Тайната на Торинската плащаница

Лицето на Сара придобива яркочервен цвят. Посяга към маса, покрита със сценарии, взема две копия и ги подава на двамата гости:

– Сцената, която предстои да бъде заснета, е веднага след екзекуцията на Христос.

В този момент мъжки глас извиква:

– Начало!

Двамата полицаи се зачитат в сценария.

ЕКСТЕРИОР. Къщата на Пилат. Нощ. Сградата е осветена от ярки факли в тучна зелена градина. Центуриони патрулират пред портата.

КАДЪР ОТВИСОКО, БАВНО ПРИБЛИЖАВА ПАРАДНИТЕ КОЛОНИ. СМЯНА НА КАДЪРА КЪМ...

ИНТЕРИОР

ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ седи на червено кресло със златни орнаменти върху висок подиум както подобава на поста му. Вдига неспокойно глава (поглежда в лявата камера) в момента, в който СЛУГА (извън кадър) обявява с официален тон:

СЛУГА

Никодим от фарисеите и Йосиф от Ариматея, господарю.

ПИЛАТ става и се усмихва пресилено. Слиза от подиума. Поглежда СЛУГАТА.

ПИЛАТ

Оставете ни. Всички вън.

ПИЛАТ се приближава до двамата мъже и прегръща Никодим, за когото знае, че е влиятелен човек, способен да му създаде сериозни проблеми или да му направи големи услуги.

ПИЛАТ (продължава)

Никодиме, пътеводна светлина на синедриона, за мен винаги е удоволствие да те видя, макар да подозирам, че не удоволствие те води в дома ми в този мъртъв час.

НИКОДИМ

Наистина не за удоволствие, а зарад мъртвите те безпокоя в това безбожно време...

(Посочва надясно)

... това е Йосиф от Ариматея. Чувал ли си за него?

ПИЛАТ

Чувал съм.

ПИЛАТ предпазливо оглежда облечения със скъпи дрехи младолик мъж и му подава ръка. Хващат се един друг за китките по римски обичай.

ПИЛАТ (продължава)

Ти си близък на мъжа, когото разпнахме – Исус от Назарет. Чичо на жената, твърдяща, че е непорочна и същевременно, че му е майка.

ЙОСИФ (предизвикателно)

Да, аз съм.

ПИЛАТ

Тогава не е нужно да ти обяснявам трудностите, пред които бях изправен – проблемите, които ми създаде твоят родственик.

ЙОСИФ (остро)

По римските закони тялото на екзекутирания трябва да остане в общ гроб една година, преди да бъде разрешено на роднините да го вземат.

ПИЛАТ

Такъв е обичаят.

ЙОСИФ поглежда Никодим за подкрепа.

ЙОСИФ

Аз искам да прекъсна този обичай. Искам да взема тялото сега и да го положа в моя гробница.

ПИЛАТ (възмутено)

Това ли искаш! Как можах да си въобразя, че този мъж ще ме остави на мира само защото вече мъртъв?

ЙОСИФ (без да обръща внимание на избухването му)

Имам пари, власт и влияние. Мога да ти дам в изобилие всичко, което поискаш. Моля те да размислиш.

НИКОДИМ (докосва ръкава на Пилат)

Послушай го. Нищо не ти струва да му дадеш трупа на този мъж.

ПИЛАТ (започва да крачи, изглежда угрижен)

Струва ми много. Отлично знаеш, Никодиме.

ЙОСИФ (следва ПИЛАТ по петите)

Никога няма да забравя тази услуга. Ще ти се отплатя богато.

ПИЛАТ (хваща се за брадичката)

Ето какво мога да направя. Можеш да вземеш твоя разпнат евреин, но трябва да остане в твоята гробница до изтичането на една година. Едва след това можеш да го предадеш на семейството му.

– Добре, стоп! Спрете тук! – извиква някъде отстрани мъжки глас с напевен скандинавски акцент. Анахронизъм, отдалечен на цели векове и континенти от разигралата се току-що сцена. – Благодаря. Свободни сте.

Сара Кени изглежда впечатлена, сякаш е станала свидетел на истинско чудо.

– Сега ще извикам господин Свенсон.

С лека походка тя се отдалечава, следвайки ехото от гласа на шведа, нетърпелива да се възползва от повода да поговори с него.

