Бойно поле Земя III

В близкото бъдеще ще има междупланетни корабни връзки. Психлосите са изградили такава организация, че всичко да се изпраща на Психло. Самият този факт е пречка за търговията. Ще се направи такава организация, че ще можете бързо и евтино да разменяте стоки между системите. Само така нациите могат да преуспеят.

Народите ви, които сега гладуват и се бунтуват, могат да спечелят, ако им се създаде работа в мирни производства. Ще притежават собствени неща. Например по-хубави къщи, мебели, по-хубави дрехи и храна.

Имате златния шанс да поставите начало на една епоха на просперитет и изобилие!

Не бяха убедени. Можеше само да се каже, че слушат внимателно.

— Но това не решава въпроса със сегашните бунтове и недоволства! — каза Дом.

Джони го погледна. Беше време за големия скок, от който Вораз най-вероятно щеше да настръхне.

— Сигурен съм, че Галактическата банка с радост ще ви отпусне големи и изгодни заеми, които правителствата ще използват за закупуване на храна за населенията, за да преживеят до времето, когато военните производства ще бъдат преустроени. Това, и новината, че няма да има повече войни, ще успокои хората и ще стабилизира правителствата ви.

Браул погледна Вораз.

— Ще го направите ли?

Вораз видя, че от двете му страни стоят Макадам и баронът. И двамата го съветватваха да каже да. Но той не отговори нищо.

Джони продължи.

— Освен това съм сигурен, че банката ще отпусне всички възможни заеми, за да се преустроят военните ви производства в потребителски. И не само това; убеден съм, че банката ще започне да отпуска заеми за частния сектор — за малки производства и дори за отделни хора, за да могат да си купуват различни неща.

Вораз не обърна внимание на двамата банкери. Гледаше Джони. Този младеж говореше за „търговско банкерство“, за неща от рода на един кредит тук, половин там, вложени в улични сергии.

Джони продължи:

— Освен това искам да ви уведомя, че на пазара ще се появят много нови планети. Ще имате възможност да вземете на заем пари да ги купите и да ги колонизирате с „излишното население“, както го наричате. — Джони повиши глас и се обърна към Вораз: — Нали така, лорд Вораз?

Директорът на Галактическата банка се почувства така, сякаш се намира на ръба на вълна. Не искаше този младеж да определя политиката на банката му. Дали да не стане и да го разобличи?

Галактическата банка работеше с държави. Изведнъж осъзна, че досега всъщност са зависели от психлосите.

Вораз трескаво разсъждаваше. Банкерите от Гредидс си знаеха работата. Помисли за огромното им население, голяма част от него в постоянна безработица. Пред очите му изникна представата за малки офиси на Галактическата банка, появяващи се във всеки град, на всеки континент, планета, със служители силачи. Банки във всеки квартал! Ще дават заеми за малки предприятия, на всички, които поискат, дори на хора с работа. Нали веднъж вече го бяха правили. Преди лорд Лунгър? Да… спомняше си… Страшно много силачи ще имат работа!

А и тези планети, които ще бъдат колонизирани. Да отпуснат заеми за колонизирането им… Внезапно разбра, че това трябва да са онези милион и двеста хиляди планети! Трябва да печелят по някакъв начин от тях в тръста. Ако ги пуснат в експлоатация, ще вървят в крак с отпусканите средства, тъй че ще могат да избегнат инфлация. Младежът се опитваше да ангажира излишната собственост.

Но не, не, не! Никак не му харесваше идеята да дадат заеми на правителствата за закупуване на храна, която да раздадат просто така… Та това е социално банкерство! Не му беше непознато. Но периодът на адаптация, за който говореше Джони, сигурно ще трае много дълго. Правителствата ще затънат в заеми до уши.

Изведнъж лорд Вораз хвърли на Джони поглед, изпълнен с безкрайна почуда и уважение. Дали осъзнава какво прави в момента за тези надменни лордове и техните правителства — ако въобще одобрят предложението му?

Да! От очите му личеше, че знае.

