Американски психар

– Да, мисля, че това е най-хубавата му песен досега – съгласявам се.

Всичко това е дрън-дрън, но след като най-после намираме общо становище по нещо, пристига и рибният специалитет, който изглежда ужасно. Кортни се извинява, че ще отскочи до тоалетната, но понеже не се връща цели трийсет минути, тръгвам да я търся и я намирам заспала на едно канапе до гардероба.

В апартамента си след това тя лежи гола по гръб с широко разтворени крака – загорели, мускулести и тренирани, а аз съм заровил лице между тях и откакто съм започнал да я лижа и смуча, се изпразни два пъти. Путката ѝ е опъната и влажна, с пръстите на едната си ръка я разтварям широко, а с другата поддържам ерекцията си. Повдигам задника ѝ, за да вкарам езика си в нея, но тя не ми разрешава. Вдигам глава и посягам към античното нощно шкафче за презерватива, който лежи в пепелника от "Палио" между халогенната лампа "Тенсър" и керамичната урна "Д'Оро". С влажни, лепкави пръсти поднасям опаковката до устата си и я разкъсвам със зъби, после го надявам бързо и лесно.

– Чукай ме – стене Кортни.

Свива краката си и ги разтваря още повече, заровила ръка между тях, кара ме да оближа пръстите ѝ, дългите, червени нокти, които блестят на уличното осветление, проникващо през щорите "Стюарт Хол". Мазни са и имат сладникав вкус, а тя ги търка в устните ми и езика ми, докато изсъхнат.

– Добре – отвръщам и лягам върху нея, вкарвам леко члена си, целувам я силно по устните и започвам да правя бързи  дълбоки тласъци.

Тазът ми се движи сам, подгонен от желанието, и вече усещам  как оргазмът се заражда в ташаците ми, тръгва напред в члена ми, втвърден до болка... И тогава, насред целувка, вдигам глава и оставям езика ѝ да увисне навън и да облизва набъбналите ѝ устни. Продължавам да се клатя, но по-леко, защото разбирам, че... нещо... не е... в ред, ала не се сещам какво... Вторачвам се в полупразната бутилка вода "Евиан" на нощното шкафче и изведнъж подскачам  и излизам от нея.

– Мамка му!

– Какво има? – пъшка Кортни. – Забрави ли нещо?

Без да  ѝ отговоря, скачам от леглото и препъвайки се в мебелите, влизам в банята, като се опитвам да сваля презерватива , но той се запъва по средата. Докато го измъквам и едновременно с това търся ключа за лампата, стъпвам, без да искам, върху кантарчето и си удрям палеца на крака, но след куп псувни успявам да запаля осветлението и отварям шкафа-аптечка.

– Патрик, какво правиш бе? – провиква се тя от спалнята.

– Търся разтворимото противозачатъчно масло – отвръщам ѝ. – Ти какво си мислиш? Че търся баба си?

– Ама че работа – крещи тя. – Не си ли беше сложил от него?

– Кортни – викам, забелязвайки малка драскотина от бръснач над устната си. – Къде е? Кажи!

– Нищо не чувам, Патрик – провиква се тя.

– Тоя Луис ползва ужасни одеколони – мърморя си, докато разглеждам и подушвам едно шише "Пако Рабан".

– Какво казваш? – провиква се пак тя.

– Разтворимото противозачатъчно масло – извиквам към спалнята и се оглеждам в огледалото.

Търся лепенка в шкафчето, за да покрия порязаното място.

– Защо питаш къде е? Не беше ли у теб?

– Абе къде е проклетото разтворимо противозачатъчно масло? – крещя вече нервиран. – Разтворимото! Противозачатъчно! Масло!

Слагам тънка лепенка върху резката на устната си и започвам да реша косата си назад.

– На горния рафт. Мисля, че там беше.

Докато ровичкам из шкафа, забелязвам колко обикновена е ваната ѝ и извиквам:

– Кортни, трябва да се стегнеш и да облицоваш с мрамор ваната или да смениш крановете. Чуваш ли? Кортни?

Тя отговаря след дълго мълчание:

– Да... Патрик. Чух.

Най-после намирам тубичката зад един буркан на горния рафт и преди членът ми да е спаднал съвсем, намазвам върха на презерватива отвътре и го надявам отново. Връщам се в спалнята и скоквам на леглото.

– Това не е трамплин, Патрик – сгълчава ме тя.

Но без да ѝ обръщам внимание, се намествам върху нея, вкарвам ѝ го и Кортни веднага влиза в ритъм с моите тласъци, облизва пръста си и започва да търка клитора си. Изправен над нея, виждам как членът ми влиза и излиза от вагината ѝ.

– Чакай – изпъшква тя.

