Дневниците на Кари Брадшоу

— Преди Кари имаше един много добър ухажор — изтъква нарочно баща ми, — обаче тя го отхвърли!

Въздъхвам и казвам:

— Татко, не съм отхвърлила Джордж. Непрекъснато си говорим по телефона. Приятели сме!

— По мое време момчетата и момичетата не бяха приятели. Под думата „приятели“ се имаше предвид…

— Да, знам какво сте имали предвид, татко — прекъсвам го аз. — Но сега не е така! Момчетата и момичетата наистина могат да бъдат приятели!

— И кой е този Джордж? — пита Мишката.

Аз простенвам. Всеки път, когато Джордж се обади, което ще рече около веднъж седмично, ме кани на среща, а аз му отказвам, изтъквайки, че още не съм готова. Но истината е, че когато става въпрос за Джордж, вероятно никога няма да бъда готова. Но на глас изричам:

— Той е едно момче, с което се запознах в „Браун“.

— Много приятен млад човек — напява баща ми. — Точно от онези младежи, с които всеки баща мечтае да види дъщеря си!

— И точно от онези младежи, с които и дъщерята знае, че трябва да излиза, обаче не може! Защото те не я привличат!

Баща ми вдига безпомощно ръце и простенва:

— И какво му е толкова голямото на привличането? Най-важното на този свят е любовта!

Двете с Мишката се споглеждаме и се разкискваме. Де да можеше Джордж наистина да ме привлича! Това би разрешило всичките ми проблеми. Даже така бих имала кавалер за абитуриентския бал. Не че вече е късно да го поканя. Знам, че той ще дойде, но не искам пак да му създавам погрешна представа за себе си. Няма да бъде честно спрямо него.

— Не може ли да сменим темата, ако обичате? — казвам.

И внезапно, сякаш в отговор на молитвите ми, от задната врата на къщата се разнася ожесточено чукане.

— Маги е! — провиква се Миси.

— Кажи й да влезе! — вика татко.

— Казва, че не иска. Казва, че иска да говори с Кари насаме. И че било спешно.

Мишката повдига многозначително вежди и отбелязва:

— Сега пък какво е станало?

А аз оставям салфетката си на масата и отивам при задната врата.

Лицето на Маги е подпухнало от сълзи, а косата й стърчи във всички посоки, сякаш се е опитвала да я изтръгне от корените. Прави ми знак да изляза навън. Аз се опитвам да я прегърна, но тя прави крачка назад. Цялата се тресе от ярост.

— Знаех си, че ще стане така! Знаех си!

— Какво си знаела? — паникьосвам се аз.

— Не мога да говоря за това тук. Не и когато баща ти е наблизо. Нека се срещнем в „Смарагда“ след пет минути!

— Ама… — Поглеждам назад към къщата. — Мишката е тук и…

— Значи доведи и Мишката! — срязва ме тя. — „Смарагда“. След пет минути! Чакам ви!

— Какъв, по дяволите, е проблемът пък сега? — пита Мишката, когато спираме до колата на Маги. Тя е празна, което означава, че Маги е влязла вътре съвсем сама — факт, който сам по себе си е достатъчно основателен повод за притеснение.

— Нямам представа — отговарям унило. — Но си мисля, че има нещо общо с Питър. И с онази история в „Нътмег“. За Принца на зубърите.

Мишката се смръщва и отбелязва:

— И кой казва, че това непременно е Питър?

— Според Маги е така.

— Типично! Тя продължава да си въобразява, че всичко на този свят се върти около нея.

— Да, знам, но…

Тъкмо обмислям дали да не изплюя камъчето за истинската самоличност на Пинки Уедъртън, когато вратата на бара се отваря и Маги подава глава.

— Аха, ето ви и вас! — възкликва мрачно и влиза обратно вътре.

Заварваме я седнала на бара, пиеща нещо, което ми прилича на чиста водка. Изгълтва набързо цялото съдържание на чашата си и иска втора. Мишката си поръчва един скоч, а аз се задоволявам с обичайния си „Сингапурски грог“. Имам чувството, че онова, което предстои, няма да бъде особено приятно, затова решавам, че се нуждая от нещо по-сладко за пиене.

— Така! — заявява Маги. — Тя го хвана!

— Коя е „тя“ и кого е хванала? — пита Мишката. Знам, че не иска да прозвучи саркастично, но точно така звучи — мъничко.

