-->

Престпен експеримент

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Престпен експеримент, Кларк Мери Хигинс-- . Жанр: Триллеры. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Престпен експеримент
Название: Престпен експеримент
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 369
Читать онлайн

Престпен експеримент читать книгу онлайн

Престпен експеримент - читать бесплатно онлайн , автор Кларк Мери Хигинс
Прокурор Кейти де Мейо попада в болница след лека катастрофа. През нощта, в полусънно състояние, тя зърва през прозореца как някакъв мъж слага труп на жена в багажника на кола. В мъртвата, Кейти разпознава бременната съседка на сестра си. И тогава започва кошмарът. Зад плътно затворените врати на изследователските лаборатории в престижната болница „Уестлейк“ доктор Хайли, прочут акушер-гинеколог, работи върху нов проект за лечение на безплодие, който е спорен и потенциално опасен. А след броени дни Кейти трябва да се върне там, за да се подложи на малка операция…

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 66 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:

Прозорецът на спалнята й гледаше към паркинга.

Точно под него имаше високи неподрязани храсти. Беше доста нисък, доколкото си спомняше. Ами ако не е заключен? До този момент, в случай че бе преценил правилно, Една щеше да е ужасно пияна. Можеше да влезе и да излезе през прозореца. Това щеше да направи грабежа още по-достоверен. Иначе трябваше да позвъни на вратата, да влезе, да я убие и после да си тръгне. Дори и да го забележеха, щеше да каже, че е наминал да й остави някои документи, но после се е отказал, защото е била пияна. Натрапникът трябва да е дошъл след това. Никой нормален човек няма да обвини богат доктор за това, че е ограбил една бедна счетоводителка.

Доволен, той намали ход, докато приближаваше жилищния комплекс. Двойните секции, напълно еднакви, изглеждаха голи и окаяни в студената февруарска нощ.

На паркинга имаше пет-шест коли. Той се вмъкна между един джип и една лимузина. Колата му изчезна между двата големи автомобила. Сложи си хирургическите ръкавици и премести преспапието в джоба на палтото си. Предпазливо се измъкна навън, затвори безшумно вратата на колата и изчезна в плътната сянка на сградата. Безмълвно благодари на Бога, че Една живее в крайния апартамент. Нямаше абсолютно никакъв риск да сбърка.

Транспарантът на спалнята й бе спуснат почти до долу, но на прозореца имаше саксия. Краят на щората се беше закачил на растението и през процепа спокойно можеше да се надзърне вътре. Стаята се осветяваше от лампите във фоайето. Прозорецът беше открехнат. Вероятно беше във всекидневната или в онази част, която ползваше като трапезария. Долови приглушения звук на телевизионно предаване. Реши да влезе през прозореца.

Озърна се бързо наоколо и за сетен път се увери, че районът е пуст. Със стоманени пръсти в ръкавици вдигна прозореца, безшумно дръпна транспаранта и тихичко премести саксията на земята. По-късно тя щеше да бъде явно доказателство за начина на проникване в апартамента. Вкопчи се в перваза на прозореца. За едър човек беше удивително подвижен.

Вече се намираше в спалнята. На приглушената светлина обгърна с поглед девичата подреденост, бродираната покривка на леглото, разпятието над него, снимката в рамка на възрастна двойка, тясната дантела върху издраскания махагонов фурнир на тоалетната масичка.

Следваше неизбежната част, онази, която го отвращаваше. Бръкна в джоба си и напипа преспапието. Реши да я удари с него. Беше прочел преди време, че някакъв доктор бил обвинен в убийство поради съвършената прецизност на удара с нож. Не можеше да рискува медицинските му познания да го издадат. Нали точно те го бяха докарали дотук.

Прекоси на пръсти малкия вестибюл. Вдясно — банята. Метър и половина по-напред вляво — всекидневната. Внимателно надзърна вътре. Телевизорът работеше, но стаята беше празна. Долови скърцане на стол. Трябва да е на масата за хранене. Безкрайно предпазливо прекоси всекидневната. Ето това беше моментът. Ако го видеше и се разкрещеше…

Но Една се оказа с гръб към него. Загърната в син вълнен халат, тя се беше отпуснала в стол в края на масата. Едната й ръка почиваше до огромна чаша за коктейли, а другата беше отпусната в скута й. Високата кана пред нея беше почти празна. Главата й беше клюмнала на гърдите. Едва доловимото равномерно дишане му подсказа, че е заспала. Миришеше силно на алкохол.

Той бързо прецени ситуацията. Погледът му падна на съскащия радиатор вдясно от масата. Беше стар модел, с остри, открити тръби. Дали да не опита да мине без преспапието? Може би…

— Една — прошепна той.