– Какво има? – стена учуден, защото вече почти бях накрая.

– Луис е жалък галфон – промърморва тя задъхано и се опитва да ме отблъсне.

– Да – съгласявам се, навеждам се над нея и завирам език в ухото ѝ. – Луис е жалък галфон.

И насърчен от презрителното ѝ отношение към нейното гадже, ускорявам тласъците, усещайки, че скоро ще се изпразня.

– Не бе, идиот такъв – стене тя. – Имаш ли малък балон, те питам. А не казвам, че Луис е жалък галфон. Остави ли празно балонче отпред на презерватива? Излизай сега.

– Какво, какво?

– Излизай.

Тя започва да ме блъска.

– Няма да стане – заявявам и се навеждам да целуна малките ѝ зърна, кацнали на върха на твърдите и големи цици.

– Вади  го бе, мамка ти мръсна!

– Кортни, какво ти става? – изръмжавам и спирам клатенето.

Изправям се над нея, а членът ми наполовина остава вътре. Тя се издърпва нагоре към таблата на леглото и той излиза целият.

– Презервативът си има отпред балонче.

– Запали лампата! – нарежда ми тя и се опитва да се изправи.

– О, писна ми. Отивам си.

– Патрик – настоява тя, – запали лампата!

Пресягам се и включвам халогенната нощна лампа "Тенсър".

– Ето, виж, има си място отпред. Доволна ли си?

– Свали го – нарежда ми тя.

– Защо? – недоумявам.

–Защото трябва да оставиш сантиметър и половина празно място отпред – заявява ми тя и покрива гърдите и със завивката "Хермес", – за да може да устои на еякулацията!

– Разкарвам се оттук, да знаеш – заплашвам, но не помръдвам. – Къде са ти литиевите хапчета?

Тя захлупва главата си с възглавница, измърморва нещо и се свива одве. Май започва да плаче.

– Къде са ти хапчетата, Кортни? – питам я съвсем спокойно. – Трябва да глътнеш едно-две.

Изпод възглавницата се чува някакво неясно мънкане, и  тя клати отрицателно глава.

– Какво? Какво казваш де? – питам с престорена учтивост, а с едната си ръка леко подрусвам члена си, за да стане твърд.

– Къде са, кажи!

Изпод възглавницата обаче идват само хлипове, едва-едва доловими.

– Плачеш и колкото и ясно да говориш, нищо не мога да разбера. – Опитвам се да вдигна възглавницата от главата ѝ. – Хайде, говори де!

Тя отново измънква нещо неразбираемо.

– Кортни – предупреждавам я вече съвсем ядосан, ако е истина това, което ми се стори да казваш, а именно че литият ти е в картонена кутия от "Замразена наслада" в камерата на хладилника до зеленчуците и е всъщност сорбе – тук не издържам, започвам да крещя, – ще те убия, ако е вярно, да знаеш! Сорбе ли е? Казвай де, на сорбе ли ти е литият?

Накрая махвам възглавницата и я зашлевявам здраво през лицето.

– Да не мислиш, че страшно ме възбуждаш с непредпазливия си секс? – изкрещява ми тя в отговор.

– О, не. Изобщо не си струва да се разправям с теб – измърморвам и дръпвам презерватива малко напред. – И за какво е това, Кортни? А? Я ми кажи! – Шляпвам я още веднъж по лицето, но лекичко. – Защо се оставя празен отпред? За да издържал на еякулацията!

– Ако на тебе не ти пука, то си е твоя работа! – Хлиповете ѝ са на път да преминат в истерия. – Предстои ми повишение. През август отивам в Барбадос. И нямам намерение да си провалям плановете заради някакъв скъсан презерватив! – Сълзите я задавят и започва да кашля. – Искам да си сложа бикините. Онези "Норма Камали", които си купих от "Бергдорф".

Сграбчвам главата ѝ с две ръце и я навеждам да види члена ми с провисналия отпред презерватив.

– Ето! Доволна ли си? Курво мръсна! Доволна ли си? Кажи!

Без дори да отвори очи, тя само проплаква.

– О, свършвай по-бързо, хайде.

Грубо намърдвам члена си в нея и без протакане стигам до оргазъм, който е толкова мижав, че едва-едва го усещам. Стенанията на разочарование тя взима за израз на удоволствие и веднага се раздвижва изпод мен и протяга ръка, за да се разтрие между краката за още, но моят омекна почти веднага – всъщност още с изпразването – и ако остана в нея, това ще я възбуди отново, затова прихващам с два пръста основата на презерватива и буквално изпадам  от нея. Двайсетина минути лежим всеки в своята част на леглото. Кортни се тюхка нещо за Луис и за сребърните прибори, които е забравила в "При Хари". Накрая се опитва да ми духа.