Американски психар

– На мен ли говориш или на тоя чифутин? – питам с въздишка, но достатъчно високо, за да ме чуе шофьорът израелец, и както си знаех, Кортни не отговаря нищо.

,Шоуто на Пати Уинтърс" тази сутрин бе на тема " Ппрфюми, червила и гримове". Луис Карутърс, гаджето на Кортни, е във Финикс и ще се върне в Манхатън чак в четвъртък вечерта. Кортни е с вълнено сако и жилетка, вълнена фланелка с къс ръкав и габардинен панталон от " Бил Блас", на ушите ѝ проблясват обеци от кристал и позлатен емайл, изработка "Жерар Йоска", а сатенените ѝ обувки на високи токчета са "Маноло Блахник". Аз нося сако от туид, панталони и памучна риза от магазина за конфекция "Алън Фласър" и копринена вратовръзка "Пол Стюарт". Тази сутрин чаках в спортния клуб двайсет минути на опашка за машината "Стеърмастър". Помахвам ръка на един просяк, застанал на ъгъла на Четирийсет и девета и Осмо авеню, и когато поглежда към мен, му показвам среден пръст.

Разговорът в ресторанта се завърта около новата книга на Елмър Ленард (която не съм чел), кулинарни рецензии (които съм чел), разликата между британския и американския саундтрак на "Клетниците", онова ново салвадорско бистро на ъгъла на Осемдесет и трета и Второ авеню и коя от клюкарските хроники – в "Пост" или в "Нюз", е по-добре списвана. Оказва се, че с Ан имаме обща позната – келнерка от "При Ейбтоун" в Аспен, която изнасилих с флакон от лак за коса по време на ски ваканцията миналата Коледа. Заведението "Шезлонгите" е препълнено с народ, шумът е ужасен заради високия таван, който разваля акустиката, и ако не се лъжа, вечерта започва под звуците на някаква нюейдж версия на White Rabbit на "Джеферсън Еърплейн", която дъни от тонколоните, поставени високо горе в ъглите. Един тип, който ми прилича на Форест Атуотър – със зализана назад руса коса, очила с рамки от червено дърво и костюм "Армани" с тиранти, – седи на една маса с Керълайн Бейкър, завеждаща инвестиционния отдел в "Дрексъл" или нещо подобно. Външният ѝ вид е отчайващ. Май не се е догримирала, костюмът "Ралф Лоран" от туид ѝ стои като амбалажен плик. А масата им е на едно от най-лошите места – най-отпред до бара.

– Нарича се калифорнийска класическа кухня – открехва ме Ан, като се навежда към мен, след като сме поръчали аперитива.

Думите ѝ не могат да увиснат така, без отговор, и тъй като Скот и Кортни обсъждат достойнствата на клюкарската страница в "Пост", с тази задача се нагърбвам аз.

– Искаш да кажеш, че има разлика между това и, да речем, обикновената калифорнийска кухня? – питам внимателно, като премервам всяка дума, и добавям. – Или пък посткалифорнийската кухня?

– Знам, че може да прозвучи превзето, но наистина има разлика. Не много голяма, ала я има.

– Чувал съм за посткалифорнийска кухня – продължавам, като си давам сметка за стила, в който е обзаведен ресторантът: външна камина, колони, фурни за пица на открито и... шезлонги. – Всъщност дори съм я опитвал. Никакви там зеленчуци? Раци в раковини? Хрупкави пръчици от хрян? На прав път ли съм? Между впрочем не са ли ти казвали, че приличаш на прегазена пуйка, увита в съдран пуловер "Ферагамо", за да я занесат на конския доктор? Топени сирена? Зехтин?

– Абсолютно точно – възкликва Ан, явно впечатлена.

– Кортни, ама къде го намери този Патрик? Знае толкова много. А за Луис калифорнийската кухня се свежда само

до половин портокал и италиански сладолед.

Тя изпада в превзет възторг, разсмива се, като ме подканва да се смея с нея. Правя го, но колебливо.

За мезе си поръчах радикио с някакъв доста произволен сос.   Ан и Скот пожелаха рибно рагу с виолетки.

