Зелено дайкири

Никой не помръдна.

Нито Виктория.

Нито Цинкавич.

Нито съдия Рол.

Стив погледна всеки един от тях. Всеки имаше свой живот. Сметки за плащане, коли за поправка, лекарски прегледи. Рутинните ангажименти на ежедневието. Но в този миг — застинал във времето, като насекомо в кехлибар — умовете им се съсредоточиха върху една и съща картина. Картина, която той беше сигурен, щяха да виждат отново и отново, както той я виждаше отново и отново.

_Невинно дете, заключено в клетка за кучета в барака._

Най-накрая съдия Рол каза:

— Казахте, че денят бил мразовит?

— Дворът беше станал на ледена пързалка — отвърна Джанис.

Съдия Рол дъвчеше гумичката на молива си.

— Как беше облечен синът ви?

— Май с гащи и фланелка. — Съдията се вторачи невярващо в нея и Джанис добави: — Не бях много на себе си по онова време.

— В бараката имаше ли някакво отопление?

Джанис поклати глава.

— Ваша милост, нямате право да разпитвате свидетелката ми вместо мен — каза Цинкавич.

— Сядай и не мърдай. Свърших с теб.

Стив знаеше, че съдия Рол беше чувала истории за деца, възпитавани с гасене на цигари, държани гладни в домове, пълни с храна, подлагани на сексуален тормоз. Съдиите, ченгетата и следователите виждаха ужасяващи неправди и след време, предполагаше той, умовете им създаваха буферна зона, за да спасят психиката си. Но можеше ли човек наистина да не се шокира и да не се отврати от жестокостта към деца?

— А сега, да оставим глупостите и да караме по същество — продължи съдията. — Брат ви е дошъл във фермата, където сте се друсали и сте държали сина си като с животно — гол и на студа. Имало е кавга с господин Тигпен, който също е злоупотребявал с наркотици, след което брат ви е отвел сина ви в дома си, където се грижи за него, осигурявайки му сигурност и уют.

— Да, точно така е.

— Ваша милост, протестирам — каза Цинкавич.

— Иди да протестираш някъде другаде — съдия Рол се наведе към Джанис. — Госпожице Соломон, искам за миг да се поставите на мое място.

— Не и ако трябва да нося тоя син парцал.

— Какво бихте избрали: да поверя сина ви на грижите на държавата, или да направя брат ви негов настойник?

Въпросът на деня, помисли си Стив.

Въпросът за сто хиляди долара.

Виктория скочи на крака.

— Ваша милост, може ли да прекъснем за малко, преди свидетелката да отговори?

— Какво? — Стив не можеше да повярва. — Остави я да отговори.

— Млъкни.

— Какъв е проблемът? — попита съдия Рол.

— Само пет минути, Ваша милост.

Съдия Рол вдигна рамене и каза.

— Без мотане. Пет и обратно тук.

Когато излязоха в коридора, Виктория сграбчи Стив за вратовръзката, отвори вратата на дамската тоалетна и го вкара вътре.

— Хей! — запротестира той.

Във въздуха се носеше задушлива миризма на амоняк.

— Мислиш, че ще ти се размине ли? — попита тя.

— Кое? — той надяна невинна физиономия, с която не можа да я заблуди нито за миг.

— Ти ми кажи. Какво си направил, отвлякъл си Тигпен и изнудваш сестра си ли?

— Ти си луда. Да се връщаме. Един отговор ни дели от това да спечеля настойничеството.

— Не, един отговор ни дели от това да докладвам пред адвокатската колегия.

— За какво?

— Каквото и да си направил, няма да ти се размине. Следващия път, когато Джанис бъде арестувана, тя ще иде да реве пред Цинкавич. Ще те издаде, за да отърве кожата.

— Няма нищо срещу мен.

За такъв комбинатор беше ужасен лъжец.

— Няма да ми откраднеш началния удар, Соломон, независимо че се мислиш за много бърз.

— Боже, успокой се!

— Давам ти десет секунди да си признаеш.

— Или какво?

— Или се връщам обратно в залата и си правя отвод като твой адвокат и спирам делото, докато прокуратурата разследва поведението на сестра ти.

— Стига, Вик. Истината е следната: когато Джанис влезе в залата, не знаех какво ще каже.

