Обикновен гений

След още един час краката му напълно изтръпнаха и той отново седна. Последва същата процедура, която продължи до безкрайност. Двайсет и два часа по-късно най-сетне му позволиха да легне по гръб на твърдия нар. Но в следващата секунда отгоре му се изля ледена вода. След принудителната „баня“ вратата се отвори и тъмничарят го застави да седне на ръба на железен стол със завинтени в пода крака. При най-малката смяна на позата вратата се отваряше и тъмничарят го караше да заеме първоначалната поза. След всяко помръдване парченца кожа от бедрата му оставаха върху студения метал. Мускулите му блокираха някъде около петия час, а след десетия започна да повръща. Така изтекоха шестнайсет часа, след които отново му позволиха да легне на нара — така, както си беше покрит с нечистотиите. Дадоха му само чаша вода, но никаква храна.

В момента, в който започна да се унася, вратата се отвори с трясък. Получи няколко удара с дървена палка и заповед да не спи. Това се повтори още няколко пъти. Два дни по-късно силите го напуснаха и той се строполи на пода, гърчейки се в конвулсии.

На третия ден набра достатъчно сили да изкрещи:

— Не можете да правите това, по дяволите! Аз съм гражданин на Съединените щати! Нямате право!

Скочи и се хвърли срещу вратата, но чифт здрави ръце го върнаха обратно. Той рухна на пода, ожулвайки жестоко кожата на коленете и лактите си.

— Нямате право — уморено повтори той, но вече беше твърде слаб, за да се съпротивлява. — Нямате право…

— Имаме всички права — осведоми го хладен глас и той вдигна глава към Валъри Месълайн, изправила се на прага на килията. — Вие проникнахте в разузнавателна централа на Съединените щати, за да се сдобиете с класифицирана информация.

— Ти си луда!

— Ти си предател на родината, Кинг. Разполагаме с доказателства, че целта на посещението ти в района е шпионаж, а не разследване на убийство.

— Говориш глупости и отлично го знаеш! Искам адвокат, веднага!

— Нашето разследване сочи, че ти и Мишел Максуел работите за враговете на САЩ срещу съответното заплащане — спокойно продължи Валъри. — Следователно нямате право на юридическа защита, преди да бъдете изправени пред съда с конкретни обвинения.

— Не можеш да ме държиш тук просто ей така, по дяволите! — избухна той.

— В това отношение законът ни е предоставил голяма свобода.

— Какво искаш от мен? — извика извън себе си той.

— Всичко, което си чул и видял. Дори и онова, което е било плод на въображението ти. Но ще поговорим, след като омекнеш още малко. По реката ни създадохте доста трудности. Сега е време да си платите.

Обърна се, но викът на Шон я спря.

— Вие убихте Мънк Тюринг и Лен Райвест! Вероятно пак вие взривихте и моргата. И все в служба на родината, а? Имаш ли представа колко закони сте нарушили?

— Мънк Тюринг направи това, което направи и ти — отвърна Валъри. — Проникна в забранената зона и беше застрелян. Имахме всички основания да го направим.

— Ако беше така, нямаше да си правите труда да представяте нещата като самоубийство. Застреляли сте го, защото е видял хората, които слизат от онези самолети, нали? Видял е и дрогата, ето защо е трябвало да умре. Но не сте знаели една малка подробност: той е бил тук и преди, след което е закодирал получената информация. Ние я предадохме на Алиша, която излъга, че не може да се справи, но всъщност я е дешифрирала. И в резултат Виджи изчезва. Прав ли съм, Вал? Хайде, кажи ми!

— Не си в положението да задаваш въпроси.

Макар и слаб, Шон набираше скорост.

— Ами Райвест? Той беше готов да ми разкаже всичко за Бабидж Таун, но вие го ликвидирахте. Вероятно е открил, че ЦРУ шпионира работата на учените, а после го е споделил с Алиша, която е демонстрирала фалшиви чувства към него. За съжаление не е подозирал, че тя също е ваш човек. И изведнъж го намират удавен във ваната. За всеки случай взривявате моргата, за да прикриете евентуалните улики. Как се справям, Вал? Готова ли си да заложиш хилядарка?

— Можеш да правиш предположения колкото желаеш.

