Американски психар

– Знаете ли – намесвам се, – понякога наистина е възможно да не действаш така, както би искал, за да получиш секс. Надявам се, Макдърмот, че с това няма да те накарам да загубиш наново девствеността си.

Ускорявам крачка, за да настигна Прайс.

– Разбира се, че не, но това не обяснява защо Тим се държи така кретенски – подтичва подире ми Макдърмот.

– Да не би пък на мацките да им пука? – репчи се Прайс.

– Като им кажа колко печеля на година, хич не им дреме за поведението ми.

– И как им снасяш тази ценна информация? – дразни го Ван Патън. – Викаш: ето ти едно питие, а между другото, получавам сто и осемдесет бона на година, колко взимаш ти? Така ли?

– Сто и деветдесет – поправя го Прайс. – Да, така правя. Мацетата не си падат по недомлъвки.

– А по какво, ваше всезнайно благородие? – иронизира го Макдърмот и в движение му прави поклон.

Ван Патън избухва в смях и без да спират, двамата се поздравяват с вдигнат палец.

– Ей – смея се и аз, – ако знаехте, нямаше да питате.

– По стабиляги, които могат да ги водят два пъти седмично в "Льо Сирк" и редовно в "При Нел". Или пък да ги запознаят с Доналд Тръмп – обяснява им Прайс.

Подаваме кувертите на симпатично девойче в сако от плътен вълнен плат и копринено шалче от "Хермес". Тя ни пропуска и Прайс ѝ намига, а Макдърмот мърмори:

– Тук само от един поглед можеш да прихванеш някоя болест. Пълно е със съмнителни гаджета.

– Абе, нали ти казах нещо – успокоява го Ван Патън и спокойно му повтаря какво е чел. – За нас няма страшно. Шансът е нула, точка, нула, нула... ъъъ, един процент...

Слава богу, звуците на New sensation на "Инексес" заглушават думите му. Музиката е надута до краен предел и разговор може да се води само с надвикване. Клубът е претъпкан. Единствената светлина идва от прожекторите над дансинга. Всички са облечени в смокинги. Всички пият шампанско. Тъй като имаме само два пропуска за специалния салон в приземния етаж, Прайс ги пробутва на Макдърмот и Ван Патън и те нетърпеливо ги размахват пред лицето на портиера, който пази на стълбите. Той е облечен в двуреден вълнен смокинг, памучна риза с тясна яка от "Черути 1881" и карирана чернобяла папийонка от "Мартин Дингмън Некуеър".

– Ей – крещя на Прайс, – защо не се вмъкнахме ние с пропуските?

– Защото – надвиква той музиката – ни трябва малко боливийски барут...

Следвам го по тесния коридор, минаващ успоредно на дансинга, прекосяваме бара и накрая попадаме в Залата с полилеите, която е фрашкана с типове от "Дрексъл", от"Лемън", от "Кидър Пийбоди", от "Първа Бостънска", от "Морган Стенли", от "Ротшийлд", от "Голдмън" и дори от  "Ситибанк", всичките в смокинги и с чаши шампанско в ръцe. Почти неусетно New sensation преминава в The Devil inside, а Прайс съзира Тед Мадисън, облегнат на парапета в дъното на салона, облечен в двуреден вълнен смокинг, памучна риза с малка яка от "Пол Смит", папийонка и пояс от "Рейнбоу Некуеър", диамантени копчета на ръкавите от "Трианон", обувки от шагренова кожа "Ферагамо" и старинен часовник "Хамилтън" от "Сакс". Двойни влакови релси, осветени от зелен и розов прожектор, минават покрай Мадисън и потъват в тъмнината. Прайс изведнъж се спира и се взира встрани от Тед, който се усмихва, щом разпознава Тимъти, а Прайс гледа замечтано релсите, сякаш са някакво олицетворение на свободата, на бягството от действителността, за които е бленувал. Аз обаче крещя в ухото му:

– Ей, я виж, Теди!

Това прекъсва бляновете му, той тръсва глава, сякаш да ги прогони напълно, пренастройва погледа си и извиква решително:

– Ааа, не, това не е Мадисън, това е Търнбол!

Типът, когото смятах за Мадисън, отвръща на поздрава на двама други и ни обръща гръб. Тогава изневиделица зад Прайс изниква Ебърсол, стисва с ръка Тимъти през прага и на шега се опитва да го удуши. Прайс отстранява ръката му, здрависва се с него и казва:

– Как си, Мадисън?

Мадисън, когото помислих за Ебърсол, носи разкошно двуредно ленено сако "Хакет" от "Бергдорф Гудмън". В едната си ръка държи незапалена пура, а в другата – полупълна чаша шампанско.

– Господин Прайс – вика Мадисън, – радвам се да ви видя.

– Мадисън – крещи му в отговор Прайс, – нуждаем се от твоите услуги.

– Да не си търсите белята? – усмихва се Мадисън.

– Не, нещо по-спешно.

– Разбира се – казва Мадисън и неизвестно защо ми кима някак сдържано. – Бейтмън, страхотен тен имаш.

Зад Мадисън стои някакъв образ, който много прилича на Тед Драйър. Облечен е в двуреден смокинг с шал-яка, памучна риза и копринена папийонка – всичко (почти съм сигурен) от "Поло", марка "Ралф Лоран". Мадисън непрекъснато се върти насам-натам, за да поздравява разни хора, които щъкат из навалицата.

Накрая Прайс съвсем се изнервя.

– Слушай, трябват ни наркотици – казва му той, доколкото чувам.

– Търпение, Прайс, търпение – провиква се Мадисън. – Ще говоря с Рикардо.

Но продължава да стърчи и да кима на тия, дето минават край нас.

– Защо не го направиш още сега! – крещи му Прайс.

– Вие защо не сте със смокинги бе? – вика Мадисън.

– Колко ни трябва? – пита ме Прайс със съвсем отчаян вид.

– Един грам ще стигне – отвръщам, надвиквайки музиката. – Утре рано трябва да съм в службата.

– Имаш ли в тебе сухо?

Не мога да лъжа, кимвам утвърдително и му давам четирийсет долара.

– Един грам – предава той поръчката на Тед.

Мадисън избутва напред приятеля си.

– Ей, това е Мой.

– Един грам. – Прайс бута парите в ръката му. – Твой? Какво твой?

Онези двамата се хилят, Тед енергично клати глава и изкрещява  някакво име, което едва долавям.

– Не твой, казва се Мой.

– Ааа, добре. Приятно ми е, мой човек – Прайс повдига китката с часовника "Ролекс" на нея и почуква с показалец циферблата.

– Ей сега се връщам – извиква Мадисън. – Не оставяйте момчето да скучае. Не си стискайте кувертите.

Той изчезва. Мой-Твой-Кой също потъва в навалицата. Промъквам се след Прайс до парапета.

Ще ми се да запаля пура, ама нямам кибрит, затуй я въртя под носа си и се наслаждавам на аромата ѝ, а мисълта, че идат и наркотици, ме успокоява, взимам два куверта от Прайс и се опитвам да го уредя с една водка "Финландия" с лед, но се оказва, че нямат – поне така ми обяснява сопнато барманката, която има страхотно тяло и е толкова готина, че решавам все пак само заради това да ѝ оставя тлъст бакшиш. Поръчвам една водка "Абсолют" за Прайс и уиски "Джей енд Би" с лед за мен. За миг си помислих дали да не си направя кодош с Тим и да му донеса един "Белини", но се сещам, че тази вечер е малко раздразнителен и няма да схване майтапа, та се отказвам. Промъквам се обратно през тълпата, подавам му "абсолютката", той я взима, без да ми благодари, и я удря на екс. Оглежда чашата, намръщва се и ми хвърля унищожителен поглед. В отговор свивам безпомощно рамене. Той пак се втренчва в релсите. Малко са мацките тази вечер в "Тунела".

– Ей, знаеш ли, че утре вечер ще излизам с Кортни?

– С нея? – извиква той в отговор, без да откъсва очи от релсите . – Страхотно.

Дори през шума усещам сарказма в гласа му.

– Защо не? Карутърс е запрашил нанякъде и не е в града.

– По-добре си плати за компаньонка – казва той огорчено.

– Че защо?

– Защото чукането ще ти излезе много по-евтино.

– Ааа, тоя номер няма да мине – викам му.

– Абе, и аз така си мислех по едно време. – Прайс разклаща чашата и ледът в нея потропва. – Обаче и Мередит се оказа същата. Иска да ѝ се плаща. Всичките са от един дол дренки.

– Прайс? – Удрям една яка глътка от уискито. – Ти си безценен...