Дете на времето

Маймунче. Маймунче. Праисторическо маймунче.

Гневни сълзи опариха очите на мис Фелоус. Тя яростно накъса статията на десетина късчета и ги хвърли на пода.

— Защо направихте това, мис Фелоус? Защото пише, че Тими е маймунче ли? Той нали не е маймунче. Маймунче ли е?

Тя хвана хлапака за китката и едва се овладя да не го разтърси.

— Не, не е маймунче. И да не съм те чула пак да кажеш това! В никакъв случай! Разбра ли? Ужасно е да се говори така и не искам да го правиш.

Джери се откопчи от китката й. Като че беше изплашен. Сърцето й щеше да изскочи. Едва се владееше.

— Върви и си играйте с Тими — рече тя. — Ще ти покаже новата си книжка.

— Заболя ме.

— Съжалявам. Не исках да ти причинявам болка. Бягай вътре! Казах ти, че съжалявам.

Момчето припна към СТАСИС-сферата. На прага изви глава и гневно я изгледа. Зад гърба й се чуха стъпки. Тя се обърна. Задаваше се Манди Терис.

Крайно време беше, помисли мис Фелоус.

— Закъсняхте — мис Фелоус се стараеше да не звучи заядливо. — Джери Хоскинс вече е вътре. Играят с Тими.

— Знам, мис Фелоус. Опитах се да побързам, но навсякъде е пълно с хора. Всички са толкова развълнувани.

— Знам. Искам от вас да…

— Бързате да гледате, нали? — каза Манди. На финото й глуповато лице се четеше завист. — Защо на мен се падна да дежуря точно сега?

— Ще видите всичко във вечерните новини — сопна се мис Фелоус. — Хайде да влизаме. — За първи път щеше да остави Манди Терис сама при Тими. — Момчетата няма да ви създават неприятности. Млякото им е готово, а играчките, с които ще се занимават, са извадени. Всъщност най-добре да ги оставите сами колкото може по-дълго.

— Ясно. Трябва също да гледам да не излезе. Знам колко е важно това.

— Добре. Влизайте.

Мис Фелоус отвори вратата на СТАСИС и я въведе. Тими и Джери се бяха залисали в задната стая и не им обърнаха внимание. Обясни на Манди Терис какво трябва да се прави в следващите няколко часа, как да попълни формулярите със заявки и да води бележки.

Тъкмо да излезе, момичето викна след нея.

— Дано си намерите хубаво място! Боже, как искам да се получи!

Мис Фелоус не отговори, защото не беше сигурна, че ще се въздържи. Излезе бързо, без да се обърне.

Тя закъсня и следователно не успя да си намери хубаво място. Успя да се добере само до видеостената. Горчиво съжаляваше. Само ако можеше да бъде в центъра на събитието, само някакси да можеше да докопа някоя чувствителна част от апаратурата и да саботира експеримента…

Не, трябва да се е побъркала. С големи усилия изтласка глупавите мисли от главата си.

Нямаше да постигне нищо с механична повреда. Просто щяха да я отстранят и да предприемат нов опит, а тя щеше да се раздели с Тими завинаги.

Нищо нямаше да помогне.

Нищо освен неуспеха на самия експеримент — необратим провал, фундаментална неосъществимост или нещо подобно.

И така, тя зачака края на предстартовото броене. Старателно наблюдаваше всяко движение на огромния екран, изпитателно обхождаше с поглед лицата на техниците, докато камерата се местеше от човек на човек, и търсеше израз на тревога и неувереност, които да й подскажат, че нещо неочаквано се е повредило.

Чакаше. Чакаше.

Никой не изглеждаше неуверен. Никой не изглеждаше особено разтревожен. Многократно бяха изпробвали апаратурата. Бяха провели хиляди симулации и знаеха със сигурност, че късообхватното интертемпорално сондиране ще се осъществи.

Предстартовото броене стигна до нула.

Много тихо, много безлично експериментът успя.

В новата СТАСИС-сфера стоеше прегърбен, брадясал селянин с неопределена възраст, в мръсни дрипи, с дървени обувки. Бе онемял от ужас и недоумяваше що за внезапна, умопомрачителна промяна го бе сполетяла.

И докато светът опиянено ликуваше, мис Фелоус стоеше изстинала от скръб, сломена, съкрушена. Заобиколена отвсякъде от възторг, тя бе смазана.

Тогава от високоговорителя с настоятелна пронизителност прозвуча името й. Трябваше да го повторят три пъти, преди да реагира.