Кортни едва не заспа, когато трябваше да се напрегне да прочете менюто, но преди да се свлече от стола, аз я сграбчих за раменете и я изправих, а Ан поръча за нея нещо елементарно и леко, като пуканки например, каквото  нямаше отбелязано в листа, но тъй като тя се познава с Нодж, готвача, той благоволи да направи изключение... специално и само за Кортни! Скот и Ан държаха много за вечеря да вземем някаква пушена червена риба, специалитет на "Шезлонгите", която за тяхно щастие фигурираше като предястие в едно от трите примерни менюта, препоръчани ми от Джийн. В противен случай и ако пак нстояваха да я поръчам, имаше реална възможност към два часа същата вечер, след "В късната вечер с Дейвид Летърман", да нахлуя в студиото на Скот и Ан със секира и да ги накълцам на парченца, като първо оставя Ан да види как Скот издъхва и кръвта изтича от раните на гърдите му, а после се добера някак до "Екзитър", където да лисна шише сярна киселина върху тъпата физиономия на синчето с дръпнатите очи. Обслужва ни готина келнерка със златисти обувки, обсипани с фалшиви перли. Забравих тази вечер да върна видеокасетите, заради което се псувам наум, докато Скот поръчва две големи бутилки минерална вода "Сан Пелегрино".

– Нарича се калифорнийска класическа кухня – обяснява ми той.

– Какво ще кажете другата седмица да идем заедно в бар "Зевс", а? – предлага Ан на Скот. – Мислиш ли, че трудно ще се уреди маса за петък?

Скот е облечен в кашмирен пуловер "Пол Стюарт" на червени, лилави и черни ивици, торбести кадифени панталони "Ралф Лоран" и кожени мокасини "Коул-Хаан".

– Ами... може би – отговаря неопределено той.

– Страшно ми харесва като идея – заключава Ан, вдига с два пръста виолетка от чинията си и я помирисва, преди да я положи внимателно върху езика си.

Тя е с ръчно плетен мохерен пуловер от "Коос Ван Ден Акер Кутюр", също на червени, виолетови и черни шарки, три четвърти панталони от "Ан Клайн" и велурени обувки с изрязани върхове.

Не готината сервитьорка, а друг келнер идва за втората поръчка питиета.

– "Джей енд Би". Чисто! – изпреварвам всички.

Кортни си поръчва шампанско с лед, което ме хвърля в ужас.

– О, извинявайте – сеща се тя за още нещо, – ще може ли вътре да ми изстискате нещо?

– Какво да ти изстискат? – питам раздразнено. – Пъпеш ли?

Мамка ти, Бейтмън, защо не върна видеокасетите, смотаняк такъв, мисля си.

– Искате да кажете лимон, нали, госпожице? – уточнява келнерът и ми хвърля смразяващ поглед.

– Да, разбира се. Лимон – кима Кортни, която сякаш е потънала в приятен сън.

– Аз ще пия чаша... ммм, "Акация" – обажда се Скот и се обръща към всички ни. – Бяло вино ли да пия? Какво ще кажете? Шардоне? Всъщност рибата върви и с каберне.

– Решавай де – ръчка го Ан развеселена.

– Добре, ще пия... ммм, бяло совиньон – изтърсва накрая Скот.

Келнерът се усмихва смутено.

– Скоти! – изпищява Ан. – Чуваш ли се какво говориш? Бяло совиньон?

– Добре де, майтапя се – ухилва се той. – Ще пия шардоне. "Акация".

– Ама и ти си един – усмихва се Ан с облекчение. – Ще ме умориш от смях.

– За мен шардоне – нарежда Скот на келнера.

– Чудесно – обажда се Кортни и го потупва по ръката.

– Аз ще пия само... – Ан нарочно спира по средата.

– Уф, само една диетична кола.

Скот вдига очи от хапката ръжен хляб, която топи в малка метална купичка със зехтин.

– На безалкохолна диета ли си тази вечер?

– Да – усмихва се тя закачливо. Но защо ли? Когато на никой не му пука. – Нещо не ми се пие.

– Дори чаша шардоне? – пита Скот. – Ами бяло совиньон?

– Утре в девет сутринта съм на аеробика – обяснява тя не особено убедително. – И наистина не трябва да прекалявам.

– Ами тогава и аз не искам нищо – заявява Скот раз- очарован. – В осем трябва да съм в "Ексклузив".

– А къде няма да съм утре в осем? Хайде, познайте! – казвам аз.

– Недей, скъпи. Знам колко много обичаш "Акация".

Ан се пресяга и стисва ръката на Скот.