Другата кралица

Бес мята листа в огнището:

— Мръсотия — казва тя просто. — Не му обръщайте внимание. Сигурно на Коледа някой се е напил с ейл, измислил е песничка и е надраскал някаква рисунка. Това не означава нищо.

— Насочено е към мен.

Тя свива рамене:

— Вестта за заговора на Ридолфи сигурно се е разнесла из цялото кралство и вие ще бъдете обвинена за това. Вие изгубихте любовта, която хората изпитваха към вас, когато мислеха, че сте принцеса, трагично пострадала от шотландците. Сега мислят, че не ни носите нищо друго, освен беди. Всички се страхуват от испанците и ги мразят. Няма бързо да ви простят, че сте ги призовала да нахлуят в страната и да се вдигнат срещу нас. Дори католиците ви обвиняват, задето сте настройвала папата срещу Елизабет. Те искаха да живеят в мир, всички ние искаме да живеем в мир, а вие го унищожавате.

— Но тук не става въпрос за испанците и всичко това — казвам аз. — Тук не пише нищо за Ридолфи или херцога на Норфолк. Цялото е за Дарнли и Шотландия, и Ботуел.

— Мъжете в една кръчма са готови да повтарят всякакви мръсотии. Но за вас не може да има значение какво казват. Те са готови да кажат всичко, а този скандал е стар.

Поклащам глава, сякаш за да проясня мислите си, вдигам кученцето си и го прегръщам, за да се утеша.

— Но защо този стар скандал? Защо сега?

— Те клюкарстват за онова, което чуват — казва тя спокойно. — Нима един стар скандал не е вечна новина?

— Но защо им е да говорят за него сега? — настоявам. — Защо не ме обвиняват, задето съм подстрекавала папата или за това, че съм повикала испанците? Защо са предпочели тази стара история пред новата? Защо сега?

— Не знам — казва тя. — Тук не чувам слухове. И не знам защо това отново излиза на бял свят сега.

Кимвам. Мисля, че знам какво става, и съм сигурна кой го прави. Кой друг освен него би опетнил името ми?

— Бес, мислите ли, че е възможно мъжете, разпратени в кръчмите и из пазарите като шпиони на вашата кралица, също и да приказват, а не само да слушат? Мислите ли, че когато се ослушват да чуят някоя заплаха срещу нея, те освен това говорят скандални неща за мен? За всичките й врагове? Не мислите ли, че в същото време, докато подслушват по ключалките, те се грижат и да внушават страх и отровни мисли в умовете на обикновените хора? Не мислите ли, че те ме оскърбяват, че разпространяват страх от чужденците, ужас от война, обвинения по адрес на евреите и папистите? Не мислите ли, че цялата тази страна е вярна на Елизабет, защото тя кара хората да се ужасяват от всяка друга възможност? Че тя има агенти, чиято работа е да обикалят и да сеят ужас, за да поддържат лоялността на нейния народ?

— Е, да — съгласява се Бес, истинска рожба на елизабетинска Англия, в която истината е стока за продан на пазара, а скандалът също има своя цена. — Но защо някой ще разпространява стари сплетни за вас? И защо сега?

— Именно това е въпросът — казвам простичко. — Защо сега? Точно в този конкретен, подходящ момент? Точно преди Норфолк да се изправи на съд? Възможно ли е той да е отказал да каже нещо срещу мен? Възможно ли е да се опасяват, че дори ако го отведат до самите стъпала на ешафода, той пак няма да ме обвини в държавна измяна? Защото знае, че не носи никаква вина за бунт срещу Елизабет, и че аз също съм невинна. Ние искахме само да се оженим и аз да бъда освободена, за да се върна в страната си. Заговорничехме единствено за моето освобождаване. Но те искат да убият Норфолк и да унищожат мен. Знаете ли дали това е вярно?

Иглата на Бес все още е вдигната над гоблена й. Тя знае, че съм права, и познава моя враг. Знае как действа той и знае как постига успех.

— Но защо му е да опетнява името ви със стар скандал?

