Тайната на Торинската плащаница

– Получиха схематичен сценарий – без подробности...

– От който аз все още не съм получила копие.

Сара се преструва, че не е чула язвителната забележка:

– Всички от екипа бяха предупредени, че краят ще бъде променен. Сценарият се пазеше в толкова голяма тайна, че едва последния ден щяха да го раздадат, и то само на определени актьори.

– Защо? За какво е тази тайнственост?

Сара се оглежда неспокойно, преди да отговори:

– Тамара поддържаше контакти с Торино в Италия, с някои учени, и те ѝ бяха съобщили определени факти за плащаницата, които досега не са излизали в публичното пространство.

– И в този филм ги разкрива?

– Маркетинговият отдел на студиото очаква филмът да стане хит благодарение на тези разкрития.

– Какви разкрития? Какви са тези „определени факти“?

– Наистина не знам. Не съм виждала никакви научни документи. Предполагам, че са свързани с автентичността на плащаницата.

– А краят на филма, който е раздаден на актьорите – какво казва той за плащаницата?

– Нищо конкретно. Цялото действие, което се развива в наши дни, разкриването на фактите – тези сцени липсват. Веднъж чух Тамара да казва на господин Свенсон, че за някои от тях ще ѝ трябват научни декори, лаборатория по криминалистика или нещо такова.

– За изследване на ДНК?

– Може би.

– Но в сценария не се споменава нищо за ДНК резултати, така ли?

– Не и във версиите, които аз съм виждала.

Мици се замисля. Най-добрият финал за един сценарист би бил най-шокиращият. Следователно новият сценарий на Джейкъбс вероятно съдържа скандална информация, способна да разтърси основите на Църквата или властта в някоя държава. В това няма нищо лошо, ако е художествена измислица. Но ако се основава на факти? Тогава би било друго. Съвсем друго.

Изведнъж вероятните мотиви за убийството на Тамара Джейкъбс започват да ѝ се изясняват.

26

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС

Шейсетгодишният съпруг на покойната писателка носи черен костюм, бяла риза и безупречно вързана черна вратовръзка. Косата на Дилан Джейкъбс е прошарена и елегантно подстригана и въпреки трансконтиненталното пътуване той е гладко избръснат и бодър. Любовникът му Виктор седи до него в полицейската чакалня и чете вчерашен вестник. Носи кремави дънки, лъскава фланелка „Долче и Габана“ и златисто копринено сако.

Ник отваря вратата и поглежда по-възрастния мъж:

– Господин Джейкъбс?

Вдовецът се изправя нервно.

– Да?

– Аз съм Ник Каракандес. – Полицаят подава ръка. – Моите съболезнования.

– Благодаря. – Джейкъбс стиска ръката му и махва към стоящия до него мъж. – Това е Виктор. Струва ми се, че сте говорили по телефона.

– Да. Заповядайте вътре, господа.

Те тръгват след него по стълбите и тримата влизат в мрачна стая за разпити, в която има само маса, шест стола и голям син герб на лосанджелиската полиция – с американското знаме, везните на правосъдието и мотото „Защитаваме и служим“.

Ник посочва столовете и светва лампата.

– Нещо за пиене? Кафе, безалкохолно, вода?

– Едно кафе, ако може – отговаря Дилан Джейкъбс, като сяда с гръб към стената и герба.

Виктор се настанява до него и скрива ръцете си под масата.

– За мен само вода – казва той.

Ник излиза за малко да вземе напитките. Когато се връща, затваря вратата. Дава чашите на двамата гости.

– Кога пристигнахте?

– Вчера – Дилан опира лактите си на масата и разтърква уморените си очи. – Минахме през моргата и уредихме формалностите за погребението. Казаха ни, че можем да вземем тялото на Тамара веднага.

– Така е. Патологът приключи с аутопсията.

Джейкъбс прави болезнена гримаса:

– Запазихме час за кремиране за следващата седмица...

– Аз не ходих да я видя – намесва се Виктор. – С Тамара не се погаждахме. Мисля, че не ме харесваше.

Ник не си и представя, че би могла да го харесва, но премълчава мнението си.

