Предателят

— При първото копие мазките на четката ти бяха твърде релефни. Това е перфектно. — Тя го погледна. — Предполагам обаче, че не си изминал целия този път, за да говорим за децата ми или да чуеш моите забележки за работата ти.

Алон не отговори нищо. Елена се загледа в картината.

— Знаеш ли, Габриел, наистина е трябвало да станеш художник. Можеше да бъдеш велик. И с малко късмет, може би никога нямаше да имаш нещастието да срещнеш моя съпруг.

Над сто професионални разузнавачи от четири държави бяха участвали в случая Харков и повечето още ги човъркаше един въпрос: Защо Елена Варламова — красивата и възпитана дъщеря на висш функционер на Комунистическата партия, икономист плановик от Ленинград — се бе омъжила за гангстер като Иван?

По време на тяхната женитба той работел за всеизвестното Пето главно управление на КГБ и изглеждал предопределен за бляскава кариера. Ала в края на осемдесетте години на XX век, когато Съветският съюз агонизирал на своето смъртно легло, бъдещето му взело внезапен и неочакван обрат. В отчаян опит да вдъхне живот на замиращата съветска икономика Михаил Горбачов бе въвел икономически реформи, които позволяваха сформирането на инвестиционни дружества. С подкрепата на своите началници Иван напуснал КГБ и основал една от първите частни банки в Русия. Подпомагана тайно от бившите му колеги, скоро тя станала много печеливша и когато СССР най-накрая издъхнал, Харков имал уникалната възможност да грабне някои от най-ценните му активи. Сред тях била флотилия от транспортни кораби и самолети, която той превърнал в една от най-големите транспортно-спедиторски компании в света. Не след дълго корабите и самолетите на Иван потеглили за дестинации в Африка, Близкия изток и Латинска Америка, натоварени с едни от малкото изделия, които руснаците изработвали добре: оръжия. Харков обичал да се хвали, че може да сложи ръка на всичко и да го превози навсякъде, в някои случаи само за една нощ. Не го интересувал моралът, а само парите. Продавал на всеки, стига да можел да плати. А ако не можел, предлагал да уреди финансирането чрез своята банка. Харков продавал оръжията си на диктатори, както и на бунтовници. Продавал на борци за свобода, които имали законното право да недоволстват, както и на маниаци, които избивали жени и деца. Специализирал се в доставката на оръжие за режими, които били толкова извън границите на благоприличието, че не можели да получат оръжие от законни източници. Той усъвършенствал практиката да продава оръжия и на двете страни в един конфликт, като разсъдливо контролирал потока на оръжие, така че да удължи убийствата и да увеличи до максимум печалбите си. Иван разрушавал страни. Унищожавал народи. И през това време станал неприлично богат. Години наред той успявал да държи в тайна своята смъртоносна мрежа. За останалия свят Иван Харков бил истинският символ на новата Русия — прозорлив инвеститор и бизнесмен, който лесно оперирал в Изтока и Запада, колекционирайки скъпи къщи, луксозни яхти и красиви любовници. По-късно Елена щеше да признае на Габриел, че е способствала за голямата измама на Иван. Затваряла си очите за неговите романтични похождения точно както умишлено се била поставила в неведение по отношение на истинските източници на огромното му богатство.

Но животът понякога се преобръща за един миг. Животът на Габриел се беше променил една вечер във Виена за времето, нужно на детонатора да взриви пластичния експлозив, поставен под колата му. За Елена Харкова това се бе случило вечерта, когато случайно бе подслушала телефонния разговор между съпруга си и шефа на неговата охрана Аркадий Медведев. Изправена пред възможността хиляди невинни хора да загинат заради алчността на съпруга й, тя бе избрала да го предаде, вместо да запази мълчание. Действията й я бяха отвели в една усамотена вила сред планините над Сен Тропе, където тя бе предложила да помогне на Габриел да открадне секретните документи на Иван. Последвалата операция едва не бе завършила със смъртта им. Една картина щеше завинаги да остане сред ужасната галерия от спомени на Алон: Елена Харкова, завързана за един стол в склад на мъжа й, и Аркадий Медведев, допрял пистолета си до главата й. Аркадий искаше Габриел да му разкрие местонахождението на Анна и Николай. Елена бе готова да умре, но не и да отговори.

