Птят на кинжала

Естествено, последва я Теодрин и Романда метна с широк жест пелерината си към крехката розовобуза Сестра и пренебрежително я отпрати в противоположния на Фаолайн ъгъл. Фаолайн видимо се беше покорила, но скосените очи на Теодрин гледаха много широко отворени, сякаш нещо непрекъснато я слисваше и устните й бяха готови да ахнат. Също като при Фаолайн, мястото, което й се полагаше в йерархията на Айез Седай, изискваше по-важни задължения, но верятно никоя от двете нямаше да си ги получи скоро.

Властният поглед на Романда се спря на Сюан за миг и тя сякаш се замисли дали и нея да не отпрати в някой ъгъл, после погледът й мина пренебрежително покрай Лелейн и най-сетне се спря на Егвийн.

— Изглежда, че онзи младеж е разговарял с тях, майко. Жълтите очи и уши в Кайриен са почти възбудени от това. Имате ли някаква представа за какво може да се интересува той от Ата-ан Миере?

Въпреки титлата, Романда не създаде впечатление, че се обръща към Амирлинския трон, но пък тя никога не го правеше. Никакво съмнение не остана кой е въпросният „онзи младеж“. Всяка Сестра в лагера приемаше, че Ранд е Преродения Дракон, но ако човек ги чуеше как говорят за него, щеше да си помисли, че става дума за някой невъзпитан млад простак, който е дошъл неканен на вечерята им и е повърнал върху масата.

— Тя трудно би могла да знае какво се върти в главата на момчето — каза Лелейн още преди Егвийн да си е отворила устата. Усмивката й този път съвсем не беше топла. — Ако трябва да се търси отговор, Романда, то той е в Кемлин. Ата-ан Миере не се отделят от корабите си и много сериозно се съмнявам, че хора от Морския народ с такъв висок ранг ще се откъснат толкова далече от морето по каквато и да било работа. Никога не съм чувала да са го правили. Възможно е те да се интересуват от него. Досега би трябвало да са научили кой е той.

Романда й се усмихна в отговор, и то така, че стените на палатката би трябвало да се покрият със скреж.

— Едва ли е нужно да се казва очевидното, Лелейн. Първият въпрос е как да го разберем.

— Тъкмо се канех да го разбера, когато ти се намеси така нахално, Романда. Следващия път, когато майката се срещне с Елейн и Нинив в Тел-айеран-риод, може да им предаде указанията. Мерилил може да открие какво искат Ата-ан Миере, или може би какво иска момчето; едва когато стигне в Кемлин. Жалко, че момичетата не са се сетили да установят редовен график, но това трябва някак да го оправим. Мерилил може да се срещне с някоя Заседателка в Тел-айеран-риод, когато разбере. — Лелейн махна леко с ръка; явно смяташе, че точно тя трябва да бъде въпросната Заседателка. — Мислех, че Салидар е подходящо място.

Романда изсумтя с насмешка.

— По-лесно е да заповядаш на Мерилил, отколкото да дочакаш да ти го изпълни, Лелейн. Предполагам, си дава сметка, че я чакат тежки въпроси. Тази Купа на ветровете трябваше първо да се донесе при нас за изследване. Никоя от Сестрите в Ебу Дар според мен не притежава особена дарба в Танца с облаците и виждате резултата — цялата тази бъркотия и бързане. Мисля да поставя въпрос пред Съвета кои са замесени. — Изведнъж гласът на сивокосата жена омекна като масло. — Доколкото си спомням, ти поддържаше избора на Мерилил.

Лелейн трепна, но бързо се овладя и очите й блеснаха.

— Подкрепих тази, която предложиха Сивите, Романда, и нищо повече — заяви тя възмутено. — Откъде можех да допусна, че ще реши да използва Купата там? И да включи в кръга онези дивачки от Морския народ! Как е могла да повярва, че могат да знаят за работата с времето толкова, колкото Айез Седай? — Изведнъж гневът й се стопи. Оправдаваше се пред най-жестоката си противничка в Съвета, единствената й истинска противничка. А несъмнено още по-лошото според нея бе това, че споделяше преценката й за Морския народ. Нямаше съмнение, че я споделя, но да огласи този факт беше съвсем друга работа.

Студената усмивка на Романда се разшири и лицето на Лелейн пребледня от яд.