– Господин Джейкъбс, опитваме се да разберем защо е била убита съпругата ви. Сещате ли се за нещо, което би могло да ни помогне?

Джейкъбс го поглежда малко озадачено:

– Тя беше писателка, детективе, не мафиот или наркотърговец. Тами се движеше с добри хора, главно на наша възраст, хора на изкуството, чувствителни натури.

– Добрите хора понякога крият злоба, презрение, завист, дори омраза. Богатите, образованите и добрите професионалисти са също толкова способни на насилие, колкото бедните и неуките. Обикновено е въпрос на мотив, морал и възможност.

– Съжалявам, нямам никаква представа. Не се сещам за никаква причина, поради която някой би искал да я нарани. – Джейкъбс сякаш изведнъж се състарява. Гласът му затреперва леко. Той преглъща, опитва се да се успокои. – Лицето на Тами беше частично покрито, когато отидох да я видя. Патологът каза, че е претърпяла сериозни наранявания. Какво са ѝ направили?

Въпросът е типичен за невинен човек. Ник отговаря уклончиво:

– Още не сме съвсем наясно, господин Джейкъбс. Опитваме се да изясним нещата.

– Все пак имате някаква представа, някаква следа.

– Работим усилено по случая. Мога да ви кажа само, че не става дума за случайно убийство. Някой я е набелязал специално.

Дилан Джейкъбс свежда очи към масата, после към пода. Неволно в съзнанието му изниква образът на Тами в кухненския бокс, между черните гранитни плотове и светлокафявите дървени шкафове. Сцената е толкова истинска, че той буквално я вижда как готви любимите му лингуини със сьомга, с чашата бяло вино в ръка, и чува джаза от любимата ѝ радиостанция. Вдига глава и в очите му се виждат сълзи. Сега Виктор открито хваща ръката му върху масата.

– Благодаря – казва Джейкъбс на партньора си. Обръща се отново към Ник: – Сега съм посветил живота си на Виктор, но навремето с Тами бяхме много близки. Петнайсет години живеехме като семейство, опитвахме се да подредим живота си. Дори след като видяхме, че не се получава, останахме приятели, много добри приятели. Тя беше прекрасна, добра и любяща жена. Даже след като се разделихме, се опитваше да прояви разбиране. – Заглежда се към стената и си спомня какво му беше казала, когато ѝ съобщи, че я напуска не заради друга жена, а заради мъж. – Мисля, че знаеше за хомосексуалната ми ориентация още преди аз самият да я осъзная. Беше жена с интуиция, усещаше нещата. Сигурно затова бе толкова добра писателка. – Джейкъбс се засмива мрачно. – Разбира се, състраданието не попречи на нея и адвокатите ѝ да ми измъкнат цяло състояние.

– Ти ѝ даде прекалено много – вмята новият му партньор в живота. – Много повече, отколкото трябваше.

– Това бяха само пари, Виктор, само пари.

Ник отпива глътка кафе.

– Господин Джейкъбс, много ще ми помогнете, ако двамата с Виктор направите списък на всички познати на съпругата ви – евентуално с кратки бележки колко време са се познавали и какви са били отношенията им.

– Сега ли? – стъписва се Джейкъбс.

– Не, не сега. Но би било добре, ако ми ги дадете утре. – Ник поглежда двамата. – Знаете ли нещо за филма, върху който работеше Тамара, „Плащаницата“?

– А, това ли? – презрително измърморва Виктор. – С това ли се е занимавала? – Поглежда напрегнато Джейкъбс.

– Да, мисля, че да – нервно отговаря Дилан.

Ник усеща напрежение между двамата.

– Какво за него, Виктор?

По-младият мъж се подвоумява.

– Хайде, кажи му – подканва го Джейкъбс.

– Нямаше как да не си навлече проблеми с това. – Виктор пуска ръката на Дилан и заговаря по-разпалено. – Така де, самото предположение, че Торинската плащаница може да не идва от Исус, би разгневило всички радикални религиозни групи, не мислите ли? Това е светотатство.

– Виктор е израсъл в католическо семейство – търпеливо обяснява Джейкъбс. – Чете твърде много криминални романи и си мисли, че навсякъде обикалят убийци с качулки.

– Ама то си е точно така – настоява младежът.