Обикновен гений

— Ти си от Агенцията за борба с наркотиците?! — втренчи се в него Шон.

— Дълга история — неохотно отвърна Хейс.

— Успяхте ли да ги обкръжите? — попита Мишел.

— Кого да обкръжим? — ядосано процеди Вентрис. — Няма никой освен охраната.

— Преди малко тук гъмжеше от въоръжени до зъби хора на ЦРУ — поясни Шон.

— Е, вече ги няма.

— Току-що водихме престрелка с тях — погледна ги с недоумение Мишел. — Обстрелваха ни дори с ракети! Нима твърдите, че нищо не сте чули?

— Досега тук виеха сирени — отвърна Хейс. — Успяхме да ги изключим преди броени минути. А и тази буря…

— Надявам се, че поне сте заловили частния самолет на Чамп, който беше натъпкан с наркотици — въздъхна Мишел.

— Хората ми провериха пистата, но там нямаше нито самолет, нито някаква следа от Чамп Полиън — поклати глава Хейс.

— За какви наркотици говорите? — подозрително ги изгледа Вентрис.

Мишел измъкна от джоба си непромокаемата торбичка и му я подаде.

— За тези. В самолета на Чамп имаше най-малко един тон. Мисля, че е хероин.

Хейс я отвори и надникна вътре.

— Откъде е дошъл според вас?

— Оттам — отвърна Шон и посочи към отсрещния бряг. — От Кемп Пиъри.

В следващия миг в небето над базата се появи ярко огнено кълбо.

— Какво е това, по дяволите? — извика Вентрис.

— О, боже! — простена Мишел. — Чух някакъв самолет, който прелетя ниско над нас. Обзалагам се, че е била чесната на Чамп. Според мен току-що го взривиха, за да унищожат уликите.

— Значи твърдите, че дрогата идва от Кемп Пиъри? — нервно попита Хейс, хвърляйки кос поглед към Вентрис.

— Кажи им, Уитфийлд — заповяда с леден глас Шон.

Но Уитфийлд го нямаше.

— Къде изчезна той, по дяволите? — учудено се озърна Шон.

— Мисля, че се отдели от нас още в гората — колебливо отвърна Мишел.

— Иън Уитфийлд беше с нас — поясни Шон. — Той ми спаси живота.

— Вярно е — потвърдиха в един глас Мишел и Хорейшо.

— Трябва да ни повярвате, за бога! — повиши глас Шон.

— Много ни се иска — кротко отвърна Хейс.

— Чакайте, чакайте! — трепна Шон и трескаво измъкна камерата от раницата си. — Трябва да видите това!

Пусна записа и им показа всичко: самолета, арабите, Валъри Месълайн и разтоварването на балите.

— Този запис действително е от Кемп Пиъри — каза Вентрис. — Как успяхте да го направите, по дяволите?

— Ще ти обясня само ако си затвориш очите за някои неща — глухо отвърна Шон.

Мишел го изблъска встрани и застана пред Вентрис с ръце на кръста.

— Изслушай ме внимателно! Тези хора отвлякоха Виджи Тюринг и в момента пътуват към Кемп Пиъри!

— Видяхте го с очите си, така ли? — намеси се Хейс.

— И още как! — изкрещя Мишел и сграбчи якето на Вентрис. — Нали каза, че ФБР се е специализирало в отвличанията? Хайде, тръгваме!

— Не можем да щурмуваме базата просто ей така! — простена Хейс. — Ще ни трябва съдебна заповед.

— Иди и я вземи, Хейс! Ти си шерифът тук, да те вземат дяволите!

— За съжаление не съм — въздъхна той. — Аз работя за Агенцията за борба с наркотиците. А през последните две години изпълняваме съвместни задачи с Майк като представител на ФБР. Мен просто ме внедриха като шериф, Мишел.

— А защо точно тук? — пожела да узнае тя.

— Защото Източното крайбрежие е буквално залято с наркотици и ние стеснихме кръга около този район — намеси се Вентрис. — Подозирахме Бабидж Таун, но не знаехме как се осъществяват доставките. Бяхме почти сигурни, че ги пренасят по вода.

— Но не може да не сте знаели, че Чамп разполага с частен самолет — отбеляза Шон.

— Разбира се, че знаехме — кимна Хейс. — Но чесната няма капацитет да пренася наркотици от чужбина. Искахме да се доберем до източника.

— Изобщо не сме подозирали за тайните полети на ЦРУ — нервно добави Вентрис. — Те все пак са държавна институция, нали?