– Виж я само! Как ѝ блестят очите. – Мици проследява асистентката с поглед. – Толкова е влюбена, че да ти стане жал.

– Мислех, че основната ти цел е всички около теб да са влюбени – намръщен измърморва Ник.

– Не всички. Само колегите ми тъпанари, които продължават да живеят в миналото.

17

ЦЕНТРАЛЕН ЛОС АНДЖЕЛИС

Двайсет и четири годишната Ема Варли поглежда в огледалото над напуканите, мръсни умивалници в служебната тоалетна. Както безброй други жени преди нея, тя въздъхва при мисълта колко ѝ се иска нещата да са различни.

Вглежда се в голямото колкото нокът рождено петно с форма на ягода по средата на лявата си буза – същото, което според майка ѝ прилича на сладка трапчинка, същото, заради което търпеше непрекъснати подигравки и сочене с пръст от гаднярите в училище. Ако някога започне да печели добре, ще си направи операция. Дотогава ще прави всичко възможно да го замаскира с евтин фон дьо тен и пудра.

Сега, веднъж излъгала се да погледне отражението си, Ема вижда цял куп други неща, които не харесва в себе си: например гъстата кестенява коса, която едва достигнала някаква прилична дължина, започва да се извива на дребни къдрици, и тъмнокафявите очи, толкова късогледи, че за да вижда, трябва да носи дразнещи контактни лещи или очила с дебели колкото греди стъкла. Как ѝ се иска носът ѝ да беше по-малък, брадичката – по-изразена, а бузите – по-слаби.

Дори отдръпването от огледалото не помага. Застанала по-назад, тя си припомня, че гърдите ѝ са твърде малки, ханшът – твърде широк, а краката – твърде къси. Баща ѝ казва, че външният вид не е всичко – но в Ел Ей това изобщо не е вярно. Момичетата в работата ѝ се присмиват, превръщат живота ѝ в ад. Такива са гаднярки, че тормозят дори управителя. Свалят го и му се подиграват, дразнят го, като заголват ту гърда, ту крак, нарочно го подпитват за приятелката му, каквато знаят, че няма и вероятно никога не е имал. Наричат го Чироза.

Ема излиза от тоалетната ядосана и потисната както винаги. С наведена глава и засрамено закривайки рожденото петно с ръка, тя тръгва към изхода, за да глътне малко свеж въздух.

– Хей, гледай къде вървиш!

Сблъскала се е с Чироза и е направила и неговия ден толкова скапан, колкото своя. Бутнала е чашата от ръката му и горещото кафе се е разляло върху панталона и обувките му и в момента той подскача като опарен котарак.

– О, боже! Извинявайте!

Тя хуква след него, взема чашата от лявата му ръка и намокрените с кафе листове хартия от дясната.

– Ето, имам кърпички. Много съжалявам! – Оставя нещата му и изважда пакет салфетки от чантичката си. – Каква поразия! Страшно...

Той ѝ обръща гръб и ядосано се отдалечава към мъжката тоалетна.

– Боже господи! – изсъсква Ема и тропва гневно с крак.

Готова е да се разпсува и да оскубе цялата си скапана коса, но това не ѝ е в характера. Не е възпитана така. Поема дълбоко въздух и се опитва да се успокои. Дори да я уволнят, чудо голямо. И без това работата не струва.

18

„АНТЕРОНЪС ФИЛМС”, КЪЛВЪР СИТИ

Когато Матиас Свенсон се появява, Мици веднага разбира защо Сара Кени и вероятно всяка друга жена на снимачната площадка, е влюбена в него. На около трийсет и пет, той има гъста като лъвска грива руса коса, висок е вероятно около метър и деветдесет и несъмнено е бил викингски воин в някой от предишните си животи. Студените му сини очи и невероятно белите му зъби издават потаен хищник – жесток звяр с примитивен нагон, който несъмнено редовно задоволява.

– Матиас – представя се Свенсон, с протегната воинска ръка и добре отработена холивудска усмивка. – Аз съм режисьорът.

– Мици Фалън, полиция на Лос Анджелис. – Ръката ѝ се изгубва в огромната му длан. – Това е партньорът ми, Ник Каракандес.

Ник само кимва.

Мици поглежда любопитно режисьора: