Мистерии

Хък трябва да е изпълнил обещанието си, защото през август 1995 г. екип на Адвенчърс телевижън, обиколи тия места и успя да заснеме подобно, вече мъжко същество, което всички видяха по телевизията, но резултатите от изследването на новия филм все още не са огласени.

Алмас

Номадите от монголската степ съжителстват със снежния човек от време оно. Те наричат съществото от Тиен Шан и Алтай алмас, т.е. „дивак“, а традиционните му обиталища и до днес носят имената Алмасин Уланбатор, Алмасин Добо и Алмасин Уланбатор Када. Ето какво пише Ханс Шилтбергер, който броди из Тиен Шан в 1420 г. като пленник на монголите: „В планините живеят диваци… Цялото им тяло е покрито с козина. Само лицето и ръцете им са неокосмени. Те се хранят с трева и листа. Господарят на този район Егиди ни показа двама от тези диваци — мъж и жена, заедно с три коня, големи колкото магарета, и други странни животни, дето не се срещат по немските земи.“

Така днес във всички учебници по традиционна зоология се мъдри пространното и чудесно описание на коня на Пржевалски, а алмас все още са обгърнати в мистериозна мъгла. Заслуга за това според Хък има и големият приятел на баща му Лаврентий Павлович Берия. Покрай останалите си злодеяния великият чекист затрива и най-големия монголски изследовател на алмас проф. Цибен Жамцаран, а от събирания с години материал остава само една рисунка.

Васитри, оуахи, диди и другите

За разлика от снежните човеци по другите континенти, които според твърденията на Хък са кротки и плашливи същества, повечето им събратя в Южна Америка са похотливи и агресивени. Първото сведение за отвлечена жена от местните „сатири“ е на сър Уолтър Рони от 1595 г. Пет години по-късно Педро Киеса разказва за някакви космати, върлинести човекоподобни маймуни, които живеят по дърветата и местните жители ги използват като жени. И тъй като от класическата зоология знаем, че в Новия свят няма човекоподобни маймуни, явно в края на XVI в. аборигените и снежните човеци в Южна Америка са водили съвместно активен полов живот.

В 1769 г. д-р Едуард Банкрофт съобщава за някакво същество с черна козина, което прилича на орангутан, но е по-голямо от азиатския си събрат. То ходи изправено и е високо около 160 см. След трийсетина години пък Александър фон Хумболт описва косматите васитри, които си строят колиби, крадат жени и ядат хора. Ала най-интересното описание от XIX в. принадлежи на Роджър Кортвил. Той се натъква на тъмнолико широкоплещесто същество от неизвестна раса. Цялото му тяло, крайниците и дори челото са обрасли с гъста червеникава козина и то го зяпва апатично със сивосините(!) си очи под изпъкналите вежди. Щом Кортвил се опитва да се приближи обаче, снежният човек се шмугва в гората със смайваща бързина. Сетне пътешественикът научава, че местните жители го наричат оуахи.

В 1896 г. британският правителствен инспектор в Гвиана Чарлс Барингтън Браун пък дочува в джунглата някой да свири пронизително с уста и аборигените му обясняват, че това е диди — ниско, набито и яко диво същество с напълно окосмено тяло, което живее в гората. След 14 години друг чиновник на име Хейнс вече е натъква на двама диди. Те стоят изправени и приличат на хора, но целите са обрасли с рижавокафява козина.

Най-любопитната история от Южна Америка обаче е свързана с набезите върху едрия рогат добитък.

В началото на века група златотърсачите в Мату Гросу чуват рев от девствената джунгла и после откриват, че телетата им са мъртви, а езиците им липсват. При това не са отрязани, а са изтръгнати! И по пясъка край река Арагуайа има стъпки, които приличат на човешки, но са дълги 53 м. А през 1940 г. в Парагвай за осем месеца са умъртвени стотици глави рогат добитък и по тях не са открити никакви рани освен изтръгнатите езици. Единственият хищник в областта е ягуарът, но той никога не е бил известен като страстен любител на телешкия език, пък и винаги прегризва шиите на жертвите си. Дори Арнолд Шварценегер не може да убие теле с юмручен удар по челото и сетне да му изтръгне езика. За това се изисква нечовешка сила…

Йерен

В Китайския институт за дивия човек са събрани хиляди документи, кичури от огненочервени коси, чифт отрязани ръце, гипсови отливки от стъпки и екскременти на йерен. Местните снежни човеци са два вида — малък и голям. И докато малкият вече е идентифициран като рядък вид макак, големият продължава да са изплъзва на учените. Обиталището му е в обширните планински райони Съчуан и Хубей, където през 30-те години бе открита гигантската панда.

Промоцията на йерен е на 14 май 1976 г., когато шестима чиновници на път за областния център срещат странен, човекоподобен двуметров гигант с червеникава козина, но не успяват да го заловят. През 1977 г. тутакси е организирана първата научна експедиция. И тя попада на кости от гигантопитек, живял в района преди 300 хиляди години. Анализът на кичурите косми на йерен пък показва, че съдържанието на желязо и цинк в тях е 50 пъти повече, отколкото при хората, и седем пъти повече от това на приматите.

Яху или Йови

Според местните легенди австралийските аборигени се сблъскват със снежния човек веднага щом се преселват на континента. Дълго време те го наричат яху, но откакто някои взеха да го бъркат с едноименния сървър в Интернет, го прекръстиха на йови. Очевидците Бети Джий и Джеф Нелсън твърдят, че йови е висок 190 см, тъмнолик, обрасъл е с дълга, черна козина (любимият маскараден костюм на Хък за празника на Великия ловец!), има специфична миризма на изгоряла електрическа инсталация (колко пъти съм му казвал да изсипва поне литър Олд спайс на тая воняща кожа!) и обича да събаря огради (това си е част от ритуала на тази неандерталска вакханалия). Всички обаче пропускат факта, че яху или йови би трябвало да е на 70 милиона години, защото според стария Хогбен именно по това време той откъснал Австралия от Азия.