Мистерии
Мистерии читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
„След като премина през платформата, която при проверката се оказа от смърч и бе дебела около 13 см, сондата пропадна 30 см и след това премина през дъбова дъска, дебела 13 см, сетне премина през 56 см метални късове, но свредлото не донесе нищо горе, което би говорило за съществуването на съкровище, ако не се смятат три халки от старинна верижка за часовник. По-нататък сондата премина през 20 см дъб, който ние взехме за дъно на първия сандък и капак на втория; след това отново през 56 см метал, както по-рано, сетне през 10 см дъб и 15 см смърч, а накрая сондата премина през двуметров пласт глина, без да срещне никакви прегради.“
Естествено, в отчета на Макколи мерките са в дюймове и футове, но не това е важно, а трите халки, за които дискретно не става дума от какво са направени! Тези три халки бързо изчезват и разследването ми показа, че сладкият спомен за тях периодично се появява вече 150 години. И в зависимост от скептицизма или въодушевлението на изследователите материалът, от който са изработени, се кандилка из Менделеевата таблица от медна тел до злато?!
С Труро Къмпани е свързана и друга любопитна подробност. По време на един от първите сондажи, ръководени от техника Джеймс Питблейдо, един миньор забелязва как той отлепя нещо от наклепаното с глина свредло. На искането да покаже намерения предмет техникът отговаря, че ще представи находката на Общото събрание на директорите. Ала Питблейдо не само че не се появява на това събрание, но изчезва от острова. По-късно се появява на континента и се свързва с могъщ предприемач, който веднага залива всички с щедри предложения да закупи големи участъци от Оук Айланд. Разбира се, не му се отдава, защото вече е плъзнала мълвата, че по сондата е полепнал… едър брилянт!
Търсачите на съкровища от Труро Къмпани се завръщат на острова в 1850 г. с „нов“ план: да прокопаят още една паралелна шахта (№ 3)! И пак повтарят грешката на Хък. Отново прокопават хоризонтален тунел и… отново настъпва потоп. Миньорите едва се спасяват от удавяне. Някой дори се нагълтват с вода и чак тогава забелязват, че е солена! Шахтата със съкровищата е свързана с морето! И когато най-после се сещат да изследват брега при Залива на Смит, се натъкват на ново изумително откритие.
Изкуственият плаж
След като разчистват еднометров пласт от пясък и чакъл, работниците попадат на петсантиметров слой кокосови влакна, а под него — на два пъти по-мощен пласт кафяви водорасли. При това крайбрежната ивица под водораслите е павирана с плоски камъни досущ като градски площад!
Оказва се, че проектантът на Златния кладенец е създал истинска дренажна система. И тя обхваща целия 45-метров плаж! По време на прилива кокосовите влакна и водораслите обилно се просмукват с морска вода, като същевременно филтрират тинята и пясъка. А при отлива те я отдават в разперена като човешки пръсти система от дренажни канали, съединени със Златния кладенец чрез 150-метров подземен тунел. По-късно, когато откриват този тунел, става ясно, че и той е грижливо изграден. Височината му е повече от метър, ширината е 75 см, а стените му са облицовани с гладки камъни!
Естествено при първия голям отлив иманярите от Труро тутакси издигат насип на плажната ивица. Обнадеждава ги и фактът, че междувременно откриват останките на стар вал. Приливът обаче е необичайно висок и помита рехавата им преграда. Следващите действия на Труро Къмпани приличат досущ на налудничави деяния на обезумял човек. Прокопани са три нови шахти (№ 4, 5 и 6) и поредната хоризонтална галерия! Макар този път замисълът да е по-хитър — съдружниците в Труро Къмпани смятат да прекъснат Тунела от Залива на Смит и да отбият водата в новата шахта, т.е. да извадят Златния кладенец от системата на скачените съдове, — за всеобщо изумление планът им пак се проваля.