— Напротив, знаел си. Знаеше и че Тигпен няма да се появи. Затова ми каза да импровизирам. Знаеше точно какво ще се случи.

— Просто имам добри инстинкти.

— Не чак толкова добри. Какво си направил, подкупи ли ги?

Прочутите инстинкти до един му казваха да мълчи. Знаеше колко много престъпници се прекарват, не от полицията, а от голямата си уста. Знаеше и колко неотстъпчива и праволинейна можеше да бъде Виктория. Така че никога нямаше да разбере защо й каза. Може би се надяваше, че любовта й към него ще натежи над накърнените й принципи? Някакъв изпит ли беше, на който тя нямаше как да не се провали?

— По дяволите, Стив! — продължи тя. — Какво накара Джанис да се обърне на сто и осемдесет градуса?

Той го изстреля направо:

— Сто хиляди долара.

— О, не! О, не! — тя клатеше глава. — Как можа?

— Взех ги назаем.

— По дяволите! Знаеш какво имам предвид. Как можа да подкупиш свидетел да лъже?

— Подкупих я да каже истината! Платих й да не лъже. Всяка дума, която каза, е истина.

— Това е оправдание.

— Да, но добро. Аз бях изнуден. Аз съм жертвата тук.

— Кажи го на съдията, когато се явиш пред колегията. Няма значение дали Джанис казва истината. Подкупването й е криминално деяние, нарушаващо етичните норми.

— Значи нормите не са верни — отвърна Стив.

— По дяволите! — погледът й беше изтерзан и ядосан. — И ти си толкова мръсен, колкото Пинчър.

— Да, но аз постъпвам справедливо. Разликата е доста голяма.

— Можех да спечеля и честно.

— Не можеш да си сигурна — отвърна тихо той. Той се приближи към нея, постави ръце върху раменете й и усети, че тя трепери. Всеки миг можеше да избухне в сълзи. Или да го целуне. Или…

_Пляс!_ Удари му една плесница.

— Ох! Какво, по дяволите…

— Длъжна съм да кажа на съдия Рол.

— В никакъв случай. Да си чувала за поверителността на информацията между клиент и адвокат?

— Не важи за измама пред съда. Прочети „Нийл срещу Уилямс“.

— На нищо ли не те научих? Когато законът не работи…

— Не сме дошли да си играем. Етичният кодекс е задължителен.

— Ще загубя Боби и ще ида в затвора. Ще ми вземат разрешителното.

— Нямам друг избор.

— Можеш да избираш между това да постъпиш справедливо и да следваш един лош закон.

— Предупредих те, когато поех делото. Ще следвам стриктно правилата.

Той удари с ръка по плочките върху стената. Плочката не се счупи. Не беше сигурен за ръката си.

— Така ти е по-лесно, нали?

— Кое ми е по-лесно?

Ръката го заболя и взе да се надува, усети как слепоочията му пулсират.

— Да бъда изхвърлен, опозорен, да се разкарам от картинката. Това е доказателството, което ти е нужно, че си направила правилния избор.

— Омъжвам се за Брус, защото го обичам.

— Не си се променила от деня в затворническата килия. Все същия робот си, същия автомат.

— А ти си все същата неморална отрепка.

— Нямаш нито сърце, нито душа, Лорд. Sin alma o corazon.

— Не мога да повярвам, че дори за миг съм си представяла, че мога да бъда с теб.

— И аз — съгласи се той. — Ние сме абсолютно несъвместими.

— Пълни противоположности — каза тя.

— Кобрата и мангустата.

— Сбогом, Соломон! — каза тя, бутна вратата и се запъти към съдебната зала.

52.

Любов срещу закон

Виктория знаеше, че има по-малко от две минути, преди съдията да се върне в залата. Седнала с идеална стойка на банката на ищеца, тя трескаво пишеше на една розова карта.

„Ваша милост, за съжаление, мой дълг е според Част Втора на Правило 4, Параграф 3.3 от Етичния кодекс да докладвам за възпрепятстване на справедливостта…“

Джанис седеше на свидетелското място и прелистваше едно от списанията на съдия Рол, Цинкавич я наблюдаваше от покритата си с трохи банка. Вратата на залата се отвори и Стив влезе с валсова стъпка, подсвирквайки си.