Предателят

— Григорий да е изпитвал носталгия? — Габриел поклати глава. — Той изгаряше от нетърпение да напусне Русия. Няма начин доброволно да се е върнал.

— Собствените му думи предполагат друго. — Греъм извади от дипломатическото куфарче обикновен светлобежов плик и го вдигна високо с два пръста. — Може би ще искаш да чуеш това, преди да закичиш със звезда човек като Григорий. Не е точно от хората, с които би искал да се сродиш.

11. Мейда Вейл, Лондон

Писмото бе от дванадесети януари и бе адресирано до кодовото име на надзорника му от МИ5. Текстът беше кратък, само от пет изречения, и бе написан на английски, който Булганов говореше доста добре — достатъчно добре, спомни си Габриел, за да проведе един доста ужасяващ разпит в килията на Лубянка. Греъм Сиймор прочете писмото на глас. После го подаде на Алон, който го прочете наум.

— Изпратено е от Цюрих до пощенска кутия на МИ5 в Камдън Таун. Този адрес е известен само на шепа висши служители, на надзорника на Григорий и на самия него. Да продължавам ли?

— Да, ако обичаш.

— Нашите експерти свързаха оригиналния лист А4 с немска компания за производство на хартия със седалище в Хамбург. Странното е, че пликът е изработен от същата компания, но в малко по-различен стил. Наши експерти също така убедително определиха, че почеркът и няколкото пръстови отпечатъка, открити върху листа, са на Григорий Булганов.

— Почеркът може да бъде подправен, Греъм. Също като картините.

— А какво ще кажеш за пръстовите отпечатъци?

Габриел хвана китката на Сиймор и постави дланта му върху листа.

— Говорим за руснаци, Греъм. Те не играят по правилата на маркиз Куинсбъри 9.

Сиймор освободи китката си от ръката на Алон.

— Писмото показва ясно, че Григорий е сътрудничел. Адресирано е до правилното кодово име на надзорника му и е изпратено на точния адрес.

— Вероятно са го измъчвали. Или може би мъченията не са били необходими, защото Булганов е знаел много добре какво ще се случи, ако откаже да сътрудничи. Той е бил един от тях, Греъм. Познава методите им. Самият той ги е използвал от време на време. Аз добре знам това. Видях го в стихията му.

— Ако са отвлекли Григорий, защо да си правят труда за тази пародия с писмото?

— Руснаците са извършили сериозно престъпление на ваша територия. Напълно естествено е да се помъчат да прикрият следите си с подобен трик. Няма отвличане — няма престъпление.

Сиймор изгледа втренчено Алон със сивите си като гранит очи. Подобно на ръкостискането му, те бяха скрито оръжие.

— Двама мъже стоят пред абстрактна картина. Единият вижда облаци над житно поле, а другият — двойка чифтосващи се сини китове. Кой от тях е прав? И има ли значение? Разбираш ли какво имам предвид, Габриел?

— Полагам големи усилия, Греъм.

— Твоят дезертьор си отиде. И каквото и да кажем сега, то няма да промени това.

— Моят дезертьор?

— Ти го доведе тук.

— И вие се съгласихте да го защитите. От Даунинг Стрийт е трябвало да връчат протестна нота на руския посланик един час след като Григорий е пропуснал първата си регистрация.

— Протестна нота? — Сиймор бавно поклати глава. — Вероятно нямаш представа, че Обединеното кралство има много повече инвестиции в Русия, отколкото всяка друга западна страна. Министър-председателят няма намерение да застрашава тези инвестиции, като започне нов скандал с Кремъл.

— „Капиталистите са готови да ни продадат и въжето, на което ще ги обесим“.

— Ленин, нали? И този приятел е имал право. Капитализмът е най-голямата сила, но и най-голямата слабост на Запада.

Алон остави писмото на масичката и смени темата:

— Доколкото си спомням, Григорий пишеше книга.