— Отговори, Вораз! — каза Браул. — Вярно ли е, че ще направиш всичко това, и то в такива мащаби?

Вораз се изправи.

— Скъпи лордове, случи се така, че Галактическата банка съвсем отскоро притежава собственост, която надхвърля хиляда и повече пъти всичко, контролирано досега от банката. Тази собственост трябва да бъде използвана. Отговорът е да. Галактическата банка е готова да отпусне споменатите заеми след изготвяне на необходимата документация и формалности.

Лордовете не реагираха по никакъв начин. Промените в политиката бяха твърде радикални.

— А сега, уважаеми лордове — каза Джони, — предлагам да обсъдим договора за междугалактически мир.

Колебаеха се. По-лошо, някои изглеждаха отрицателно настроени. Спомни си думите на Цунг, че парите и златото имат безгранична власт над душите на хората. Тези не бяха хора, но и за тях важеше същото. Психлоският материализъм, доминирал векове наред, ги бе накарал да мислят като психлосите. Явно ще трябва да ги третира като психлоси, да се позове на алчността им.

Вътрешното му етическо чувство се бунтуваше срещу това, което трябваше да направи, но нямаше как. От това зависеше живота ва твърде много същества, твърде много цивилизации.

Джони застана в предната част на платформата. Коленичи, за да се изравнят на едно ниво главите им.

— Изключете прожектора — извика той. — Изключете камерите!

— Изключени са — обади се тънък глас.

Джони огледа събраното множество.

— Изключете всички записващи устройства, които имате.

Обърна се към малките сиви хора:

— Трябва да свидетелствате, че няма работещи камери на банката!

Двамата докоснаха реверите си и казаха:

— Свидетелстваме, че са изключени.

Сега вече всички умираха от нетърпение да разберат какво ще последва.

Джони насочи поглед към лордовете. Заговори с тих съучастнически глас, тъй че трябваше да се напрегнат, за да го чуват.

— Обзалагам се, че и през ум не ви е минало, че ще ви оставя без лично участие.

Застанаха нащрек.

— Какво произвеждат основните ви компании? — шепнешком попита Джони.

— Оръжия — отвърнаха му шепнешком.

— И какво според вас ще се случи с акциите и ценните книжа на тези компании?

Лордовете се учудиха, че не знае.

— Ще се обезценят!

— Точно така — каза Джони, продължавайки да шепти. — Нека ви кажа за какво в действителност става дума. Ако се върнете у дома и открито обявите и разтръбите за договора, забраняващ войните, акциите и ценните книжа във военните заводи веднага ще спаднат главоломно. И ако, без да споменавате за плановете за трансформирането им към мирно производство и за обещанията на банката да отпусне заеми, вие и вашите приятели оставите тези компании да фалират, можете да изкупите всички акции, дори ако е нужно със заем, и компаниите стават ваша собственост. Междувременно ще станете герои в очите на хората, защото им давате храна и вълненията ще спрат. После, когато овладеете изцяло положението, банката ще отпусне заеми за преустройство. Компаниите ще започнат да процъфтяват. Богатите ще станат милионери, а милионерите — милиардери.

Направи пауза. След това продължи.

— Забравете каквото ви казах. Изобщо не е ставало дума за това.

Джони се изправи.

Зачака. Нима беше сбъркал? Не, невъзможно. Твърде дълго са били под влиянието на психлосите.

Започнаха да си шушукат. Чуваха се кратки смехове и реплики от рода на: „Ще мога да си намеря нова любовница“, или „Жена ми никога не е обичала онзи стар замък“, или „Няма да се наложи да си продавам яхтата“.

Шушукаха си с доближени глави. Джони не чуваше какво си казват.

Неочаквано сред тълпата се изправи Фаулджопан.

— Лорд Джони, забравихме какво каза. Никой няма да го повтори при никакви обстоятелства.

Той сякаш порасна.

— Построй платформите си! Ще напишем най-строгия, най-железния, най-сигурния и най-жестокия мирен договор, съществувал в историята!

Обърна се към последните редове.