— Аз съм жена — казвам тихо. — Ако мразиш една жена, първото, което унищожаваш, е репутацията й. Ще ме заклеймят като опозорена жена: негодна да управлява, негодна да се омъжи. Ако съсипят репутацията ми, ще направят престъплението на Норфолк да изглежда още по-ужасно. Правят го да изглежда като мъж, който е бил готов да се ожени за една прелюбодейка и убийца. Правят го да изглежда обезумял от амбиция, а мен изкарват по-пропаднала от блудница. Кой би последвал Норфолк или би служил на мен? Никой верен шотландец, или дори англичанин, няма да ме иска на трона. Те ще са готови да повярват, че съм виновна в държавна измяна срещу Елизабет, защото вярват, че съм блудница и убийца.

Бес кимва неохотно:

— За да опозорят еднакво и двама ви — казва тя. — Дори и да не могат да изправят и двама ви на съд.

— А кой би прошепнал такова нещо? За кого се сещате, Бес Талбот? Кой от онези, които познавате, си служи със слухове, лъжливи обвинения и ужасни клевети, за да съсипе репутацията на други хора? Да ги довърши завинаги? Когато не може да докаже вината им чрез разследване, но е решен да ги представи пред света като виновни? Кой би направил това? Кой вече има на служба при себе си нужните хора, и властта, за да може да направи това?

По потресеното й изражение разбирам, че знае много добре кой ръководи шпионите, и че това е същият човек, който ръководи и клеветниците.

— Не зная — казва упорито тя. — Не знам кой би направил такова нещо.

Решавам да не се занимавам повече с този въпрос. Чела съм и по-ужасни писания от онова, което току-що изгорихме върху плочата на огнището, и съм виждала и по-ужасни рисунки. Оставям Бес да продължава да отрича, вместо да я принуждавам да назове своя приятел Сесил като шпионин и разпространител на обидни мръсотии.

— Добре, добре — казвам безгрижно. — След като вие не знаете, при положение, че сте живяла в двора и сте виждала кой управлява и кой има власт, тогава съм сигурна, че аз също не знам.

Януари 1572, Колд Харбър Хаус, Лондон: Джордж

Когато пристигам в Лондон, след тежко пътуване в ужасно време, и отварям няколко стаи от лондонската си къща, научавам, че след като в продължение на над три години по нареждане на Елизабет е пазил ужасните писма на шотландската кралица като държавна тайна, сега Сесил е сметнал за уместно да разгласи публично тази разнородна и неприлична сбирка от поезия, заплахи и злоба.

След като отказах да гледам на тях като на таен документ, и настоях да бъдат представени като доказателство в двора или да не бъдат показвани изобщо, сега откривам, че тези изключително секретни книжа, за които всички се съгласихме, че са твърде ужасни, за да бъдат разисквани на официално разследване, сега могат да се намерят при печатарите под форма на малко книжле, с определена продажна цена, а горките хора пишат балади и разпространяват рисунки, основаващи се на тази мръсотия. Предполагаемият автор на тези гнусни и изпълнени с похот драсканици, кралицата на шотландците, е единодушно обругавана в Лондон от всеки, който ги е купил и прочел: и изглежда, че дори обикновените хора из цяла Англия са научили за писмата и сега претендират, че знаят, с категоричната увереност на невежите, че тя е любовница на Ботуел и убийца на Дарнли, отровителка на първия си съпруг и любовница на френския си свекър, а отгоре на това в съюз с дявола. Съчиняват балади и истории, и многобройни злобни гатанки. Тя, която отначало възприемах като създание от пламък и въздух, сега е печално известна: превърнала се е в посмешище.

Разбира се, това прави Норфолк да изглежда още по-голям глупак в очите на всички. Още преди той да се изправи на съд, всички са на мнение, че трябва да е бил заслепен от амбиция, за да се остави да бъде прелъстен от такава очевидна блудница. Преди да бъде разкрита дори една дума от показанията, преди още да е влязъл в съдебната зала, всеки здравомислещ мъж в Англия вече го осъжда за лекомислие и похот.

Освен мен. Освен мен. Аз не го осъждам. Как бих могъл? Тя измами мен така, както измами и него, аз я пожелах, както я желаеше и той. Той поне имаше достатъчно здрав разум да помисли, че макар и да е била лоша жена, тя все пак би могла да стане кралица на Шотландия и да го направи крал. Той поне беше проявил познатата амбициозност на рода Хауърд. Аз бях по-голям глупак от него. Аз просто исках да й служа. Дори не исках награда. Дори не възразявах срещу цената. Аз просто исках да й служа.