По-добре натисни спусъка, Аркадий, защото Иван никога няма да получи децата.

Сега, седнал пред камината в големия салон на вилата в Адирондак, Алон й съобщи новината, че Харков е успял да отвлече Григорий Булганов — мъжа, който бе спасил живота им онази нощ. Както и че старата й приятелка от Ленинградския държавен университет Олга Сухова е била обект на покушение в Оксфорд. Елена прие новината спокойно, сякаш бе информирана за отдавна очаквана смърт. След това взе снимката, на която се виждаше мъж, стоящ в залата за пристигащи на летище Хийтроу. Внезапното помръкване на лицето й веднага подсказа на Габриел, че пътуването му не е било напразно.

— Виждала ли си го преди?

Тя кимна утвърдително.

— В Москва, преди много време. Беше чест посетител на нашия дом в Жуковка.

— Сам ли идваше?

Елена поклати отрицателно глава.

— Само с Аркадий.

— Казвал ли ти е някога името си?

— Никога не ми казваха имената си.

— И никога не си го чувала случайно?

— Не, за съжаление.

Алон се помъчи да скрие разочарованието си и попита дали тя си спомня нещо друго. Елена погледна снимката, сякаш се опитваше да изтрие праха от паметта си.

— Спомням си, че Аркадий винаги бе доста почтителен в негово присъствие. Това ми се струваше доста странно, тъй като Аркадий не бе почтителен към никого. — Вдигна очи към Габриел. — Много лошо, че го уби. Можеше да ти каже името му.

— Светът е много по-хубаво място без хора като Аркадий Медведев.

— Истина е. Всъщност понякога ми се иска аз да го бях убила. — Елена обърна глава и се загледа по посока на картината. — Въпросът е дали Иван е наел този мъж да ми отнеме децата.

Алон я хвана за ръката и я стисна успокояващо.

— Пробвах лично системата за сигурност на Ейдриън. Няма начин Иван да открие теб и децата на това място.

— Щях да се чувствам по-добре, ако знаех, че ти си тук. — Вдигна очи към него. — Ще останеш ли при нас, Габриел? Само за един или два дни?

— Не съм сигурен, че Григорий разполага с един или два дни.

— Григорий? — Елена се загледа унило в огъня. — Знам какво правят моят съпруг и хората от ФСБ с онези, които са ги предали. Трябва да забравиш за Григорий. По-добре се съсредоточи върху собствения си живот.

34. Северната част на щата Ню Йорк

Габриел се съгласи да остане през нощта и да се върне във Вашингтон на следващата сутрин. След като се настани в стаята за гости на втория етаж, той тръгна да търси телефон. Като предпазна мярка, Ед Филдинг бе махнал всички телефони от главната къща. Всъщност само един телефон в цялото имение имаше връзка с външния свят. Той се намираше във втората вила, на бюрото в кабинета на Филдинг. Малка табела предупреждаваше, че всички разговори, независимо от това кой и на кого се обажда, се наблюдават и записват.

— Това не е шега — каза Ед, като подаде слушалката на Алон. — Казвам го като професионалист на професионалист.

Филдинг излезе от кабинета си и затвори вратата. Тъй като не желаеше да издаде обичайните процедури за комуникация на Службата, Габриел позвъни на булевард „Цар Саул“ по служебната линия и поиска да го свържат с Узи Навот. Разговорът им бе кратък и бе воден на разновидност на иврит, която нито един суперкомпютър на Агенцията за национална сигурност не би могъл да дешифрира. В рамките на няколко секунди Навот успя да го запознае с последните новини. Ирина Булганова била пристигнала жива и здрава в Москва, екипът на Габриел бил потеглил обратно към Израел, а Киара, придружена от двамата си бодигардове, била на път за Умбрия. „Всъщност — добави Узи, като провери колко е часът — те вероятно са вече там“.