Дете на времето

Искаше да се обади на Манхайм и да го предупреди, но не смееше да рискува. В компютрите на телефонната централа навярно беше закодирана програма за сигурност, с помощта на която можеха да уловят разговора й и да разкрият плановете й. Щеше да се свърже с него, след като всичко свърши. Манхайм нямаше да има нищо против да го събудят посред нощ, не и заради Тими. Той щеше да се заеме със своята част от задачата. Реши, че полунощ е най-подходящото време. Никой нямаше да пита защо излиза и след това се връща толкова късно. Често отиваше в СТАСИС през нощта. Дори когато бе решила да преспи в апартамента и си беше тръгнала окончателно за дома. Пазачът я познаваше. Нямаше да се усъмни и защо носи куфарче.

— Малко играчки за момченцето — изрепетира тя невинното обяснение и спокойната усмивка. Играчки за момчето? Посред нощ? Защо ли пък да се усъмнявам в нея? Живееше единствено за Тими. Всички в СТАСИС го знаеха. Носи му играчки през нощта — защо не. Такава си беше. Нужно ли беше пазачът да обръща внимание на куфара? Така и стана. Не му обърна внимание.

— Добър вечер, мис Фелоус. Днес май беше голям ден, а?

— Да, много голям ден. Нося малко играчки за момченцето — размаха куфарчето и се усмихна.

Премина през бариерата.

Когато влезе в кукленската къща, Тими не спеше.

— Мис Фелоус, мис Фелоус…

Отчаяно се мъчеше да изглежда както обикновено, за да не го изплаши. Дали беше спал? Малко — каза той. Отново беше сънувал. Сънят го бе разбудил. Седна за малко до него и той го разказа. Тъжно я разпита за Джери. Наложи си да бъде колкото може по-спокойна. Нямаше защо да бърза. Никой не я подозираше. Имаше пълно право да е там.

И да я видеше някой на излизане, нямаше да се усъмни в пакета, който носи. Тими щеше да е тихичък и всичко щеше да свърши. Всичко щеше да свърши и нямаше да има връщане назад. Щяха да я оставят на мира. Щяха да оставят и двамата на мира. Дори да предизвика късо съединение в шест държави, после нямаше да има смисъл да връщат Тими обратно.

Отвори куфара.

Извади палтенцето, вълнена шапка-ушанка и останалите дрехи.

Малко учуден и може би изплашен, Тими попита:

— Защо ме обличаш с всичко това, мис Фелоус?

— Ще те изведа навън, Тими — отвърна тя. — При нещата, които сънуваш.

— Нещата, които сънувам? — на лицето му се изписа копнеж и… да, също и боязън.

— Няма нищо страшно. Нали съм с теб. Нали не те е страх, когато съм с теб, Тими?

— Не, мис Фелоус.

Той завря личице в рамото й. Тя го обгърна с ръка. Усети как мъничкото му сърце силно тупа.

Вдигна го. Прекъсна алармената инсталация, бавно отвори вратата…

…и изпищя.

Пред прага стоеше Джералд Хоскинс и я гледаше.

С него имаше двама души. Стоеше и я гледаше. Беше не по-малко удивен от нея. Мис Фелоус се опомни миг преди него и се опита да се промуши в коридора, но мигновеното закъснение не попречи на Хоскинс да я задържи. Хвана я грубо и я запрати навътре в сферата срещу един скрин. После направи знак на мъжете да влязат и се изпречи между нея и вратата.

— Не очаквах това от вас. Да не сте полудели?

Мис Фелоус успя да се извие настрани, така че пресрещна удара с рамо и предпази Тими. Стискаше го здраво. Обърна се и дръзко впери очи в Хоскинс. Когато обаче заговори, дързостта я напусна. Тонът й стана умолителен.

— Каква вреда ще причиня, ако го взема, доктор Хоскинс? Не може да поставяте някаква си загуба на енергия над живота на детето.

Хоскинс кимна на другите и те пристъпиха от двете й страни, за да я възпрат, ако се наложи. Хоскинс се пресегна и взе Тими от ръцете й.