— Робърта! — сдъвква я Маги. — Сега не е моментът за подобни подмятания!

— Само питам! — вдига ръце Мишката и свива рамене.

— Но все пак смятам, че отчасти и ти имаш вина! — продължава Маги, като поглъща нова голяма глътка водка. — Ти си тази, която ни запозна!

— С кого, с Питър ли? Стига, Маги, познаваш го от години! Просто никога преди не го беше забелязвала. Пък и не си спомням някога да съм ти казвала да хукваш след него!

— Именно — вметвам аз. — Не е като някой да те е принуждавал да правиш секс с него!

— Само защото ти не…

— Да, знам. Девствена съм и толкова. Обаче не е по моя вина. Вероятно щях да спя със Себастиан, ако Лали не ми го беше откраднала.

— Сериозно? — поглежда ме изненадано Мишката.

— Ами да! Така де, защо не? Че с кого другиго да правя секс? — Оглеждам бара. — Е, може би бих могла да си набележа някой случаен и да го направим на паркинга…

— Извинявайте, ама сега сме се събрали да говорим за мен! — прекъсва ме Маги, като трясва чашата си на бара. — В случая аз съм онази, която си има неприятности. Аз съм онази, която се побърква. И аз съм онази, която е готова да се самоубие…

— Недей — отбелязва Мишката. — Голяма цапаница…

— Престани! — изкрещява Маги.

Двете с Мишката се споглеждаме и автоматично си подвиваме опашките.

— Така. — Маги си поема дълбоко дъх. — Случи се! Най-големият ми страх. Сбъдна се!

Мишката вдига очи към тавана и с върховно търпение изрича:

— Маги, не можем да ти помогнем, докато не ни кажеш какво е това, което се е случило!

— Не се ли сещате? — Гласът й се превръща във вой. — Питър скъса с мен! Скъса и сега ходи с Джен П.!

Едва не падам от столчето на бара.

— Точно така — изръмжава тя. — След като се скарахме яко в сряда следобед, когато… нали се сещаш? — Поглежда ме. — В деня, в който флиртуваше с Джен П. в салона. Първо се накрещяхме както трябва, а после правихме секс и аз реших, че всичко е наред. А после, този следобед, той ми се обажда и казва, че трябвало да поговорим.

— Олеле!

— Та идва той у нас и… — Тук Маги оборва глава. — Той… каза, че вече не можел да излиза с мен. Каза, че всичко свършило.

— Но защо?

— Защото си падал по Джен П. и искал да ходи с нея.

Мамка му! Това е моя грешка! Как можах да бъда толкова глупава?! Но пък изобщо не съм очаквала, че хората ще започнат да вземат толкова на сериозно историите в „Нътмег“!

— Няма начин! — казва най-сетне нещо и Мишката.

— О, има — прошепва Маги. Поръчва си още една водка, отпива и я оставя на бара. Вече започва да заваля думите си. — Каза, че бил питал майка си — представяте ли си, да пита майка си?! — какво мисли по въпроса, а тя казала, че все още бил прекалено млад, за да се обвързва сериозно само с едно момиче, затова трябвало да „пробва и други възможности“. Чували ли сте някога някой друг да говори така? Сигурна съм, че идеята изобщо не е била на майка му! Била си е изцяло негова! И използва майка си само като извинение!

— Отвратително! — промърморвам и засмуквам силно от сламката си. — Какво леке!

— Питър не е точно леке — казва Мишката. — Може и да е идиот, но…

— Той е леке с хубава прическа.

— Прическа, която аз го накарах да си направи! — възкликва Маги. — Аз бях тази, която му каза да се подстриже така! Аз… аз го превърнах в страхотен пич и сега всички момичета искат да бъдат с него! Аз го създадох! А как ми се отплаща той?

— Направо нечувано!

— Стига, Маги, грешката не е твоя. Просто Питър е като всеки друг мъж. Единственият начин, по който можем да гледаме на мъжете, е като на електрони. Всичките си имат разни стърчащи заряди и непрекъснато си търсят дупка, където да сложат зарядите си…

— Имаш предвид пенисите си ли? — стрелка ме ядосано Маги.

— „Пенис“ би било твърде преувеличено — намесва се Мишката, доразработвайки теорията ми. — Тук не става въпрос за същинска материя. Това е нещо като груба форма на електричество…