Мистерии
Мистерии читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
4. Снежният човек
След като се запозна с частното ми разследване на историята за Съкровището от Оук Айланд, Хък толкова силно се впечатли от изследователския ми дух, че тутакси се съгласи да основем фондация за изследване на тайнствените животни. След кратък спор за името я нарекохме Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч. (Нали, след като ме е създал, и аз съм Хогбен, макар че Тифон Велики звучи много по-добре от Тифон Хогбен!) Повод стана успешната сделка, която сключих, наемайки Снежния човек и Чудовището от Лох Нес да охраняват по-едрите пратки с вълшебни цветя за Втората библиотека.
Криптозоологията срещу тератологията
Забелязал съм, че човек инстинктивно възприема като чудовище всяка твар, която е в състояние да му изкара акъла дори и да е холографна като мене. В същото време обаче самият човек е чудовище в очите на новороденото коте например, да не говорим пък за бездомните кучета! Затова учените не приемат дефиницията: чудовище е онова нещо, което е в състояние да уплаши някого.
Тератологията или науката за вродените уродства на отделните органи или организми, различава два класа чудовища: индивиди с прекомерен или недостатъчен ръст и индивиди с частично или пълно удвояване на тялото. Според това твърде опростено определение обаче излиза, че всеки човек, по-висок от Шакил О’Нийл, е чудовище. Къде е мярката? Може би триметровият Голиат от Библията? Но тератологията доказа, че въпросният Голиат е бил висок само 208 см. И руският богатир Иван Степанович Лушкин (1811–44) не става за мярка с неговите малко спорни 245 см, защото дори с тях едва влиза в десятката на „Гинес“ за най-високите мъже на Земята, която в сантиметри изглежда така:
1. | Робърт Пършинг Уодлоу | 1918–1940 | САЩ | 272 |
2. | Джон Ф. Карол | 1932–1969 | САЩ | 263 |
3. | Джон Уилям Роган | 1871–1905 | САЩ | 259 |
4. | Дон Коулър | 1925–? | САЩ | 249 |
5. | Бърнард Койн | 1897–1921 | САЩ | 249 |
6. | Вайньо Милирине | 1903–1963 | Финландия | 247 |
7. | Патрик О’Брайън | 1760–1806 | Ирландия | 246 |
8. | „Константин“ | 1872–1902 | Германия | 246 |
9. | Сулейман Али Нашнуш | 1943–? | Либия | 245 |
10. | Иван Ст. Лушкин | 1811–1844 | Русия | 245 |
Вижте първата петица и ще ви стане ясно защо никой не може да бие прословутия американски „дрийм тим“ на баскетбол. Но по-важното е, че тератологията поставя твърде високи (над 272 см!) изисквания към чудовищата! Криптозоологията е по-милостива. Тя изучава тайнствените животински видове и за нея чудовище е всеки организъм, надживял времето си. Ето как се подреждат биологичните загадки според авторитетната класация на Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч:
1. | Плезиозавърът от езерото Лох Нес |
2. | Гигантската норвежка сепия Кракен |
3. | Огопого от езерото Оканаган в Канада |
4. | Конгоанският бронтозавър Мокеле мбембе |
5. | Иси от езерото Икеда в Япония |
6. | Папагалите ара (от кръстословиците) |
7. | Баскервилското куче |
8. | Снежният човек |
9. | Садам Хюсеин |
10. | Комунистите |
Сами виждате в каква компания са попаднали клетият Снежен човек и приятелчето на Хък от езерото Лох Нес, тъй че първата ми задача бе да се опитам да ги реабилитирам.
Йети
За йети, който от векове живее в Тибет, е писано толкова много, че някои английски вестници го наричат Отвратителния снежен човек. Той е висок 180–240 см, има дълги ръце и тъмнокафява до черна козина. До средата на ХХ в. е срещан на 4500–6000 метра от М. Уодъл (1889), К.Хауард-Бери (1921) и Н.Томбази (1925), но Ерик Шиптън и Майкъл Уорд донасят първото по-значимо доказателство чак в 1951 г. Когато се спускат от ледника Менлунг на границата между Непал и Тибет, те попадат на странни следи в снега. Проследяват ги на една миля и Шиптън заснема най-отчетливите, като на един от кадрите поставя за сравнение кирка за лед.Второто доказателство е далеч по-сериозно.
5 декември 1958 г. Преди месец монасите от будисткия манастир край Пангбоче в Непал ми се оплакаха, че някой си Питър Бърн успял да отмъкне палеца и ставата от свещения среден пръст на покойния ми приятел Чхи, които по тяхна молба бях оставил на съхранение в манастира. След първия анализ в Лондон Джон Хил беше побързал да ги обяви за човешки, но щом анализът на кръвта показа, че тя не е нито човешка, нито маймунска, Хил тутакси се отметна и тези дни заяви в Таймс, че „не са съвсем човешки“ и може би принадлежат на неандерталец… Идиоти! Някой ден ще намеря тия осквернители на неандерталски мощи и ще им насиня задниците!
Бигфут
В САЩ и Канада наричат снежния човек бигфут (голям крак) или саскуоч и издирването му там вече се е превърнало в национален спорт, който надминава по популярност дори бейзбола. Бигфут стърчи с 4–5 пръста над най-високия баскетболист в NBA, тежи поне 200 кг и козината му е от червеникавокафява до черна.
Първите следи от него са документирани в 1958 г. Те са дълги над 45 см и по гипсовата отливка се ражда името „голям крак“. През следващите години се натрупват няколко хиляди описания. Средно един на всеки сто хиляди американци е виждал бигфут, тъй че той се среща там по-често дори от банкнотата от 1000 долара. За най-голямо постижение в надпреварата за снежния човек се смята документалният филм, заснет от Роджър Патерсън в Северна Калифорния през 1967 г. Докато яздят по поречието на Блъф Крийк в резервата Сикс ривърс, той и Боб Гимлин се натъкват на следи от бигфут, проследяват ги и Патерсън успява да хване в кадър край близката гора едро космато, явно женско същество с големи гърди. Конят му обаче се подплашва и го хвърля на земята, но камерата се закача на седлото и продължава да снима най-оспорвания документален филм в света. Дори на смъртното си легло през 1972 г. Патерсън твърдеше, че филмът не е подправен, а Боб Гимлин и до днес (ако още е жив?) поддържа тази версия. Всеки кадър на Патерсън е многократно изследван от учените с най-модерни средства. Изводът е, че филмовата лента е запечатала женско, маймуноподобно същество с тъмна козина и тегло около 130 кг. То е високо поне 195 см, а раменете и тазът му са много по-широки от човешките.20 октомври 1967 г. Биг Мама се е разгонила и днес пожела да правим любов. В началото се дърпах, защото е с петнайсетина килограма по-тежка от мен и последния път ми изкълчи крака, но накрая някак успя да ме склони. (Май че днес в стомаха ми се кандилка повече „Каберне совиньон“ от обичайната доза?!) Та тъкмо привършвахме с, както винаги, кратката прелюдия от ласки, когато нещо я подплаши и тя хукна като ожилена. Оказа се, че някакви воайори ни снимат с камера. Божичко, дори в резерватите няма отърване от тия навлеци! Биг Бейби от Тексас вече порасна и ще трябва да го доведа по тия места, та Биг Мама да не скучае.