Пророчеството Венеция

Сам Крайстър

ПРОРОЧЕСТВОТО ВЕНЕЦИЯ

В памет на Стюарт Уилсън.

Като любима приказка, която много обичаш и никога не забравяш.

ПЪРВА ЧАСТ

1

В НАШИ ДНИ

КОМПТЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС

Полунощ. През свалените прозорци на лъскавия черен буик дъни хип-хоп. Минувачите по все още мокрия от дъжда тротоар се обръщат да видят колата. Но Том Шаман не вижда и не чува нищо. Той е в транс. Вглъбен в мислите си.

Около метър и деветдесет висок, Том има сиви буреносни очи и гъста черна коса. Благодарение на работата, която му позволява да тренира по два часа всеки ден, телосложението му е на боксьор тежка категория.

В момента обаче и двегодишно дете може да го победи.

Току-що е излязъл от мизерния апартамент под наем на булевард „Алондра“, където една италианска емигрантка издъхна от рак пред очите му. Преди броени часове Розана Романо навърши сто години. Нямаше поздравителни картички и подаръци. Никой не дойде да ѝ честити. Единствените ѝ посетители бяха лекарят, Том, а сега и съдебният патолог. Тъжен начин да завършиш едно столетие на земята.

Отчаян вик от отсрещния тротоар изкарва Том от мрачните размисли.

В уличката до една закусвалня за пържени пилета група мъже вдигат повече шум, отколкото е здравословно. Том е на средата на платното, когато осъзнава, че пресича.

– Ей! Какво става там?

Викът му привлича вниманието и едно лице се обръща към него в сумрака. Едър мъжага, облечен като ОГ – „оригинален гангстер“.

– Не се меси, пич! Това не ти влиза в работата. – Мъжагата стиска юмрук, за да му покаже, че говори сериозно. – Ако ти е мил животът, изчезвай.

Изчезването не е в стила на Том Шаман. Когато гангстерът се вмъква в тъмната уличка, Том тръгва след него. Там трима пребиват един. И някакъв дебелак с голяма уста държи нож.

Том се приближава и с добре прицелен ритник избива ножа от ръката му.

Биячите се вцепеняват от изненада. Само след секунда и тримата се нахвърлят върху Том.

Някой го фрасва по главата. Друг го изритва в бедрото. Не му пука – вече подскача на пръсти, а кръвта му кипи от адреналин. Прикляква, за да избегне един месест десен юмрук, след което с един удар нокаутира дебелака с ножа. Кроше като това може да спре цял камион и да пробие радиатора му.

Татуирани ръце стискат гърлото му в нескопосана хватка. Той вдига нападателя върху дясното си рамо и го стоварва върху близката стена.

Третият бандит се опитва да го изрита. Непохватно и слабо. Ударът няма достатъчно сила. Том хваща обувката му, натиска изпънатия крак и усеща как коляното поддава. Нападателят пада скимтейки на земята, но онзи с татуировките на ръцете отново е скочил на крака, превъзбуден от адреналина. Сега той държи нож.

Размахва го наляво-надясно, както правят злодеите във филмите.

Грешка.

Голяма грешка.

Том прави крачка напред. Премества тежестта си. И нанася страничен ритник в главата на бандита.

Двама обезвредени. Остава един. И този един не смята да се пробва повече.

– Копеле! – изкрещява, докато се отдалечава с куцукане, стискайки изкълченото си коляно. – Знаем кой си, побъркан кучи син!

Свива пръстите на едната си ръка, сякаш държи пистолет, и ги насочва към Том.

– Ще те открием и ще ти гръмнем коленцата!

Том не обръща внимание на заканите. Навежда се над жертвата и се опитва да прецени състоянието ѝ.

Младо момиче, на петнайсет, максимум седемнайсет. Дрехите ѝ са разкъсани и е повече от очевидно какво се е случило. На бледата светлина Том вижда кръв и рана на главата, което обяснява защо е в безсъзнание.