— Мис Фелоус, мис Фелоус! Незабавно се явете в СТАСИС едно! Мис Фелоус, мис Фел…

Какво се беше случило?

— Пуснете ме да мина — викаше тя, а високоговорителят не преставаше да повтаря името й. С необуздана енергия си запроправя път през тълпата, блъскаше хората наоколо си, удряше ги с юмруци, отчаяно ги ръчкаше с лакти и кошмарно бавно се придвижваше към сферата.

— Мис Фелоус, моля… Мис Фелоус… спешно.

Манди Терис в коридора извън СТАСИС-сферата, потънала в сълзи.

— Не знам как стана. Само отидох до края на коридора, за да видя видеодиска, който бяха пуснали. Само за минутка. И тогава, още преди да успея да помръдна или да направя каквото и да е.

Внезапно тя отбранително се разкрещя:

— Вие казахте, че няма да имам проблеми, вие казахте, че може да ги оставя сами…

Мис Фелоус бе раздърпана и неудържимо трепереше.

— Къде е Тими? — изгледа тя Манди Терис кръвнишки. Мортесън бе изникнал отнякъде и промиваше ръката на пищящия Джери с дезинфекционно средство. Елиът също беше там и подготвяше имунизация против тетанус. На дрехата на Джери имаше ярко кърваво петно.

— Ухапа ме, мис Фелоус — яростно крещеше той. — Ухапа ме.

Мис Фелоус не го забелязваше.

— Какво направихте с Тими? — извика тя.

— Заключих го в банята — отвърна Манди Терис. — Хвърлих малкото чудовище вътре и барикадирах вратата с няколко стола.

Мис Фелоус се втурна в кукленската къща. Почти не почувства лекото неудобство на прага. Разбута столовете и вдървено се зае с вратата. Успя да я отвори след цяла вечност. Най-после. Погледна надолу към грозното малко момченце, страхливо свито в ъгъла.

— Не ме бий, мис Фелоус — каза Тими, пресипнал от плач. — Нали няма да ме биеш, мис Фелоус?

— Тими, кой ти наговори тези неща? — Тя го придърпа към себе си и силно го прегърна.

Гласчето му трепереше.

— Тя. Новата. Каза, че ще ме биеш с една дълга пръчка, и че много, много ще ме биеш.

— Зла е, затова говори така. Няма да те бия. Но какво стана? Какво се случи, Тими?

Той я погледна. Очите му бяха огромни. Той тихичко рече:

— Нарече ме „маймунче“.

— Какво?

— Каза, че не съм истинско момченце. Така пишело във вестника. Каза, че съм животно — Тими едва удържаше сълзите си. После те се застичаха по бузките му. Толкова много. Заподсмърча, думите му станаха неясни, но въпреки всичко тя разбираше всяка сричка съвсем ясно. — Каза, че няма вече да си играе с маймуна. Аз не съм маймуна. Знам какво е маймуна.

— Тими, Тими.

— Каза, че съм смешен, че съм ужасно грозен. Каза… каза… и аз го ухапах.

И двамата плачеха.

Измежду хлипанията мис Фелоус го зауспокоява.

— Не е вярно. Знаеш, че не е вярно, Тими. Ти си истинско момченце. Ти си истинско мило момченце, най-доброто момченце на света. И никой няма да те отнеме от мен.

Тя отново излезе. Елиът и Мортесън още се суетяха около Джери и го превързваха. Манди Терис не се виждаше никаква.

— Махнете това дете оттук. Заведете го в кабинета на баща му и там довършете каквото е необходимо. И ако видите Терис, кажете й да си вземе чека и да се измита.

Те кимнаха и заотстъпваха назад, като че ли от ноздрите й бе започнала да извира пара… Обърна се обратно и влезе при Тими.

Решението вече беше взето. Оказа се много лесно. Внезапно осъзна какво трябва да направи. Внезапно набра кураж да го направи набързо, веднага. Нямаше време за колебание. Може би в това се криеха опасности, които не разбираше, но трябваше да рискува. Ако не предприеме нищо, положително щяха да изпратят Тими обратно във времето и той щеше да загине. Ако изпълнеше плана си, й оставаше поне надеждата. Никак не беше трудно да се избере. Нямаше и много време да мисли и премисля. Не и сега. Не и когато синът на Хоскинс бе наранен.

Трябваше да стане тази нощ. Още тази нощ, докато всички празнуваха успеха на проект „Средни векове“ и бяха опиянени от радост.