци.

Било истинско клане. След като видял оръжието в ръцете на продавача, наркоманът избил всички. Бил като хипнотизиран. Полицаите го заварили да стои като вцепенен сред труповете. Моментната лудост на една отрепка бе погубила десетина порядъчни граждани и бе почернила живота на близките им.

– Ако убиецът е изхвърлил трупа оттук, сигурно не е местен – отбелязва Мици.

– Какво? – мислите на Ник все още са там – в събитията отпреди три години

– Океанът. – Тя посочва над парапета, за да привлече вниманието му. – Тук е прекалено плитко. Вероятно престъпникът си е мислил, че е по-дълбоко. Мислел е, че като я изхвърли тук, трупът ще изчезне завинаги.

– Може да е имало прилив. – Мозъкът на Ник най-после заработва в една и съща часова зона с тялото. – Или пък не го е интересувало. Може би е искал да се отърве от трупа само колкото да се измъкне от града.

– Добър си – казва тя с усмивка, разкриваща защо преди десет години всички полицаи в участъка все търсеха повод да се навъртат около бюрото ѝ. – Ще ми липсваш, когато отидеш да хващаш омари за „Смъртоносен улов“¹.

Ник се засмива:

– По „Дискавъри“ не дават ли други предавания освен тази глупост?

– Другите не са интересни.

Двамата тръгват един след друг по самия ръб на кея, покрай парапета, за да не тъпчат отпечатъците от гуми. Ник закрива очите си с ръка и бавно оглежда аквариума и океаноложката лаборатория. Накрая забелязва каквото търси.

– Камери за наблюдение на приливите. – Посочва две малки камери, монтирани на високи стълбове. – Предават кадри онлайн.

– Убий ме, ако животът ми стане толкова скучен, че да реша да ги гледам.

– За всеки има по нещо, Миц. – Ник посочва друг стълб, на който е монтирана охранителна камера. – Тази е повече по твой вкус. – Прави знак с ръка като водещ на телевизионен магазин, рекламиращ купчина боклуци, които можете да купите само ако позвъните в следващите десет минути. – Специален канал за красиви и талантливи полицайки от Лос Анджелис с участието – да се надяваме – на убиеца на Дамата с големия пръстен.

¹ Американска риалити програма за лова на кралски краб (голям кралски рак) в Берингово море. Уловът му се счита за една от най-смъртоносните професии. – б. р.

5.

КЪСНО СЛЕДОБЕД

Ейми Чан облича престилка, слага си гумени ръкавици и влиза в новообзаведената морга. Помещението е бездушно подземие от неръждаема стомана, осветено от слаби зелени и сини лампи. Стоманени хладилни камери, умивалници, колички, табли и инструменти обграждат голяма маса за аутопсии по средата – с грубовати кранове и зловещи отточни дупки, последни двери за кръвта и телесните течности на покойниците. Прекалено много мрачен смъртоносен метал за вкуса на Ейми. Пълна противоположност на спретнатото моминско жилище на трийсет и две годишната патоложка, където единствената стомана са ножовете в красивата кухня с голям прозорец, гледащ към малка, добре поддържана градина.

Преминала пълен ремонт преди по-малко от седмица, моргата вече мирише на дезинфекциращи препарати. Ейми поглежда съчувствено плътта и кокалите, проснати върху масата. За нея тленните останки все още са човешко същество – отчаяна жена, разчитаща на нейната експертна помощ.

– Коя си ти? Какво можеш да ми кажеш, скъпа? Какви тайни имаш да ни разкриеш?

Дори от пръв поглед е очевидно, че жертвата е изпитала непоносима болка, преди да умре. Всички рани са нанесени преди смъртта. Устните ѝ са разцепени, липсват зъби, на мястото на лявото око зее ужасяваща дупка – смразяващо кръвта свидетелство за мъченията, на които е била подложена.

Ейми разчиства работното си място. Наглася монтирания на тавана двоен операционен прожектор и слага на главата си малка походна камера, за да заснеме в близък план всичко, което ще види и каже по време на аутопсията.

– Жертвата е добре поддържана жена на около четиридесет или петдесет. Преди смъртта е получила тежки лицеви наранявания, при които е загубила лявото си око и двата горни резеца.

Ейми се вглежда в две груби натъртвания от двете страни на лицето.

– Има следи от наскоро извършена пластична операция, все още незараснали белези от лифтинг около ушите и врата.

Ейми осъзнава, че жертвата вероятно е възлагала големи надежди на тази по-благоприятна среща със стоманеното острие, очаквала е да изглежда по-млада и по-привлекателна. В гласа ѝ прозвучава състрадание:

– Нараняванията по двете бузи не са от козметични процедури, причинени са от удари – най-вероятно с вътрешната и с обратната страна на дланта. – Ейми се навежда, за да разгледа по-добре. – От лявата страна има следи от силен удар, вероятно от юмрук. Тъканта е цепната до самата кост.

Патоложката насочва вниманието си към врата.

– Жертвата е изгубила много кръв от хоризонтален седемсантиметров прорез през сънните артерии. Тази рана е причинила смъртта. Дори да беше преживяла кръвозагубата, щеше да умре от въздушна емболия.

Прецизността на прореза прави впечатление на Ейми. Убиецът не се е колебал. Бил е уверен, безмилостен.

Ейми вдига ръцете на мъртвата, пръстите ѝ са с добре оформен маникюр. Патоложката вече е изрязала ноктите за анализ на микроследи и е взела отпечатъци от пръстите.