Мишел извади касетата от камерата на Шон и му я подаде.

— Ето ти доказателството! Престани да дрънкаш глупости, ами издействай заповед за обиск и върви да освободиш Виджи! Обещавам, че ще ти откъсна топките, ако й сторят нещо, докато продължаваш се мотаеш тук!

Вентрис прие заканата с изненадващо спокойствие и кимна.

— Да вървим.

— Все пак става въпрос за проклетото ЦРУ Майк! — ужасено рече Хейс.

— Длъжни сме да опитаме.

87

Получаването на заповед за обиск на Кемп Пиъри отне известно време заради късния час, а и поради очевидната неохота на съдията. Но видеозаписът и показанията на трима очевидци нямаше как да бъдат пренебрегнати. В крайна сметка кавалкадата от черни джипове спря пред портала на секретната база. Дузина федерални агенти начело с Хейс и Вентрис се насочиха към будката на охраната, следвани от Шон и Мишел.

По настояване на Шон Хорейшо Барнс отпътува за Северна Вирджиния, придружаван от двама агенти на АБН. Там му предстоеше продължително лечение на изкривения гръбнак, белите дробове и тежките поражения на нервната система. На раздяла Шон му предаде копие от записа на самолета, арабите и балите с дрога, заръчвайки му да направи няколко допълнителни копия и да ги заключи в различни банкови сейфове.

Вентрис спря пред входа и показа личната си карта и заповедта за обиск на тримата въоръжени охранители, които се приближиха към него.

— Най-добре повикайте началника си, момчета — подхвърли Хейс и също им показа служебната си значка.

— Мисля, че вашите началници вече са тук, сър — отговори сдържано един от тях.

От будката излязоха двама мъже — единият в костюм, а другият със синьо яке на АБН. Вентрис и Хейс замръзнаха, а сърцето на Шон се сви от мрачно предчувствие.

— Дайте ми заповедта, агент Вентрис — заповяда мъжът с костюма.

— Но, сър…

— Веднага!

Вентрис се подчини. Мъжът хвърли бегъл поглед на листа и спокойно го скъса.

— Дайте ми видеозаписа! — нареди другият и протегна ръка към Хейс.

— Откъде знаете, че има видеозапис? — попита Хейс.

— Показали сте го на съдията, за да получите заповедта. Хайде, дайте ми го!

Хейс извади касетата от джоба си и му я подаде. Началникът му се обърна и я връчи на един от охранителите.

— А сега се качвайте в автомобилите си и изчезвайте! — сухо се разпореди той.

Хейс започна да протестира, но онзи безцеремонно го прекъсна.

— Става въпрос за националната сигурност, Хейс! Не казвам, че ми харесва това, което се случва, но друг начин няма. Тръгвайте!

Шефът на Вентрис кимна и добави:

— Ти също!

Мъжете се обърнаха и тръгнаха към чакащите автомобили. Мишел и Шон понечиха да ги последват, но охраната им препречи пътя.

— Вие двамата сте задържани.

— Какво?!

Вентрис и Хейс понечиха да се върнат, но началниците им ги спряха.

— Качвайте се на проклетите коли и изчезвайте! — кресна шефът на Вентрис. — Тук ние нямаме юрисдикция.

— Но ние имахме съдебна заповед! — гневно отвърна Вентрис.

— Какво искаш, Майк? — вдигна вежди онзи. — Може би да влезеш в затвора за неизпълнение на заповед? — Хвърли враждебен поглед към Шон и Мишел. — Или за укриване и подпомагане на престъпници? Предлагам да се качиш в онзи джип и да си въобразиш, че си сънувал. Това е заповед, Майк!

Раменете на Вентрис увиснаха и той погледна безпомощно Шон и Мишел.

— Вървете, вървете — успокоително каза Шон. — Ние все някак ще се оправим.

Но думите му прозвучаха колебливо и доста неубедително.

Джиповете потеглиха, пред портала настъпи тишина. После зад тях се разнесоха тихи стъпки.

Валъри Месълайн се беше изправила зад бариерата, облечена в бежов гащеризон. От врата й висеше верижка със служебния пропуск на ЦРУ.

— Добре дошли в Кемп Пиъри — хладно се усмихна тя. — Чух, че отдавна имате желание да ни посетите.

88

Килията беше два на два — студена и влажна дупка с бетонни стени, без прозорци. Наредиха на Шон да свали дрехите си и да застане мирно до стената. Шест часа по-късно, обзет от крайно изтощение, той приклекна на пода. Но вратата с трясък се отвори и чифт силни ръце го изправиха.