— Напрежението в електрическата мрежа, което би предизвикала постъпката ви, би причинило прекъсване на тока на огромна територия, което ще парализира целия град утре. Компютрите ще се изключат, ще бъде унищожено огромно количество информация, алармените сигнализации ще спрат да функционират, ще възникнат всевъзможни неприятности. Към нас ще бъдат предявени хиляди съдебни искове. Всичко ще струва милиони, много милиони. Може дори да се изправим пред фалит. В най-добрия случай това ще означава ужасни финансови затруднения за СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС ЛИМИТЕД и огромен провал в очите на общественото мнение. Представете си какво ще кажат хората, като разберат, че цялата бъркотия е предизвикана от сантиментална медицинска сестра, която се е държала глупаво заради някакво маймунче.

— Маймунче? — мис Фелоус бе обезумяла.

— Знаете, че репортерите го наричат така — отвърна Хоскинс. — За обикновените хора той е само маймунче. Те все още не знаят какво точно представляват неандерталците. Съмнявам се дали някога ще разберат.

Единият от придружаващите го мъже беше излязъл извън сферата. Сега се върна и започна да промушва пластмасово въже през процепите в горната част на стената.

Мис Фелоус ахна. Спомни си въжето, прикрепено към ръчката извън сферата, в която беше халкопиритната проба на професор Адамовски. Беше толкова отдавна.

— Не! — извика тя. — Не бива!

Хоскинс сложи Тими на земята и внимателно му свали палтенцето.

— Стой тук, Тими. Нищо лошо няма да ти се случи. Сега ние ще излезем за малко. Нали така.

Тими кимна. Беше пребледнял и безмълвен.

Хоскинс избута мис Фелоус извън кукленската къща. За момент бе неспособна да се съпротивлява. Пред очите й като насън се мярна червената хватка на задействащия лост, монтирана в коридора. Странно как не я беше забелязала по-рано, не беше й обърнала внимание.

Мечът на палача, помисли си тя.

— Съжалявам, мис Фелоус — каза Хоскинс. — Исках по възможност да ви спестя това. Бях го запланувал за полунощ, за да разберете, когато всичко е свършило.

Мис Фелоус прошепна:

— Правите това, защото синът ви беше наранен. Не ви ли стана ясно, че Джери го е предизвикал със заяжданията си?

— Няма нищо общо с Джери.

— Сигурно няма нищо общо — процеди тя.

— Не. Повярвайте ми. Разбирам какво се е случило и знам, че Джери е виновен. Е, може би днешната случка поускори процедурата. Изтекла е информация. Нищо чудно — беше пълно с журналисти заради проекта „Средни векове“. Ще започнат да говорят за пренебрежително отношение към работата, за дивите неандерталци и разни други глупости. Това ще влезе в новините и ще развали впечатлението от днешния успех. По-добре да приключим с експеримента „Тими“ незабавно. И без това трябваше да си тръгне рано или късно. За предпочитане е да го върнем в миналото тази вечер и да оставим на търсачите на сензации колкото може по-малък кокал.

— Тими не е скална проба. Той е човешко същество и това ще го убие.

— Няма да го убие. Няма причини да смятаме, че пътешествието към миналото е опасно. Ще пристигне горе-долу на мястото, откъдето го взехме. Моментът на пристигането е изчислен приблизително на десет седмици от отпътуването му; плюс-минус десет дни в зависимост от ентропичното 2 преминаване и други незначителни технически подробности. Тими няма да почувства нищо. Просто ще си отиде вкъщи. Неандерталското момче ще се завърне в неандерталския свят. Вече няма да бъде нито затворник, нито чужд човек. Ще има възможност да живее свободно.

— Каква възможност? Та той е на седем години и е свикнал да се грижат за него, да го хранят, обличат, закрилят. Сега ще остане сам в Каменната ера. Не мислите ли, че племето му може да се е преместило през това време. Те не стоят на едно място, а просто се движат според природните закони. А дори и по някакво чудо да са останали, смятате ли, че ще го познаят? Пораснал е с три години за десет седмици. Че те ще се разкрещят и ще се разбягат на всички страни. Тими ще остане самичък и как ще се справи тогава? Кой ще се грижи за него?

Хоскинс поклати глава. Лицето му бе каменно, неумолимо.

— Той отново ще открие племето си и те радушно ще го приемат обратно. Съвсем сигурен съм. Доверете ми се, мис Фелоус.

Погледът й бе пълен с мъка.