— ФБР и АБН знаят, че сме тук. Този път няма начин да ви се размине.

— Ти май изобщо нямаш представа за тези неща, а? — снизходително го погледна Валъри. — Какво означава смъртта на двама души, ако трябва да се спасят милиони? Отговори ми на този въпрос, стига да можеш. Два смъртни случая! Ти си едно трудно забележимо петънце върху задника на историята, което примигва и изчезва. Никой няма да усети липсата ти.

След тези думи се обърна към тъмничаря и заповяда с леден глас:

— Удряй и не го жали!

Вратата на килията се захлопна зад гърба й.

89

Два дни по-късно Шон Кинг вече не помнеше дори името си.

— Моля ви, спрете! — молеше се той, но нямаше кой да го чуе.

Мъчителите му го пренесоха в друго помещение и го натикаха в продълговат сандък, наподобяващ ковчег. Завързаха го здраво и поставиха капака на два-три сантиметра от лицето му, предизвиквайки силно чувство на клаустрофобия. После включиха свързаните със сандъка тръби и температурата в сандъка започна да се понижава. Когато тялото му се скова малко над точката на пълна хипотермия, започнаха да изтеглят и кислорода. Той започна да се задушава, широко отворената му уста отчаяно търсеше глътка въздух. Получи я едва когато беше на прага на припадъка. Процедурата продължи десет часа, той все повече губеше сили. Накрая съвсем отмаля и припадна.

Свести се в предишната килия и установи, че има нов посетител.

— Здравей, Шон — каза Алиша Чадуик.

— Дойде да злорадстваш, а? — попита със слаб глас той.

— Не. Тази гледка не ми доставя никакво удоволствие.

— Наистина ли? — надигна се Шон и облегна гръб на стената. — Нещо не се връзва с дейността ти. Трафик на наркотици, убийство, отвличане, изтезания. Пропуснах ли нещо?

— Не съм сигурна, че те разбирам — спокойно отвърна тя.

— Имам предвид контрабандата на наркотици, която ти и Вал осъществявате с онези самолети.

— За теб може да изглежда така, но не и за мен.

— А как ще наречеш убийствата на Мънк Тюринг и Лен Райвест?

— Мънк беше застрелян на забранена територия.

— Но ти уби Лен, нали? Въпреки че уж го харесваше.

— Всички имаме своите задачи.

— Значи признаваш, че си го убила?

— Води се война, в която всеки от нас изпълнява своите задачи — повтори тя.

— Затова ли се опита да убиеш и мен?

— Бяхме наясно, че ти проникна в базата заедно с Мишел. Видели сте много неща. Ето причината да сте тук.

— Добре, ще ни изтезавате, докато изтръгнете всичко. А после? Ще ни пуснете да си вървим, така ли?

— Не знам. Други отговарят за вас.

— Ясно. Прехвърляш топката. До какво ще прибегнете този път? Газова експлозия, самоубийство или ще умра във ваната? Между другото, с протезата ли натисна горкия Лен под водата?

— Изпълнявам заповеди, нищо повече.

— Заповедите на Валъри? И те са достатъчни, за да убиваш? Заповедите на една психопатка? А какво ще кажеш за онзи доктор в моргата? С какво заслужи да бъде взривен?

— Невинните жертви са неизбежни, те са просто част от бойните действия. Лично на мен не ми харесва, но нищо не мога да направя.

— Можеш, разбира се. Просто престани да им сътрудничиш.

— Не знам в какъв свят живееш, но той очевидно е различен от моя.

— А твоят свят предвижда ли убийството на Виджи?

За пръв път от началото на разговора Алиша отклони поглед.

— Виджи ще бъде добре — прошепна тя.

— Няма да е добре, Алиша! — гневно извика той. — Тя също ще влезе в списъка на невинните жертви, ако вече не е там! Прекрасно го знаеш, нали?

Алиша се обърна към изхода.

— Защо дойде тук? — извика след нея Шон. — Да ме видиш за последен път, преди да падне гилотината? Да се увериш, че още един враг е отстранен от пътя към великата цел? Сигурен съм, че Лен е оценил този жест. Той изобщо разбра ли, че ти си му видяла сметката? Или е решил, че искаш да си поиграете във ваната?