— Как… о-о… — Тя го погледна със замъглени очи. Смутена, понечи да се изправи, като непохватно се извърна на стола си. — Докторе…

Мощен тласък я запрати назад. Главата й се блъсна в радиатора. В мозъка й избухнаха ослепителни светлини. О, тази болка! О, Господи, тази болка! Една въздъхна. Успокояващата топлина на рукналата кръв я отнесе в мрака. Болката се разпростря, засили се, стана непоносима, почна да се разнася, изчезна…

Той отскочи назад, за да се предпази от плисналата кръв, а после предпазливо се надвеси над тялото. Докато я гледаше, пулсът на гърлото й трепна за последен път и спря. Приближи лицето си до нейното. Беше престанала да диша. Той пусна преспапието обратно в джоба си. Вече нямаше да му трябва. Излишно беше и да я ограбва. Щеше да изглежда, че е паднала сама. Беше късметлия. Явно му е било писано да се отърве невредим.

Бързо се върна по стъпките си обратно във всекидневната. Огледа се, за да се увери, че паркингът е все така пуст, след което прекрачи перваза, сети се да върне саксията на старото място, дръпна транспаранта и притвори прозореца по същия начин, както го беше оставила Една.

Точно в този момент долови настоятелния звук на входен звънец… нейния звънец! Огледа се като обезумял. Земята, твърда и суха, не предлагаше никакви доказателства, че отпечатъците от стъпки са негови. Первазът на прозореца беше безупречно чист. Нямаше слой прах, по който да останат петна. Той го беше прекрачил, така че по бялата повърхност не бяха останали следи от обувките му.

Изтича при колата си. Моторът заработи почти безшумно. Без да светва предните фарове, той напусна жилищния комплекс. Включи светлините едва когато наближи шосе номер 4.

Кой беше дошъл у Една? Кой стоеше на прага й? Дали този човек щеше да се опита да влезе? Една беше мъртва. Вече не можеше да клюкарства за него. Но беше на косъм, просто на косъм.

Адреналинът пулсираше във вените му. Сега оставаше една-единствена заплаха: Кейти де Мейо.

Трябваше да отстрани и нея. Катастрофата, която беше преживяла, щеше да му даде основание да започне лечение.

По болничната документация можеше да се докаже, че кръвното й е твърде ниско. Бяха й направили кръвопреливане в помещението за спешни случаи.

Щеше да даде нареждане за ново кръвопреливане под претекст, че иска да я закрепи за операцията.

Щеше да й даде хапчета кумадин, които да блокират механизма за съсирване на кръвта и да анулират ползата от кръвопреливането. До петък, когато й предстоеше да постъпи в болницата, тя щеше да бъде пред кръвоизлив.

Възможно бе да извърши спешната операция, без да прилага повече антикоагуланти. Но ако се наложи, щеше да й бие хепарин. Това щеше да доведе до фактическо спиране на процеса на съсирване. Тя нямаше да преживее тази операция.

Изходното ниско кръвно, кумадинът и впоследствие хепаринът щяха да бъдат така ефикасни за Кейти де Мейо, както цианкалият за Ванджи Луис.

12

Ричард и Кейти си тръгнаха заедно от кабинета на Скот. Тя знаеше, че ще го подразни, ако предложи да си повика такси. Но когато влязоха в колата му, той каза:

— Първо вечерята. Една пържола и бутилка вино ще ти раздвижат соковете.

— Какви сокове? — попита тя предпазливо.

— Стомашните. Слюнката. Всичко.

Той избра един малък ресторант, кацнал несигурно на скалите. Уютната трапезария се топлеше от искрящ огън и се осветяваше от свещи.

— О, много е хубаво! — възкликна тя.

Собственикът очевидно познаваше добре Ричард.

— Доктор Каръл, за нас е удоволствие — посрещна ги той, отведе ги до масата при камината и поднесе стол на Кейти.

Докато сядаше, тя се усмихна при мисълта, че или Ричард беше на голяма почит, или тя изглеждаше точно толкова премръзнала и нещастна, колкото се чувстваше.

Ричард поръча бутилка „Свети Емилиън“. Един сервитьор поднесе горещи чеснови хлебчета. Седяха в приятно мълчание, отпиваха и похапваха. Кейти осъзна, че за първи път е с него по този начин, на малка маса, отделена от всички останали в помещението, само двамата, вперили поглед един в друг.

Ричард беше едър мъж в отлично здраве, което си личеше по буйната му тъмнокестенява коса, силните му спокойни черти и широките му масивни рамене. Когато остарее, ще придобие лъвска осанка, помисли си тя.

— Току-що се усмихна — каза Ричард. — Ще си платя, за да разбера мислите ти.

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 66 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название