— Ще видим как ще застане Съветът, Лелейн — най-сетне рече тя. Обикновено Съветът седеше, изслушвайки спорещите страни, и ставаше, за да подкрепи едно или друго. — Докато не се постави въпросът, мисля, че ще е най-добре Мерилил да не се среща с никоя от Заседателките, участвали в нейния избор. Дори едно предположение за заговор ще се погледне накриво. Сигурна съм, че ще се съгласиш, че е най-добре аз да поговоря с нея.

Този път лицето на Лелейн пребледня по-различно. Не беше видимо уплашена, но Егвийн почти можеше да види как пресмята коя би могла да стане в нейна подкрепа и коя — против. Заговорниченето беше почти толкова сериозно обвинение, колкото измяната, и изискваше само по-малкия консенсус. Вероятно щеше да го избегне, но спорът щеше да е задълбочен и остър. Фракцията на Романда можеше да нарасне. Това можеше да предизвика неописуеми проблеми и да затрудни съзряването на плановете на Егвийн. А нищо не можеше да направи, за да го предотврати, освен да разкрие какво в действителност се беше случило в Ебу Дар. Все една да ги помоли да й разрешат да приеме същото предложение, с което се бяха примирили Фаолайн и Теодрин.

Егвийн вдиша дълбоко. Можеше поне да предотврати използването на Салидар като място за срещи в Тел-айеран-риод. Точно там се срещаше напоследък с Елейн и Нинив. Поне когато го правеше — не се бяха срещали от няколко дни. Със Заседателките, изникващи и изчезващи когато им скимне, в Света на сънищата, бе трудно да намериш място, където да си сигурна, че няма да се появят.

— Следващия път, когато се видя с Елейн или Нинив, ще предам вашите указания за Мерилил. Мога да ви уведомя кога ще е готова да ви срещне. — Което означаваше никога, свършеше ли веднъж с въпросните „указания“.

Главите на двете Заседателки рязко се извърнаха и два чифта очи се втренчиха в нея. Бяха забравили, че е тук! Тя се помъчи да запази лицето си гладко, усети, че кракът й тупа раздразнено по земята, и го спря. Все още се налагаше да изтърпи това, което мислеха за нея. Още малко. Добре поне, че не изпита отново онова замайване. Само се ядоса.

В този миг мълчание енергично нахълта Чеза с обеда на Егвийн върху покрит с ленена кърпа поднос. Тъмнокоса, пълничка и симпатична, на средна възраст, Чеза съумяваше да се държи подобаващо учтиво, без да раболепничи. Реверансът й беше толкова простичък, колкото тъмносивата й рокля, със съвсем мъничко обикновена дантела около шията.

— Простете, че се натрапих, майко, Айез Седай. Извинявам се, че това закъсня, майко, но Мери, изглежда, се е залисала някъде. — Тя цъкна ядосано с език и постави подноса пред Егвийн. Залисването беше толкова неприсъщо за Мери, колкото и погрешно даденото й име. Тази строга жена беше толкова непримирима към собствените си грешки, колкото и към тези на другите.

Романда се намръщи, но не каза нищо. В края на краищата, едва ли беше редно да проявява особен интерес към една от слугините на Егвийн. Особено след като същата жена беше личната й шпионка. Също както Селаме беше шпионката на Лелейн. Егвийн се постара да не поглежда към Теодрин или Фаолайн, и двете застанали чинно в ъглите си по-скоро като Посветени, отколкото като Айез Седай, каквито уж бяха.

Чеза понечи да отвори уста, но веднага я затвори, навярно побояла се от Заседателките. Егвийн се успокои, когато тя отново приклекна и напусна, измърморвайки едно: „С ваше позволение, майко.“ Съветите на Чеза бяха достатъчно деликатни, за да не направят впечатление на никоя от присъстващите Сестри, но точно в този момент последното, от което Егвийн имаше нужда, беше дори най-заобиколното подсещане да си изяде яденето, докато е горещо.

Лелейн подхвана отново, сякаш изобщо не бяха прекъсва ли.

— Най-важното — заяви тя твърдо — е да разберем какво искат Ата-ан Миере. И какво цели момчето. Може би иска и на тях да стане крал. — Протегна ръце и позволи на Фаолайн да й наметне пелерината, което младата жена направи с особена грижливост. — Нали няма да забравите да ме уведомите, ако ви хрумне нещо по въпроса, майко? — Последното трудно можеше да се нарече молба.