Сиймор му подаде купчина листове. Беше дебела около три сантиметра и бе хваната с чифт черни метални щипки. Габриел погледна първата страница: УБИЕЦ В КРЕМЪЛ от Григорий Булганов.

— Мислех, че ще е по-скоро развлекателна — каза Греъм.

— Съмнявам се, че руснаците биха се съгласили с теб. Предполагам, че си я чел.

Сиймор кимна утвърдително.

— Григорий е доста безпардонен по отношение на Кремъл и не е никак мил към старата си служба. Обвинява ФСБ във всички възможни грехове, в това число убийства, изнудване и връзки с организираната престъпност и олигарсите. Привежда също така много убедителни аргументи, че ФСБ е замесена в бомбените атентати в жилищните блокове в Москва, които руският президент използва като оправдание за повторното изпращане на Червената армия в Чечня. Булганов твърди, че лично познава офицери, участвали в операцията, и назовава двама от тях.

— А мен споменава ли ме?

— В книгата има глава за аферата Харков, но не е съвсем точна. Според Григорий, той е този, който е проследил ракетите, продадени от Иван на Ал Кайда. В ръкописа не се споменава за теб, нито за израелската връзка.

— А в ръкописните му бележки или компютърните файлове?

— Прегледахме ги всичките. Според Григорий, ти не съществуваш.

Габриел запрелиства страниците на ръкописа. На шеста страница в полето имаше бележка, написана на английски. Той я прочете и погледна въпросително към Сиймор.

— Тя е от редакторката на Булганов в „Бъкли енд Хобс“. Предполагам, в някакъв момент ще трябва да им кажем, че скоро няма да получат книгата.

— Прочетохте ли бележките й?

— Прочетохме всичко.

Алон прелисти още няколко страници, после отново спря, за да проучи друга бележка в полето. За разлика от първата, тя бе написана на руски.

— Трябва да е написана от Григорий — обади се Сиймор.

— Не прилича на почерка от писмото.

— Писмото е написано на латиница, а бележката — на кирилица.

— Повярвай ми, Греъм. Те не са написани от един и същи човек.

Габриел прелисти набързо останалите страници и откри още няколко бележки, написани от същата ръка. Когато отново вдигна поглед, Сиймор изваждаше диска от DVD-то. Той го прибра обратно в пластмасовата кутийка и го подаде на Алон. Съобщението беше ясно. Краткият разговор бе приключил. Ако все още имаше някакво съмнение относно намерението на Греъм, то бе разпръснато от изпълнения с досада поглед, хвърлен към ръчния му часовник. Габриел отправи една последна молба. Поиска да разгледа останалата част от къщата. Сиймор бавно се изправи на крака.

— Обаче няма да откъртваме дъски от пода и да отлепваме тапети — каза той. — Имам среща за вечеря. А вече съм закъснял с десет минути.

12. Мейда Вейл, Лондон

Габриел последва Сиймор по тясното стълбище към спалнята на горния етаж. На нощното шкафче от дясната страна на двойното легло имаше пепелник, пълен със смачкани фасове. Всички бяха от една и съща марка: „Собрание Уайт Рашън“, която Григорий бе пушил по време на разпита на Алон на Лубянка и при бягството им от Русия. Под месинговата настолна лампа имаше купчина книги от Толстой, Достоевски, Агата Кристи, П. Д. Джеймс.

— Той харесваше английските мистерии — обади се Греъм. — Мислеше, че четенето на П. Д. Джеймс ще му помогне да заприлича повече на нас, макар че не разбирам защо някой ще иска да прилича повече на нас.

В долния край на леглото имаше бяла кутия с логото на ателие за химическо чистене и пране, намиращо се на авеню „Елджин“. Като повдигна капака, Габриел видя половин дузина изгладени ризи, старателно сгънати и обвити в хартия. Върху ризите имаше касова бележка. Тя бе издадена на датата, на която Булганов бе изчезнал. Времето на плащане бе 15,42 ч.