Обажда се на 911 и казва да изпратят линейка и полицейски патрул. Затваря и проверява дишането на момичето. Съвсем слабо е. Не смее да я мести, в случай че има травми на врата. Покрива я с якето си. Дано линейката да дойде скоро.

Едрият бандит лежи неподвижно. Нищо чудно. Това кроше беше най-доброто, което някога е нанасял. Късметлийски удар. Другият нападател също не мърда. Двамата са около трийсетте, гангстери ветерани, с провиснали дънки, футболни фланелки и червени кърпи на главата – цветовете на „Кървавите“, местната негърска банда на Комптън.

Том ги обръща по гръб. Мъртви са.

Това откритие го шокира. Дори не е необходимо да проверява пулса им. Ножът стърчи от корема на дебелака и половината му черва са навън.

Другият младеж няма нито една рана, но главата му е грозно изкривена на една страна, а очите – отворени и мътни.

Том Шаман – енорийският свещеник, отец Томас Антъни Шаман – е виждал много трупове, но досега само ги е благославял, никога не е ставал причина за смъртта.

В далечината се чува вой на полицейска сирена и свирене на гуми зад ъгъла, виждат се мигащи бели и сини светлини. Линейката кара точно зад полицията, с по-слаба сирена като непохватно приближаващ се слон.

За Том всичко продължава като насън. Без звуци. Без емоции. Той кляка на тротоара и повръща.

На неоновата светлина кръвта по ръцете му изглежда черна. Черна като грях.

Полицейската кола спира.

Затръшват се врати. Пращят радиостанции. Полицаите заграждат местопроизшествието и шепнат помежду си.

Линейката най-сетне пристига и на тротоара изтраква количка.

Мислите на Том са другаде. В главата му всичко е объркано. Мъртвата старица на булевард „Алондра“; момичето, което не успя да спаси от изнасилване; бандитите, които уби; и онзи, който се измъкна. Всичко се смесва.

Един полицай му говори нещо. Помага му да се изправи. Той се чувства кух.

Сам.

Изгубен във вътрешния си ад.

Сякаш Бог току-що го е изоставил.

2

КОМПТЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС

Сутринта след нощта, в която си убил човек, е най-лошата сутрин, която можеш да си представиш.

Няма махмурлук, няма тежка нощ в казино, няма срамна секс авантюра, която дори да се доближава до начина, по който се чувстваш. В най-черния си ден Том Шаман седи по сив потник и къси панталони на края на тясното си легло. Чувства се като нищожество.

Не може да спи. Няма апетит. Няма желание да се моли.

Не е в състояние да прави каквото и да било.

Отдолу се чуват гласове. Икономката. Двамата свещеници, с които е съквартирант. Един служител от пресслужбата на епархията. Представител на полицията. Пият чай и кафе, обменят впечатления и съчувствие. Планират живота му, без да се интересуват от неговото мнение. Единствената добра новина, изглежда, е тази, че момичето е живо. Изплашено до смърт, но живо. Травмирано и в шок от изнасилването, но все пак живо.

Том вече даде показания в участъка. Пуснаха го, без да му повдигнат обвинения, но го предупредиха, че когато новината се разчуе, целият ад ще се отприщи.

И стана точно така.

Медийните демони изпълзяха от свърталищата си и вече дебнат около къщата му. Бродят на глутници около църквата и енорийската канцелария. Микробусите им са спрели край улицата, сателитните чинии се въртят, търсейки сигнал. Самият шум, който вдигат, е мъчение. Той запушва ушите си с ръце и се опитва да заглуши непрестанните звуци от звън на мобилни телефони, пращене на радиостанции и гласове на репортери, репетиращи какво ще кажат пред камерата.

Когато излизаше от участъка точно преди зазоряване, Том наивно мислеше, че може просто да се прибере вкъщи и да постави нещата под контрол. Да прецени дали Бог е създал ужасния сценарий от изминалата нощ като лично изпитание за него. Едно изнасилване и три смъртни случая – една крехка вдовица и две улични хлапета, изгубили правилния път. Жесток сценарий. Може би Бог знае, че във всяка трагедия, разиграваща се в Лос Анджелис, трябва да има холивудски съспенс.