Труро Къмпани се завръща на Оук Айланд чак в 1859 г. с нови сили и нови пари. Отново копаят шахти и тунели, докарват на острова и парни помпи. Шейсет и трима души и тридесет коня неуморно изпомпват… морето. Земята около Златният кладенец заприличва на решето, парите свършват и компанията прекратява съществуването си.
Подозрението
И до днес обаче в Нова Скотия има хора, които са убедени, че през 1860 г. Труро Къмпани не фалира, а съдружниците в нея просто успяват да отмъкнат съкровището от Златния кладенец. Мълвата твърди, че една вечер работниците все пак съумяват да преградят Тунела от Залива на Смит, изпомпват водата от кладенеца и се връщат с лодките на континента. Когато на следващото утро идват на работа обаче, не заварват никого на острова. Съдружниците са натоварили целия инвентар на кораба и са се пръждосали. Тъй като предварително им било заплатено, работниците нямат причина да се оплакват, но остават с чувството, че са измамени. Напълно по силите на петимата здрави директори на Труро Къмпани е (макар и в джентълменски костюми!) да се пъхнат във временно отводнения Златен кладенец и да вдигнат съкровището на повърхността. Та нали сондирането показало, че всеки сандък е висок не повече от 76 см! Естествено на мен ми беше много по-лесно да разбера какво точно е станало.
5 април 1860 г. След като спазих най-точно напътствията, днес най-сетне успях да измъкна сейфа от Златния кладенец на Оук Айланд. Под него обаче остана още един сандък, за който чичо ми кой знае защо не спомена нищо в писмото си. Но за сейфа той се оказа прав. Изобщо не можах да го отворя. Беше ме предупредил, че няма смисъл да опитвам, но не устоях на изкушението. Ако баща ми разбере какво съм направил, сигурно ще ме убие. На ония отчаяни иманяри от Труро къмпани пък подхвърлих друг сандък, пълен с жълтици и лесно ги убедих да прекратят разкопките…
Оук Айланд Асосиейшън
Повечето местни жители обаче изобщо не желаят да повярват, че пришълците от Труро са задигнали съкровището под носа им, и след година възниква… Оук Айланд Асосиейшън. Първата работа на ентусиастите е добре да разчистят Златния кладенец. Планът за отводняването му пък включва прокопаването на две нови шахти около него. После ги свързват с галерия. Целта си е все същата: да прекъснат Тунела от Залива на Смит, да разрушат съществуващата система от скачени съдове и на нейно място да изградят нова. Но Златният кладенец е като омагьосан! И този път само обедната почивка спасява работниците. Кладенецът се срутва, галерията е затрупана, а преградата, крепяща съкровището, пропада вдън земя.
Следващите шахти никнат като гъби (номерата им стават двуцифрени!) и накрая парите на Оук Айланд Асосиейшън свършват.
Срутеният кладенец
През следващите няколко години различни компании си опитват щастието, но резултатът е един и същ: нови нахалос прокопани шахти и нови диги, разрушени от прилива…
В 1893 г. Фред Блеър основава Оук Айланд Трежър Къмпани и подновява търсенето на бленуваното съкровище. Този път надеждата се крепи на открития в 1878 г. на около стотина метра от Златния кладенец стар, срутен негов близнак, който вероятно е служил за вентилационен отвор на строителите на Тунела от Залива на Смит. Когато започват да го разчистват обаче, той също се наводнява.
Усилията отново се насочват към Златния кладенец. През 1897 г. той е разчистен до 33-я метър и най-после е разкрит входът на Тунела от Залива на Смит. Обаче опитът да бъде трайно запушен пропада и кладенецът отново започва да се пълни с вода. Тогава решават да взривят с динамит тунела и по този начин да блокират притока на вода от залива. Пробити са пет отвора. Следват шумотевица, прах… и водата шурва в Златния кладенец с небивала сила?!
На Фред Блеър не му остава нищо друго освен с помощта на сондата да види какво се опитва да скрие водата.